На кои текстове се отрази разделението сред конституционните съдии

6:6 за служебното правителство и двойното гражданство на депутатите

Снимка: БТА

На кои текстове се отрази разделението сред конституционните съдии

6:6 за служебното правителство и двойното гражданство на депутатите

18:40 | 26 юли 2024 | Редактор : Елза Тодорова 8 3743 Снимка: БТА

Дългоочакваните решения на Конституционния съд по промените в Конституцията и за реформата в съдебната власт станаха ясни по-рано днес. Най-общо за противоречащи на Основния закон бяха обявени почти всички промени, свързани със съдебната система. Съдиите обаче не са постигнали съгласие по текстовете, свързани със служебното правителство и мандата на Народното събрание, като те остават в сила - по тези текстове те са останали разделени с равен брой гласове.

Конституционни промени

По кои точно текстове съдиите не можаха да се разберат и какво следва от това, разбивка прави Lex.bg.

За три от измененията в основния закон - за новия ред за назначаване на служебен премиер, за парламент, действащ и при служебно правителство и за двойното гражданство на министрите и депутатите, конституционните съдии не успяха да вземат решение, след като се разделиха 6 на 6 гласа. Това остави в сила новите разпоредби.

Че тези разпоредби са противоконституционни са гласували Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова, а колегите им Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са застъпили обратната позиция.

Това разделение означава, че ще важи новият ред за назначаване на служебно правителство, при който президентът избира служебния премиер от списък със заемащите няколко държавни служби, станал известен като "домова книга". Остава и възможността за народен представител да бъде избран "български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната".

Това обаче не е единствената последица от разделението в КС, отбелязва специализираното издание. Липсата на решение отваря възможността той отново да бъде сезиран за същите разпоредби.

Това например може да направи президентът Румен Радев, който и сега атакува тези текстове, след като тази есен бъде обновен съставът на КС (предстои самият Радев да назначи двама души в съда на мястото на Мариана Карагьозова и Филип Димитров, които "вкара" предшественикът му Росен Плевнелиев) и тогава някое от вижданията за служебния кабинет може да вземе превес.

С какви мотиви се раздели КС за двойното гражданство

Според Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова промените, които дават възможност на българи с двойно гражданство да стават депутати и министри, засягат народния суверенитет като фундамент на българската национална държава и основополагащ конституционен принцип, пряко се намесват във формирането на общонационалния представителен орган и правителството и поради това представляват конституционно недопустимо навлизане в пределите на компетентност на Велико народно събрание.

Ето част от мотивите им:

С ограничаването на възможността български граждани с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители или за членове на Министерския съвет се защитава висш държавен интерес, свързан със защитата на суверенната национална държава. Конституционният съд последователно отстоява разбирането, че "упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет" и че е "съмнително доколко упражняването на властта от лица с чуждо гражданство гарантира нейната независимост"...

С установяването на правно-политическа връзка с друга държава, в допълнение към тази с българската държава, всеки, изградил такава връзка, става носител и на правата и задълженията, които произтичат от правния ред на чужда държава, и заявява лоялността си и към нея. Такава политическа и правна връзка би могла да се окаже в конфликт с ангажиментите към българската държава за всеки гражданин в подобна хипотеза, но изборът на поведение е личен въпрос със съответните последици за конкретното лице. Когато обаче става дума за конституционно предвидена възможност за лица с двойно гражданство да заемат най-значимите публични длъжности в държавата, тогава възниква съществено различен проблем, тъй като тяхното осъществяване е служене на държавата, т.е. на публичния интерес, на интереса на суверена, който е пряк или косвен източник на овластяването. Двойното гражданство на такива лица поставя под въпрос лоялността им към българската държава и институции, като аспект на гражданството, служенето на общите дела на нацията, доколкото те принадлежат и към друга национална колективност, към друго суверенно политическо единство.

... според съдиите в хипотезата на двойно гражданство на лицата, заемащи висши държавни длъжности, упражняването на конституционно установени правомощия поражда риск за защитата на националното единство и сигурност, на интересите на суверенната българска национална държава. Всичко това дава основание на конституционните съдии да направят извод за несъответствие на обсъжданите промени в чл. 65, ал. 1 с конституционната логика на установения от създателите на Конституцията от 1991 г. политически и обществен ред, основан на функционирането на общонационалния представителен орган (Народно събрание) и на правителството като висши конституционни органи на Република България.

Според Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова възможността депутатите да имат двойно гражданство не е противоконституционна, но за министрите промяната е невалидна.

Те изтъкват, че "в съвременния глобализиран и широко отворен свят въпросът за двойното гражданство и правото на българските граждани, които имат и друго гражданство, да участват в управлението на държавата, следва да се разглежда и в неговия наднационален и съвременен европейски контекст. ... тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ".

И мотивите им изцяло стъпват на решението на съда в Страсбург по делото Tănase срещу Молдова (№7/08) от 27.04.2010 г., в което е прието, че забраната лица с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати нарушава чл. 3 от Протокол №1 към ЕКПЧ, чийто основен принцип е "свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло".

И пишат: "Аргументът за защита на народния суверенитет като фундамент на модерната национална държава е относим към Република България точно толкова, колкото към всяка друга държава - членка на Съвета на Европа, обвързана от юрисдикцията на ЕСПЧ и дължаща зачитане на установените в практиката му стандарти на защита на човешките права, а в тази практика е отречено генерализирането на принципа, че всички лица (и конкретно членове на законодателното тяло) с двойно гражданство "представляват заплаха за националната сигурност и независимост". Суверенитетът е естествено присъща характеристика на всяка държава. Този универсален конституционен принцип сам по себе си не се нарушава с допускането за народни представители да бъдат избирани граждани с двойно гражданство".

