Преценката си тя дава на базата на резултатите от анкета, изпратена преди месец до 10 болници и различни видове лечебни заведения, в които има акушеро-гинекологични отделения. Анкетни карти са получили университетски, общински, областни, частни болници в малки и в големи населени места. Бременните жени са отговаряли анонимно и доброволно. Като законодателна власт искахме да получим отговор за това, доколко обществото ни е готово за узаконяване на домашното раждане, казва Атанасова. Анкетните карти бяха пратени, след като в началото на май 32-годишна жена от София роди бебето си вкъщи, но малко след раждането то почина. Досега са обработени данните от пет лечебни заведения.

Резултатите показват, че около 95 на сто от бременните не искат да раждат вкъщи. Процентът на жените, които имат желание да родят в домашни условия, е 4,3 на сто. Данните са от 488 анкетни карти, които са попълнени от пациентки в пет лечебни заведения в страната - Първа специализирана акушеро-гинекологична болница "Света София", МБАЛ "Света Анна" (Варна), Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Майчин дом", университетската "Свети Георги" (Пловдив) и Многопрофилната болница "Д-р Атанас Дафовски" (Кърджали).

По наблюденията на Атанасова, резултатите от анкетата сочат, че в големите градове жените, очакващи дете, са по-положително настроени към раждането вкъщи. В по-малките населени места бременните предпочитат да родят в болнични условия. Ако резултатите от тази анкета бяха в противоположна прогресия - т.е. всички жени заявяват желание да раждат вкъщи и съвсем малък е процентът на тези, които искат болнично раждане, това щеше да бъде началото на общественото обсъждане за законодателни промени, коментира Атанасова. Тя уточни, че след като бъдат обработени анкетите от всички болници, депутатите в здравната комисия и представители от Министерството на здравеопазването отново ще обсъдят въпроса какви мерки да се предприемат.

Според Атанасова при узаконяването на домашното раждане не стои само въпросът с медицинските последствия за майката и детето й. Трябва много добре да се обмислят и правните аспекти, каза депутатът. Тя даде пример със случай, при който жена е родила в домашни условия, но от местната администрация отказват на семейството да издадат акт за раждане на бебето. В отсъствието на лекар или акушер от общината не могат да бъдат сигурни кои са родителите на новороденото. Затова трябва детайлно да се проучи юридическата страна на домашното раждане, за да не се стига до ДНК-експертиза като в този случай, обясни Десислава Атанасова.

На първо място акушер-гинеколозите трябва да се съгласят да поемат риска да израждат в домашни условия, а на този етап те не са заявили готовност за това, коментира Атанасова. Аргументите на родителите "за" раждането вкъщи започват от "спокойствието на домашната обстановка" и стигат до "избягване на нежеланите рутинни практики в болниците", посочи още тя.