Голда Меир е първата жена министър-председател на Израел и трета жена министър-председател в света и встъпва в длъжност преди точно 55 години, разказва Българската телеграфна агенция. 

Родена е на 3 май 1898 г., Киев, (дн. Украйна) като Голда Мабовиц. В семейството ѝ има осем деца - четири момчета и четири момичета, но единствено Голда и две от сестрите ѝ надживяват детските години.

През 1903 г. баща ѝ емигрира в Милуоки, САЩ. Когато Голда е на 8 години тя заминава заедно с майка си и сестрите ѝ при него. Завършва гимназия в Милуоки, като по това време се включва активно в ционистко младежко движение. След това завършва Щатското редовно училище в Милуоки (дн. Университет на Уисконсин-Милуоки) и работи като учителка.

На 19 г. се омъжва за Морис Майерсън и след няколко години двамата се преселват в Палестина, където живее в кибуц (селскостопанска комуна в Израел). През 1923 г. става секретар на Съвета по труда, а през 1934 г. е член на изпълнителни я комитет на Хистрадута (Обща федерация на труд).

Тя е сред най-активните политици в движението за създаване на еврейската държава. Голда Майерсен обикаля САЩ, за да събира средства и е сред хората, подписали Декларацията за създаването на Израел на 14 май 1948 г. - 24 души, от които само две жени.

От 1949 г. до 1956 г. тя е министър на труда на Израел. По време на Суецката криза през 1956 г. става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион, по негово настояване през 50-те години тя променя името си с по-еврейско звучащо - Меир.

През 1965 г. поради заболяване се оттегля от правителството и ограничава политическата си активност. На 26 февруари 1969 г., след смъртта на Леви Ешкол - израелски политик от партията Мапаи, Голда Меир е предложена за министър-председател на Израел.

На 17 март 1969 г. е първата жена, която заема този пост в страната. При управлението на Голда Меир избухва войната от Йом Кипур през 1973 година. След края на войната правителството на Меир е дестабилизирано и на 11 април 1974 г. тя подава оставка, постът заема Ицхак Рабин.

Голда Меир умира на 8 декември 1978 в Йерусалим от рак. Тя остава в историята, като "Желязната лейди на Израел".

Какво показват архивите на БТА за идването на поста на Голда Меир. 

Новото правителство на Израел не се отличава от старото

На 17 март Агенция "Ройтер" (днешната Ройтерс) съобщава от Тел Авив, че преди ден министър-председателят на Израел г-жа Голда Меир е представила на израелския парламент списък на своето правителство. Агенцията подчерта, че съставът на новото правителство по нищо не се отличава от състава на предишното.

Заместник-министър председател и министър по въпросите на имиграцията остава Игал Алон, известен със своя експанзионистичен "план" за решаване на близкоизточния проблем, който не може да се похвали с особено оригиналност, предвижда анексиране на арабски територии. Министър на външните работи е Аба Еван, известен с яростната си защита на израелската агресия в Съвета за сигурност, общото събрание на ООН, в безброй изказвания и интервюта.

Министър на отбраната, остава Моше Даян, един от главните вдъхновители на агресията срещи арабските страни. Негова беше идеята окупираните арабски територии да бъдат заселени с еврейски населени, така че да останат израелска територия завинаги. Другите постове също се заемат от досегашните министри. Фактът че кабинетът е в същия състав, показва, че Голда Меир не възнамерява да предприеме промени в досегашната политика на Израел-политика на агресия осъдена от цялото прогресивно обществено мнение.

Гласувано доверие на правителството на Голда Меир

В същия ден Франс прес информира, че Кнесетът гласува доверие на правителството на Голда Меир със 85 гласа за, 12 против и един въздържал се. Дванадесетте депутати гласували против, са депутати на религиозната партия "Агудат Израел", комунисти у ултранационалисти.

Преди Голда Меир да положи клетва за вярност, бившият израелски министър-председател Бен Гурион заявява, че е бил единственият въздържал се при гласуването. "Много членове на това правителство, каза той, са достойни за доверие и способни хора, но министър-председателят е отговорен за това, че постави партията си в оспорвано положение".

