Международната конференция "STOP HATE SPEECH" показа, че заедно - духовни лидери, високопоставени прокурори и представители на съдебната власт от цяла Европа, различни неправителствени организации, можем да постигнем повече. Надявам се посланията от форума да бъдат чути и от политиците. Това заяви главният прокурор Иван Гешев пред журналисти след приключване на двудневния форум, организиран от Прокуратурата на Република България съвместно с Европейската еврейска асоциация, съобщиха от държавното обвинение.

В първата по своите мащаби международна конференция, посветена на противодействието на престъпленията от омраза и срещу речта на омразата, участие взеха над 130 гости - главни и върховни прокурори от страни от Европейския съюз и региона, висши духовници от различни вероизповедания, представители на държавни институции, на неправителствени организации, академичните среди, правозащитници и граждански активисти и др.

Иван Гешев подчерта, че "в последните години (у нас) имаме огромен проблем с омразата. Българи мразят българи и това ескалира. Резултатът е, че не вървим напред, а воюваме едни с други".

Главният прокурор коментира още, че конференцията е постигнала целта си - да се съберат всички, ангажирани с тази дейност (борба с речта на омразата) - неправителственият сектор, духовни водачи, и институциите на съдебната власт.

Според Иван Гешев част от проблема с речта на омразата е и регулацията в социалните мрежи, както и "крехкият баланс между свобода на словото и реч на омразата". Един от важните въпроси на конференцията бе как да ги разграничим, така че да не загубим свободата на словото, но да не допуснем и реч на омразата, отбеляза главният прокурор.

Снимка: Прокуратура

С езика може да съживиш някого, може и да го убиеш

Главният равин на Нидерландия Бенямин Яков се обърна към участниците във форума с думите: "Да говориш, да злословиш срещу другите, е много лош грях, защото с езика може да съживиш някого, може и да го убиеш". 

"Езикът на омразата не е само по телевизията и радиото, а е и между хората. Ако човек е травмиран, той може да се превърне от нормален човек в престъпник. Какво можем да направим, как можем да се борим с антисемитизма?", попита Бенджамин Яков, който говори в рамките на панела с тема "Противодействие на престъпленията против вероизповеданията".

Снимка: Прокуратура

"Иска ми се да има повече такива конференции в Европа. Тук са се събрали експерти, юристи и представители на неправителствени организации, които търсят различни правни и политически методи да се борят с езика на омразата", заяви модераторът на панела Александър Бенджамин от Европейската еврейска асоциация.

В рамките на дискусиите емоционална история разказа Керен Нол, чиято баба - френската гражданка от еврейски произход Мирей Нол - е била сред оцелелите от Холокоста, но по-късно става жертва на убийство по антисемитски причини. "Според речниците омразата обикновено е резултат на страх, гняв или чувство след травма. При някои хора това се култивира от ранна възраст, става част от културата им, от това кои са те. Всички сме отгледани с ценности, които ни определят днес. Баба ми Мирей Нол беше удивителна жена и обичаше живота. Тя ми казваше да използвам момента да живея пълноценно и без страх", каза Керен Нол пред препълнената зала.

"Баба ми беше убита от двама мюсюлмани. Мразя ли всички мюсюлмани? Не. Страхувам се от всички екстремисти. В памет на баба ми се посвещавам на светлината и избрах да говоря открито. Обръщам се към всички лидери - изберете светлината и изберете пътя", призова тя.

Представителят на католическата църква Александър Мошев, който също бе участник в панела "Противодействие на престъпленията против вероизповеданията", зададе въпроса: "Как да тръгнем по пътя на изцелението от индивидуалните и колективни рани, нанесени от омразата и разделението, от незачитането и отрицанието на другия, различния, по-слабия?" И отговори с думите на папа Франциск: "Заедно можем да потърсим истината в диалога, в спокоен разговор или в страстен дебат".

Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, заяви, че много често, говорейки за правилни отношения между хората, е необходимо да се поставим на мястото на другия. "Независимо кой е, какъв е, откъде е, какво носи в сърцето си. И тогава, това, което ще въздейства, ще бъде не омразата, а любовта", посочи Негово Преосвещенство.

Участник в конференцията "STOP HATE SPEECH" бе и д-р Мустафа Хаджи, главен мюфтия в Главното мюфтийство в България. Той подчерта, че омразата вреди най-много на този, който я изпитва. "Неправилното разбиране на религиозните постулати и принципи нанася вреда най-вече на хората, които изповядват тази религия. Ние в България живеем заедно", посочи д-р Мустафа Хаджи и благодари на представителите на съдебната власт за активната роля в борбата с престъпленията от омраза. "Само любовта, разбирателството и доброто отношение към всички хора е в състояние да спаси човечеството. В противен случай ние решаваме да се самоунищожим", каза още той.

