В САЩ също заговориха за пращане на войски в Украйна, Путин отново заплашва с ядрено оръжие
Лидерът на демократите в Камарата на представителите заяви, че при поражение на Киев, Вашингтон ще бъде принуден да се намеси пряко в конфликта
Лидерът на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис заяви, че САЩ трябва да продължат да подкрепят Украйна, за да предотвратят по-широка война, и обвини за забавянето на подпомагането на борбата срещу Русия "пропутинската фракция" в Републиканската партия, съобщи Си Би Ес Нюз.
"Не можем да оставим Украйна да падне, защото ако това стане, има значителна вероятност Америка да се наложи да влезе в конфликта - не просто с нашите пари, а с нашите военнослужещи и жени", каза Джефрис.
Джефрис обясни, че според него руският президент Владимир Путин се стреми да възстанови Съветския съюз и по този начин ще застраши съюзниците от НАТО. Нахлуването на Путин в съседна Грузия не спря дотук, посочи Джефрис, както и превземането на Крим и Източна Украйна.
"Трябва ли да вярваме, че пред лицето на този вид последователна агресия, че ако позволим на Владимир Путин да успее в Украйна, той ще спре само в Украйна? Разбира се, че не", заяви Джефрис.
Миналия месец Конгресът одобри дългоочаквания законопроект за предоставяне на военна и хуманитарна помощ за Украйна в размер на 61 млрд. долара. Първият голям пакет от помощи от декември 2022 г. насам дойде след месеци на борба и безизходица в Конгреса, заради републиканците, които са разделени по отношение на чуждестранната помощ за Украйна.
"В Републиканската партия има нарастваща пропутинска фракция, която не иска да подкрепи Украйна и по някаква причина смята, че Русия не е враг на Съединените американски щати", каза още Джефрис.
Същевременно Генералният щаб на руското министерство на отбраната започна подготовка за учения по нареждане на Владимир Путин с цел "повишаване на готовността на нестратегическите ядрени сили за изпълнение на бойни задачи", съобщиха от министерството.
По време на ученията Министерството на отбраната планира да отработи въпросите за "подготовката и използването на нестратегически ядрени оръжия" (наричани още тактически) с цел "безусловно гарантиране на териториалната цялост и суверенитета на руската държава в отговор на провокативни изявления и заплахи от страна на някои западни официални лица" срещу Русия.
Ученията ще се проведат "в близко бъдеще". В тях ще участват ракетни формирования на Южния военен окръг с участието на авиация, както и военноморски сили. Мястото на провеждане на ученията не се съобщава.
В края на февруари 2024 г. в "Файненшъл Таймс" съобщи за получаването на секретни документи относно руските тактически ядрени оръжия. В тях се посочва, че прагът за използването му от Русия е по-нисък от официално заявения от руските власти - военните могат да използват тактическо ядрено оръжие в случай на нахлуване на китайски сили, както и за "възпиране на държави от агресия ... или ескалация на военни конфликти".
Пръв за възможно въвеждане на западни войски в Украйна през февруари заговори френският президент Еманюел Макрон, като обясни, че така създава двусмисленост за Русия.
През уикенда Макрон отново заяви, че думите му за въвеждането на войски в Украйна са били опит да се създаде "стратегическа двусмисленост" за Москва.
"Стратегическата двусмисленост се състои в това да не се дават твърде много подробности. Русия, като стратегическа сила, вече не ни дава никаква прозрачност", обясни френският президент.
Той заяви, че е "слабост" да се очертават рамки в този конфликт, което унищожава "потенциала за възпиране". "Ако Русия победи, в следващата секунда вече няма да има никаква сигурност в Румъния, Полша, Литва или в собствената ни страна. Възможностите и обсегът на руските балистични ракети оголват всички нас", добави Макрон.
По-рано френският президент заяви, че въпросът за разполагането на войски ще бъде разгледан в случай на срив на отбраната на Украйна и пробив на руската армия.
Въпреки че водещите западни държави разкритикуваха идеята на Макрон за изпращане на войски в Украйна, темата продължава да се обсъжда активно. Източноевропейските държави - Чехия, Полша, Естония и Литва - се обявиха в нейна подкрепа с различни уговорки.
От друга страна, изявлението на френския президент беше по същество осъдено от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който даде да се разбере, че дори вариантът отделни държави да въведат войски в Украйна по своя инициатива е неприемлив, тъй като ще засегне целия алианс.