"Политико": Приемането на Украйна в ЕС ще струва 186 млрд. евро, това засилва съпротивата

12:14 | 5 октомври 2023 | Редактор : Денис Коробко 134 6248 Снимка: БТА/AP

Френският президент Еманюел Макрон ще се стреми да обедини страните зад историческо разширяване, което ще интегрира разкъсваната от война Украйна и няколко други страни кандидатки в Европейския съюз по време на срещата на лидерите в испанския град Гранада, пише "Политико".

Русия - Украйна

Но опасенията на държавите членки относно механиката и жизнеспособността на такова мащабно разширяване представляват сериозна заплаха за проекта, на който Макрон и други лидери, като председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заложиха своя авторитет.

Френският лидер ще направи съвместен опит с германския канцлер Олаф Шолц да постави началото на трудните преговори за разширяване на ЕС по време на третата среща на Европейската политическа общност - форум, създаден в отговор на руското нашествие, който включва европейски лидери от страни извън ЕС с цел изграждане на по-широка и по-всеобхватна европейска мрежа.

Освен ключовия въпрос за присъединяването на Украйна към ЕС, неформалните срещи ще бъдат доминирани от дипломатически разговори с висок залог за други конфликти в задния двор на Европа: хуманитарната криза в Нагорни Карабах (президентът на Азербайджан Илхам Алиев междувременно се отказа от преговорите с арменския премиер Никол Пашинян в Испания - б.р) и ескалиращото напрежение между Сърбия и Косово.

За Макрон, който през последните месеци направи завой по отношение на бъдещето на Украйна в НАТО и ЕС, срещата на върха е и възможност да затвърди наследството си на европейски строител и идеалист преди изборите за Европейски парламент догодина.

Макар че нахлуването на Русия в Украйна даде достатъчно гориво, за да изведе разширяването на върха на дневния ред, Макрон и Шолц са изправени пред трудната задача да убедят държавите от ЕС да предприемат мащабни промени, включително болезнените вътрешни реформи, които ще са необходими за приемането на Украйна. Според няколко дипломати апетитът за промени в селскостопанската политика на ЕС и правилата за колективно вземане на решения е слаб въпреки силната подкрепа за Украйна.

Предвид изборите в цяла Европа през следващата година и борбата на някои умерени лидери с популисткия наплив, Париж и Берлин трябва да преминат по тънката линия между евроидеализма и твърдия прагматизъм по отношение на това какво може да помогне за успокояване на разтревожените лидери.

Франция настоява лидерите на ЕС да се споразумеят за изявление в Гранада относно нуждите от реформи, тъй като те обмислят разширяването, каза съветник от Елисейския дворец. Същият съветник обаче призна, че очакванията за графика на разширяването са ограничени.

"Много неща трябва да бъдат разгледани [до 2030 г.]", казва той. Процесът на разширяване трябва да стане "по-надежден, с реформи в страните кандидатки и в ЕС". Френският президент твърди, че разширяването трябва да се извърши "възможно най-бързо... Но не съм сигурен, че определянето на дата е най-легитимният въпрос", добави той.

Знак за мащаба на проблемите е, че дори толкова близки съюзници като Франция и Германия не могат да се споразумеят за времева рамка за реформи и разширяване.

Понастоящем не съществува бърз път за присъединяване, което може да продължи повече от десетилетие, предвид строгите критерии за членство. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи ЕС да бъде готов за разширяване до 2030 г., но липсва консенсус около тази дата.

"Нивото на ентусиазъм по отношение на разширяването и реформите на ЕС в действителност е доста ниско", казва Алберто Алемано, професор по ЕС в бизнес училището ХЕК Париж, Франция. "Шолц и Макрон всъщност не искат да реформират или разширяват - но осъзнават, че ако не направят нещо, ЕС може да се разпадне."

Когато близо 50 лидери се съберат в четвъртък за обща снимка в двореца Алхамбра в Гранада, те отново ще си припомнят променящите се граници и съюзи на Европа. Сложната крепост с високи стени и кули някога е била част от последната мюсюлманска държава в Западна Европа, преди да бъде предадена на християнските монарси преди векове.

Снимка: БТА/AP

Хора като президента на Молдова Мая Санду, президента на Украйна Володимир Зеленски и лидери от Балканите вероятно ще имат опасения дали ЕС ще допусне техните страни в крепостта Европа.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който отмени пътуването си до Испания в сряда поради заболяване, е основният сред тези, които не спират да повтарят "неспазените обещания" на ЕС. През последните седмици Ердоган отново се нахвърли върху ЕС за това, че е "толкова надежден, колкото и Русия" и че е накарал "Турция да чака 40 години".

