По отношение на спорния член 54, свързан с режима за изграждане на ски писти и съоръжения, по който няма постигнато споразумение, законът остава да действа такъв, какъвто е в момента, обяви в кулоарите на парламента председателят на земеделската комисия Десислава Танева.

Политици, бизнесмени и еколози отново не постигнаха консенсус на дискусия днес. На нея дойде и съсобственикът на Първа инвестиционна банка Цеко Минев, който е инвеститор в ски зони и съоръжения.

Според вида на територията има различни режими, включително се прилага и Законът за концесиите и новият Закон за публично-частното партньорство, допълни Танева, цитирана от БТА. Вярно е, призна тя, че в първоначалния вариант искахме да улесним режима за инвеститорите, предвид нуждата от развитие на ски центровете, но щом обществото не е готово да го приеме, се съобразяваме с мнението на хората.

„Съобразяваме се с общественото мнение. Клякаме, лягаме, както искате го наричайте. Няма да сечем нищо, това са ни пистите, достатъчни са ни”, заяви и земеделският министър Мирослав Найденов, цитиран от "Фокус".
„Не се е намерил още идиот, който да поиска такова нещо. Да бъдат спокойни еколозите – няма да се намери кой да плати напред 50 или 100 милиона лева, ако остане сегашният режим”, добави той.
Найденов обясни, че при сегашното законодателство първо се плаща промяна на предназначението на терена и са необходими 20 000-30 000 лв. за една писта от 1000 декара.

„По текста, по който има консенсус, помолих Коалиция „За да остане природа в България” да го подпишат, ако видят нещо, което не е отразено, както трябва, да го задраскат и пак да се подпишат. Това в четвъртък ще мине на Комисия по земеделие и гори. Те казаха, че го приемат, поне експертите, които са излъчили”, каза Найденов.
„По спорната промяна ще продължат сигурно дебатите, ако някога, след 100 години се разберат, следващите да го внесат и да го направят”, отсече министърът.

Основната цел на промените в закона е да се допусне неконтролирано навлизане в защитени територии, коментира председателят на „Зелената партия” Александър Каракачанов. Той даде за пример хотела на „Копитото” на Витоша, който е бил малка хижа в миналото и се е надстроил в петдесет пъти по-голям обем, в пълно нарушение на законите, и то с държавни пари в полза на частни лица.

Тома Белев от "Зелени Балкани" пък предложи местата с право на лов също да влязат в Закона за горите, за да няма инцидент "със случайно застрелян турист". На тази реплика Найденов реагира остро, че този въпрос е уреден със специализирания Закон за лова и призова да не се правят нелепи спекулации.
"Последната грижа на скиорите нека не бъдат ловците. Скиорите няма да бъдат застреляни от ловци, дайте да решим въпроса с това скиорите да могат да карат ски”, добави той.

С уговорката, че не е специалист в областта на горите, министърът на екологията Нона Караджова каза, че независимо от формата на отдаване на тези земи - концесия или друго, по никакъв начин това не се отразява на задължителните екологични процедури, предвидени в тях по Закона за околната среда и Закона за екологичното разнообразие. Процедурата по обновяване на ски зона "Алеко" на Витоша са напълно прозрачни и открити, подчерта още тя.

Междувременно стана ясно, че ако исканията на еколозите бъдат приети от депутатите, компанията "Витоша ски" няма да възобнови работата на лифтовете и през следващия сезон.

---

Протестното шествие "Туристи навред за горите" в София се отлага за 5 юли, четвъртък, обявиха организаторите.
Около 100 души се събраха на пл. Орлов мост на демонстрация заради Закона за горите. Те дойдоха в знак на солидарност към доброволците и служителите огнеборци на Витоша, както и към протестите за "Морската градина" на Варна и за парк "Бедечка" в Стара Загора.