Снимка: Прокуратура

Ръководителят на прокуратурата в Одеса: Украйна е изправена пред най-страшния изход, до който може да доведе езикът на омразата

"Моята страна е изправена пред най-страшния изход, до който може да доведе езикът на омразата. В Украйна се води най-голямата война в Европа след Втората световна война", заяви Сергей Костенко, административен ръководител на прокуратурата в Одеса. Той обърна внимание на нуждата от усъвършенстването на международноправния механизъм за преследване на престъпления, свързани с пропагандиране на воденето на агресивна война, призиви за геноцид и разпалване на вражда към други националности.

"Геноцидът предвижда не само убийства на хора, но и създаването на условия за тяхното пълно или частично унищожение. Руските войски в момента възнамеряват да оставят украинците без основните блага на цивилизация - вода, светлина, топлина", заяви Костенко. Той призова всички да се обединят, за да помогнат на Украйна. "Моля ви не само заради украинския народ, но и заради бъдещето на нашите деца", каза още административният ръководител на прокуратурата в Одеса.

Мено Еттема, съ-секретар на бившия Комитет на експертите по Борба с езика на омразата към Съвета на Европа подчерта, че езикът на омразата има пагубен ефект най-вече върху малцинствени и уязвими групи в обществото. "Под заплаха са и различни професии. Различните групи не само са изправени пред все повече език на омразата, но и пред бариери за постигане на справедливостта", каза Мено Еттема в хода на втория панел от форума на тема "Защита правата и свободите на гражданите - върховенство на правото - път към гарантиране на фундаменталните права на човека".

"Расизмът срещу малцинствените групи се е увеличил и социалното разделение е още по-дълбоко, което пречи на интегрирането и приобщаването в обществата", предупреди Еттема. Той обясни, че това може да доведе и до радикализация сред малцинствените групи и техните членове. "Важното е жертвите да се научат как да се справят с травмите", допълни още Мено Еттема.

Маркус Хартман - ръководител на прокуратурата в Кьолн, директор на Централния отдел за киберпрестъпления на Северен Рейн Вестфалия, Федерална република Германия, запозна участниците с германския опит в борбата с престъпления от омраза в дигитална среда. Той обърна внимание, че прокуратурата не преследва мненията, а престъпленията. "Ако някой кмет или политик бъде нападнат в интернет, той трябва да бъде защитен от закона и правоприлагащите органи", посочи Маркус Хартман и добави: "Никое засегнато лице не трябва да има бариери от достъп до закрила".

Нида Грунскене, главен прокурор на Република Литва, изтъкна спецификите в законодателството и работата на прокуратурата в нейната страна. Тя посочи, че отрицателното влияние на езика на омразата през последните години в Литва се е увеличило, тъй като хората са прекарвали повече време в онлайн пространството по време на локдауна заради COVID-19. Отражение са дали и дебатите, свързани с ЛГБТИ общността и ратификацията на Истанбулската конвенция. Грускене обясни, че все повече досъдебни производства за език на омразата са започнали за престъпления на база сексуална ориентация. След началото на войната в Украйна са се увеличили и престъпленията от омраза на база раса и националност.

Презентация на тема "Наказателно преследване на престъпления от омраза/реч на омразата в Словакия" изнесе д.ю.н. Томаш Хонц, прокурор от Главната прокуратура на Словакия. Той говори за словашкия опит и повишените усилия в сферата на съдебното преследване на екстремизма и речта на омразата, особено в социалните мрежи, социалния и политическия живот. В изказването си Хонц даде пример с постигнати от специалната прокуратура на Словакия осъдителни присъди за двама депутати за това, че разпространяват екстремистка реч на омразата. Томаш Хонц подчерта, че "спиралата на омразата не приключва", но Словакия ще продължи да повишава усилията си в сферата на съдебното преследване на престъпленията от омраза.

Главният прокурор на прокуратура на Словения Драго Шкета представи накратко предизвикателствата пред прокуратурата в неговата страна относно свободата на изразяване и нейните ограничения, част от разпоредбите в местното законодателство и най-важните промени с цел ефективност в работата. Той обясни, че е създадена работна група по въпросите на езика на омразата към Върховната прокуратура, която е разширила сферата на дейността си през март 2021 г.

"Ключовият въпрос е къде е границата между свободата на изразяване и къде започва речта на омразата?", заяви Тамара Мирович, заместник главен прокурор на Сърбия - отговорът е от ключово значение за прокурорите и за съдилищата в случаите, в които речта на омразата е елемент от престъпление". Тамара Мирович сподели сръбския опит по отношение на престъпленията от омраза. В Сърбия от 2018 г. във всяка прокуратура има прокурор, който осъществява контакт между жертвата и полицая по делото и улеснява връзката между жертвата и специални организации на гражданското общество, които ги подкрепят.

Стилянос Биос, съдия - национален експерт към звеното за борба с тероризма в "Евроджъст", обоснова необходимостта от международно сътрудничество в противодействието на престъпленията от омраза с аргумента, че те са трансгранични. Той подчерта ролята на "Евроджъст" при осъществяването на спешна подкрепа в случаите на Европейска заповед за арест и молби за правна защита, както и при работата на съвместните екипи.