Отново в бюлетин "Международна информация - служебен" на БТА четем за предложението на Партията на труда Голда Меир да е приемник на Леви Ешкол:

Голда Меир предложена за приемник на Ешкол

Новината е от ДПА с дата 3 март 1969 г.: Вчера Партията на труда предложи бившия израелски министър на външните работи г-жа Голда Меир за приемник на починалия миналата сряда министър-председател на Израел Леви Ешкол. Това съобщение разпространиха видни партийни кръгове в Йерусалим.

Вчера временно оглавяващият израелското правителство д-р Игал Алон свика на съвещание членовете на коалиционното правителство, принадлежащи към израелската Партия на труд. Съобщава се, че само с един глас против, 13-те министри са предложили за приемник на Леви Ешкол 70-годишната г-жа Меир. Въпреки че не се съобщава името на министъра, който е бил против, политическите наблюдатели са на мнение, че това е бил министърът на отбраната на Израел генерал Моше Даян.

Какво казва самата Голда Меир

След като съобщава, че е готова да приеме поста министър-председател, по време на интервю за вестник "Маарив" споделя становището си относно бъдещето на окупираните територии. 

"Защо трябва да се говори за връщане на тези територии?, каза по-специално тя, цитира я тогава Франс прес. Във всеки случай даже и да искаме няма на кого да ги върнем".

"Аз не участвам в движението, което твърди, че не трябва да се връща нито педя от завзетите територии, прибави тя. Предполагам, че ако арабите се съгласят да седнат с нас около масата за преговори, многобройни ще бъдат онези сред нас, които биха готови да върнат тези територии".

"Но сега, добавя тя, няма на кого да ги върнем и няма причина да ги върнем, защото не можем да получим нищо в замяна на това".

"Не трябва да раздразваме апетита на арабите, докато въпросът за връщане на каквато и да било не е още актуален и е за предпочитане за момента изобщо да не се повдига този въпрос", казва още Меир в заключение.

След това тя е натоварена да състави нов израелски кабинет.

Президентът на Израел Залман Шазар официално натоварва Голда Меир да състави ново израелско правителство, което замести това на починали преди десетина дни министър-председател Леви Ешкол. Меир, тогава 70-годишна, е била дълго време министър на външните работи на Израел, принадлежи към Работническата партия, най-голямата в коалиционното правителство на Израел.

Пред Ройтер казва, че съставът на израелското правителство ще остане непроменено. 

В бюлетин на БТА откриваме и първата пресконференция на Голда Меир като министър-председател. Ето част от нея, проведена в Йерусалим на 18 март 1969 г., когато говори пред повече от 150 чуждестранни журналисти и телевизионните камери.

"Макар че Израел е малка нация, тя ще се съпротивлява срещу всяко решение, наложено от великите сили, което би било в противоречие с неговите жизнени интереси", казва в Йерусалим по време на пресконференция израелския министър-председател Голда Меир. Това бе първата ѝ конференция откакто пое поста министър-председател. 

Спокойна, отпочинала, сигурна в себе си тя отговаряше на многобройните въпроси на журналистите, отбелязва Франс прес. "Не мисля, продължи тя, че ние ще се сблъскаме с едно такова положение. Но във всеки случай нека добре да се знае, че единственото решение, което Израел би приел е решението съгласно което 6-дневната война ще бъде последната израело-арабска война. (...) Ние няма да се върнем към границите от 4 юни 1967 година. Границите на Израел трябва да бъдат такива, че да не представляват изкушение за агресорите" (...)

Госпожа Голда Меир категорично отхвърля идеята за преговори с организацията "Ал Фатах". "Ал Фатах", заявява тя, по настоящем не е, а и в близко бъдеще няма да бъде партньор за преговори. Това е една терористична организация, която напада граждански обекти".(...)

Госпожа Голда Меир живо се противопостави по време на пресконференцията на изпращането на нови войски на ООН в Близкия изток. "Частите на ООН, наблюдателите на ООН и цялата Организация на Обединените нации не можаха да сложат край на конфликта и да попречат на обявяването на три войни. Нямаме никакви причини да вярваме, че новите части на ООН ще постигнат по-добри резултати". (...)