То е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете на 1008 души.

23,4% от всички запитани заявяват, че ако изборите за Народно събрание бяха сега, биха гласували за ГЕРБ. През юли партията събираше 22,3 на сто.

За БСП вота си биха дали 15,9%, като миналия месец те бяха 17,2 на сто.

ДПС събира 7,8 подкрепа, което показва увеличаване на доверието. През юли за тях посочваха, че ще гласуват 7,2.

Гласовете за „България без цензура” и партньорите й обаче намаляват от 6,6 през юли до 4,9% сега.

Електоралната подкрепа за Реформаторския блок се увеличава с малко от 3,9% миналия месец до 4,2 на сто през август.

Новата коалиция на НФСБ и ВМРО събира 3,1% подкрепа, а доверието в АБВ намалява от 3% на 2,4 на сто. 

Най-голям е крахът при „Атака”, подкрепата за които вече спада до 1,7%.

Около 34% от участниците в изследването заявяват, че няма да гласуват.

Дали увеличаването на дистанцията между първите две формации ще се затвърди зависи от хода на предизборната кампанията, коментират социолозите. И допълват, че ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от евровота и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство.

Електоратите на партиите се различават в своите възможности за мобилизация. При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия лидер Михаил Миков.

ДПС остава на стабилни позиции.

ББЦ губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в парламента.

Такива изгледи има и РБ.

Новата националистическа формация намалява още повече шансовете на „Атака” за прескачане на бариерата. „На ръба” остава и АБВ.

Кабинетът „Орешарски”

След скандала "Пеевски" и потестите, от началото на годината насам доверието в правителството постепенно спадаше и закономерно достигна най-ниската си точка от 18% в началото на август. Недоверието тогава бе 73%, допълват от "Галъп".

Подобни са били данните в последните дни на правителствата на Борисов и на тройната коалиция.

Близо една трета от запитаните намират кабинета "Орешарски" за „изцяло неуспешно управление”, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са едва 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.

Подобна е картината и за парламента - само 10% доверие и 82% недоверие. 

Доверието за президента е 36%, а недоверието – 52%, като това са ниски нива на подкрепа в сравнение с предишни мандати.

Любопитни, и дори донякъде тревожни, са данните по твърдението „На България е нужно управление със здрава ръка”. 89% са съгласни, а 3% не са. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие.

51% пък са съгласни с твърдението „Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. Привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на левицата да са по-колебливи. Числата показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението, коментират още от "Галъп".

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов потвърди, че ако не събере 121 депутати за пълно мнозинство, няма да състави правителство, изключвайки възможността за коалиция с РБ.

АНКЕТА: Какво управление предпочитате след изборите?