Само 4 години по-късно тя е и първата дама - министър-председател на страната. Обичана и мразена, Желязната лейди, както всички я наричат, оставя завинаги ярка следа в световната политика. Дир.бг припомня как.

Бившият германски канцлер Хелмут Кол казва, че бяга от нея като дявол от тамян, защото винаги му докарва мигрена. Френският президент Франсоа Митеран пък заявява: "Тя има очите на Калигула и устните на Мерилин Монро".

Тактиката й да преговоря - винаги изрядно облечена и с "бетонна фризура", е наречена "handbagging" - твърди се, че в решаващи ситуации тя е удряла категорично по масата с чантата си. 

Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, графство Линкълншър. Баща й - Алфред Робъртс, е собственик на две бакалници, участник в местната политика, но и религиозен проповедник от Методистката църква. Така Маргарет и сестра и Мюриъл са възпитани във викторианските ценности за труда и индивидуалния успех.

Тя ходи в девическо училище, после учи химия в Оксфорд и става част част от екип, който създава първия замразен сладолед. След това обаче завършва право и работи като адвокат, специалист по данъчните закони.

Омъжва се за бизнесмена Денис Тачър. През 1953 година тя му ражда близнаци - момче и момиче. По-късно Марк става бизнесмен, който е обвинен в опит за преврат в Екваториална Гвинея, а Керъл е журналистка - професия, която майка й ненавижда.

Маргарет Тачър влиза в политиката още през 1959 г., когато заема място в Камарата на общините от Консервативната партия. Когато е на 34 години е избрана за депутат. Тя е от малкото консерватори, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, гласува в полза на легализирането на абортите и се обявява за отменя на смъртното наказание.

След зимата на 1978 – 1979 г., наречена "Зимата на негодуванието“, консерваторите печелят изборите и Тачър става първата жена-премиер в Европа. Тя завинаги ще остане в историята и като най-дълго управлявалия министър-председател на Великобритания през 20-ти век - от 1979-та до 1990-та.

В този период, наричан "тачъризма", тя провежда мащабни икономически и социални реформи, съкращава социалните помощи и намалява субсидиите за държавните предприятия. Извършва и невиждана до този момент приватизация, водейки категорична политика за свобода на пазарна икономика. Това води до масови протести и остра битка със синдикатите, след като безработните в страната се увеличават до рекордните над 3 милиона души. Тяхната бедност обаче не смилява Желязната лейди, която се помни с фразата:

"Безплатно сирене има само в капана за мишки".

През 1980 година тя заявява още:

„Нацията не е нищо друго, освен едно голямо семейство. Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов кошмар в стил Оруел, трябва да ни накара с нова енергия да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим поражение, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под заплаха. Затова нека не се поддаваме на уговорките на слабоволните и не обръщаме внимание на заплахите на екстремистите. Ако всички заедно изпълним своя дълг, успехът е неминуем“.

Тачър не проявява милост и на международната сцена - през 1984 г. успява да издейства така наречените "британски изключения" - страната да плаща по-ниски вноски към общия европейски бюджет, отколкото би трябвало. Тогава тя заявява категорично: "Искам си парите обратно" и този подход обаче се оказва печеливш.

Като успех на Тачър се смята и войната с Аржентина за Фолклендските острови.  Аржентинците обаче и досега я смятат за военнопрестъпник, след като издава заповед да бъде потопен военният кораб "Ген. Белграно", на борда на който смъртта си намират 323 души. Тя е критикувана остро и за това, че подкрепя освобождаването на чилийския диктатор Агусто Пиночет, защото й помага в конфликта с Аржентина, докато нарича Нелсън Мандела терорист, защото е подпомаган от СССР. Тя самата работи в тясно сътрудничество с президента на САЩ Роналд Рейгън, който е и неин най-голям поддръжник.

На 22 ноември 1990 г. Тачър е свалена с вътрешен преврат, организиран от нейните потиснати министри, които не са съгласни с въвеждането на нов данък. Става дума за нова система за местни правителствени данъци, въведена първо в Шотландия - става дума за така наречените "изборни такси“ (poll tax), които са с еднаква стойност за всеки жител. Така се предвиждат ограничени отстъпки за социално слабите. Именно това се оказва и най-неприемливата политика в нейното управление.

Свалена от власт обаче, поне видимо, Тачър остава невъзмутима, и се оттегля с типично за кралица изявление:

"Много сме щастливи да оставим Великобритания в по-добро състояние от това, в което я заварихме", казва Желязната лейди, заменяйки първо лице единствено с първо лице множествено число.

Дори когато Тачър се оттегля от премиерския пост и предава лидерството в Консервативната партия на Джон Мейджър, тя продължава да управлява задкулисно. Самият той по-късно се оплаква, че тя направо саботира правителството му.

През 2007 г. тя открива своя статуя в британския парламента, намеквайки, че името й ще остане завинаги в историята:

"Бих предпочела стомана, но бронзът също върши работа - няма да хване ръжда".

През 2005 година Желязната лейди отпразнува 80-ия си рожден ден с пищно парти заедно с  британската кралица Елизабет Втора, с която са в близки отношения.

В последните години от живота си обаче, вече болна от деменция, Маргарет Тачър живее усамотено. Умира от инсулт на 8 април 2013 година - на 87-годишна възраст,  изпратена с военни почести, но и с протести на нейни противници, които никога не й прощават.

"Шпигел": Политиката на Тачър пречупи хората, но промени света >>