А за министрите заявяват: "...за разлика от народните представители, които нямат самостоятелни управленски функции, членовете на Министерския съвет, освен членове на колективното тяло, по правило (чл. 108, ал. 3 от Конституцията) са и централни еднолични държавни органи и като такива са ръководители на съответните министерства, в които провеждат "държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи" (Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г.). В този смисъл наличието на друго гражданство като политико-правна връзка на лицето с друга държава действително се явява в конфликт с принципа за суверенитета, изискващ държавните политики в различните сфери на обществения живот да са подчинени изключително на интереса на държавата и нейните граждани".

С какви мотиви КС се раздели за служебното правителство

Според Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова новите правила за сформиране на служебно правителство са противоконституционни.

Те изтъкват: "До настоящите промени в Конституцията от 1991 г. в разглежданата материя, ако не се постигнеше съгласие за съставяне на правителство, държавният глава разполагаше с автономия в преценката си кого да назначи в състава на служебното правителство, включително и кой да бъде назначен за служебен министър-председател. След конституционните промени президентът е задължен да проведе консултации с парламентарните групи, преди да възложи на кандидата за министър-председател, избран измежду посочените в изречение второ на чл. 99, ал. 5 от Основния закон лица, да му предложи състав на служебно правителство за назначаване. Формално няма конституционна пречка президентът да направи възражения по състава на правителството, както и да поиска промяна в него, но и в двата случая предложението трябва да дойде от кандидата за служебен министър-председател, респективно от служебния министър-председател, макар и президентът да издава акта за назначаването, както и за промяна на състава на служебното правителство. При така отслабената властова позиция на президента, в действителност служебното правителство не носи политическа отговорност. За постигане на целта на извършената промяна - съществено намаляване на ролята на държавния глава по отношение на служебното правителство - е предвидена и възможност да бъдат ограничени със закон правомощията на служебния кабинет (чл. 99, ал. 7).

... Без да навлизат в анализ относно целесъобразността на изчерпателно изброените потенциални кандидати за министър-председател, включително относно допустимостта определени от тях да бъдат титуляри на подобна функция, конституционните съдии, като подчертават, че злоупотреба с власт винаги е възможна от всяка властова структура в държавата, считат, че с конституционните промени, въведени с §7 и 8 ЗИД на Конституцията, се изменя редът на формиране на служебното правителство като един от основните конституционни органи по такъв начин, че съществено се засяга механизмът на взаимен контрол и баланс във властовия триъгълник президент - правителство - парламент, а с това и се нарушава конституционното равновесие в установената парламентарна система с държавен глава, на когото е възложена значима демократична функция от създателите на Конституцията от 1991 г.

Според Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова отхвърлят виждането на колегите си и подчертават, че назначеното по новия начин служебни правителство не е неотговорно.

Ето какво пишат те: "Същинският въпрос обаче (този, който има обуславящо значение за начина на функциониране на служебното правителство съобразно принципите на Конституцията) е въпросът за неговата политическа отговорност - т.е. дали и пред кого то отговаря за своите действия и бездействия. Напълно недопустим е прочит на конституционната уредба, съобразно който дори и при тази редакция на чл. 99, ал. 5 служебният кабинет не е отговорен нито пред парламента, защото не се излъчва от него, нито пред президента, защото той е лишен от свобода на преценка относно личността на служебния премиер и министрите. ... Служебното правителство, което не се излъчва от Народното събрание, а се назначава от държавния глава, не може да е отговорно пред друг, освен пред президента - противното би означавало в нарушение на принципа на народния суверенитет (чл. 1, ал. 2 от Конституцията) да се легитимира пълна липса на политическа отговорност на изпълнителната власт, която не е излъчена пряко от народа. Поради всичко това съдиите смятат, че и при новата редакция на чл. 99, ал. 5 от Основния закон служебният кабинет отговаря пред президента и той разполага с правомощието да освобождава назначения премиер (като го замени с друг от посочените в разпоредбата лица), както и ако не пряко да освобождава министри, то да поиска от премиера да направи такова предложение. Това е разумният и съответстващ на конституционните принципи прочит на разпоредбата, въз основа на който следва да се преценява нейната конституционност...

...Ограничаването на президента да избере служебния министър-председател измежду тесен кръг лица е мотивирано от необходимостта да не се стигне до резултата, който старата алинея 7 на чл. 99 от Конституцията се е стараела да избегне - продължаване на времетраенето, а оттам и обсега на властта на президента в случай на повтаряща се невъзможност на парламентарните групи да излъчат правителство. Законодателят е възприел възгледа, че принципът на чл. 1, ал. 1 от Конституцията би могъл да бъде реализиран по-успешно, ако кръгът на възможни служебни министър-председатели бъде стеснен до лица, вече осъществяващи значими държавни функции. Естествено, би могло да се спори дали този подход дава ефикасна защита на принципа на чл. 1, ал. 1 от Основния закон, който законодателят е намерил за застрашен. Конституционният съд обаче не е в правото си да оценява мъдростта на една конституционна промяна, нито да прави прогнози за нейната ефикасност.

...Без значение е обстоятелството, че съществува теоретична възможност никое от поканените лица да не приеме поста на служебен премиер. Това не е в състояние да предизвика конституционна криза, тъй като до съставянето на ново правителство кабинетът в оставка е действащ (чл. 111, ал. 3 от Конституцията), което в сравнителен план е познато и широко утвърдено решение, обезпечаващо непрекъснатостта на държавното управление.

ИЗБРАНО