В проекта на Макрон - Европейската политическа общност - отново ще има интензивно лобиране от страна на лидерите на страните-кандидатки за членство в ЕС, които се опасяват, че ще бъдат изхвърлени във втородивизионния клуб.

Миналата седмица украинският министър-председател отхвърли предложението на Макрон за постепенно присъединяване по пътя на "Европа на няколко скорости". Денис Шмигал заяви пред "Политико", че Киев се стреми към не по-малко от това да бъде "пълноправен кандидат за пълноправно членство".

И вътре в клуба разговорите не са по-лесни. Лидерите на ЕС все още не са постигнали съгласие по езика на изявлението си за разширяването на ЕС на неформалната среща на върха в петък, предвид липсата на съгласие в няколко области. Докато Германия и Франция искат държавите членки да се реформират преди или по време на разширяването, скандинавските страни и Прибалтика искат Украйна и други страни първо да се присъединят, а след това да се заемат с реформите.

Белгийският министър-председател Александър Де Кроо намекна за сценарий quid pro quo по отношение на реформата на разширяването: "Можете да започнете дискусия с Украйна, стига тя да се основава на заслугите и да е свързана с вътрешна реформа на Съюза", каза той. "Тогава можем да разговаряме. Страните, които се присъединяват, трябва да си напишат домашното - но и ние също трябва да си го напишем. Ако си напишем домашното, ще можем да започнем дискусии."

Де Кроо очерта финансовите потоци - включително по кохезионния и селскостопанския фонд, както и вътрешната политика - заедно с функционирането на институциите като ключови области, които трябва да се разгледат.

Липсата на единен фронт по отношение на разширяването се отнася дори за френско-германската коалиция. Макар че според един френски служител френското и германското правителство имат "сближаващи се" възгледи, те трудно постигат съгласие по политическите цели. "Имаме проблем с германците", каза служителят, пожелал анонимност. "Тяхната коалиция има много различни интереси и по много теми - те не знаят какво е собственото им мислене", каза той.

При закрити врата много европейски служители, отговарящи за уточняването на подробностите за осъществяването на разширяването, имат сериозни резерви към целия процес. "Никой няма да се присъедини скоро", предупреди един дипломат от ЕС.

Интегрирането на Украйна в Европейския съюз може да означава около 186 млрд. евро европейски средства, които да постъпят в страната за седем години, според вътрешна бележка на Съвета на ЕС, пише в друга статия по темата "Политико".

По-нататъшното разширяване на ЕС с включването на шест балкански държави, както и на Грузия и Молдова, би наложило допълнителна тежест от около 74 млрд. евро върху бюджета на ЕС, се казва още в документа.

Документът на Съвета, за който първи съобщи в. "Файненшъл Таймс", е първото официално упражнение за това какво може да означава бъдещото разширяване за бюджета на ЕС.

В бележката се очертават възможности като по-голям вътрешен пазар и по-голямо политическо влияние на световната сцена. Но също така се предупреждава за "много сериозни предизвикателства" по въпроси, вариращи от бюджета на ЕС за земеделие до върховенството на закона и капацитета на ЕС за вземане на решения.

Бъдещото разширяване би означавало, че всички настоящи държави от ЕС "ще трябва да плащат повече и да получават по-малко". Много от страните, които сега получават повече пари от ЕС, отколкото внасят, ще станат нетни платци.

В бележката не се прави изчисление на разходите за всяка европейска държава, но се разглеждат прогнозите за въздействието върху селскостопанската политика и политиката на сближаване. Що се отнася до земеделските субсидии на ЕС, Украйна ще бъде основният бенефициент, който ще получи 96,5 млрд. евро за седем години.

Относно финансирането на сближаването, високите нива на относителна бедност в бъдещите държави от ЕС ще означават, че Чешката република, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта вече няма да отговарят на условията за получаване на средства за сближаване.

Всички тези изчисления обаче са само екстраполирани въз основа на настоящите бюджетни правила, като същевременно се признава, че промените в бюджета на ЕС "със сигурност ще бъдат необходими и мащабни".

В сряда Европейската комисия подчерта, че бъдещият бюджет на ЕС няма просто да възпроизведе сегашния, а по-скоро ще трябва да бъде реформиран, включително по отношение на това как се събират парите и къде се изразходват.

"Както знаем от миналия опит, въздействието на разширяването ще зависи от множество параметри - като обхват, време, дизайн на политиката - поради което екстраполациите на този етап според нас не говорят много", заяви говорител на Комисията.

Реформите ще се проведат като част от по-широкообхватно преосмисляне, целящо да подготви ЕС за приемане на нови членове, както обяви председателят Урсула фон дер Лайен в годишното си обръщение към Европейския парламент миналия месец, пише още "Политико".

ИЗБРАНО