Искров говори на кръгла маса, организирана от асоциацията "Банка на годината", на тема "Българските банки и българският бизнес в края на кризата и началото на растежа" .

Лихвите непрекъснато падат - първо за така наречените първокласни клиенти на банките и за най-конкурентните продукти - ипотечните кредити, където лихвите се върнаха на нивата отпреди кризата, каза той пред журналисти, цитиран от БТА. Не очаквам съществено спадане на лихвите, тъй като инфлацията в световен мащаб нараства, в това число и в еврозоната, коментира Искров. Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да затяга паричната си политика - на два пъти бе вдигнат основният лихвен процент и това влияе върху процесите в еврозоната и в страните от Централна и Източна Европа, отчете управителят на БНБ.

В еврозоната ЕЦБ изля стотици милиарди евро в подкрепа на банки за стимулиране на кредитирането, отбеляза Искров. В отговор на въпрос той каза, че едва ли може да се очакват значително по-ниски лихви у нас, преди да станем член на еврозоната.

Проблемът на икономиката не е в това, че лихвите по кредитите не са ниски, проблемът е в търсенето, заяви Иван Искров. Тези предприятия, които имат пазари - например в хранителната промишленост, не се оплакват от лихвите, добави той.

Депозитите продължават да растат и това е най-вече показател за доверието в банковата система, каза Иван Искров. Въпреки че необслужваните кредити продължават да растат и към март тази година те са вече 12,9%, българската банкова система има достатъчно провизии, заяви управителят на БНБ.
Когато се коментира процентът на просрочени кредити, трябва да се посочват и предвидените в системата буфери, посочи той и каза, че в българските банки тези буфери са достатъчни.

Радващото е, че необслужваните кредити нарастват, но с по-малък процент, каза Иван Искров. През миналата година темпът на растеж на лошите кредити е бил 21,7 процента, а сега е 8,5 процента, заяви той, цитиран от БТА.

Управителят на БНБ съобщи, че в момента се правят стрестестове на 91 водещи банки на ЕС с цел да се види дали минават препоръчителните пет процента адекватност на първичния капитал. В България този коефициент е 15,36 процента, или три пъти над изискваното от Европа, коментира Искров. Той отбеляза, че в българската банкова система няма лоши банки и призова медии и анализатори да не правят спекулации с присъствието на гръцките банки на българския банков пазар.

От най-застрашената според някои анализатори икономика през 2008 г., когато дефицитът по текущата сметка достигна стойности от 25,2 процента, в момента сме с показатели, типични за експортно ориентирани икономики като Германия. Дефицитът по текущата сметка в момента е преодолян. Салдото е положително в размер на 0,6 процента, коментира той.

Вече пето поред тримесечие страната ни бележи икономически растеж и за първото тримесечие на 2011 г. той е 3,4 процента. Износът на България надхвърли обема си отпреди кризата, отбеляза Искров.

Данните от юли 2008 г. и от 2011 г. показват, че износът се развива много добре най-вече в сектори като фармация, производство на електрически машини и съоръжения и други, добави той.

Искров отбеляза, че за първи път след началото на кризата през първото тримесечие на 2011 г. има положителен ръст на инвестициите.
Огнян Донев, председател на КРИБ, заяви на конференцията, че сега е моментът финансовият сектор да обърне повече внимание на реалния сектор и да подкрепи добрите индустрии.Според него е възможно ръстът да достигне дори 4%, ако правителството стимулира работещите отрасли на икономиката.