В стари времена...

До 5 век Португалия е римско владение, след това е завладяна от варвари - андали и визиготи. В началото на 8 век я завладяват арабите. Реконкистата (буквално "повторно завоюване") приключва едва в средата на 13 век.

През 1494 г. подписва с Кастилия договор за подялба на колониите. През 15 и 16 век колониалните походи водят до създаване на Португалска колониална империя. Самата тя е завладяна от Испания през 1581 г. и възстановява независимостта си 1640 г., когато херцог Жоао Браганса е обявен за португалски крал.

Монархията се запазва до 1910 г., когато крал Мануел Втори е свален от власт с буржоазна революция. През 1926 г. обаче е установена фашистка диктатура, а през 1933 г. на власт идва премиерът Антонио ди Оливейра Салазар. Създаденият от него режим, известен като "Нова държава" ("Ещадо ново"), се запазва до 1974 г. и отражението му се усеща и до днес.

Авторитарният режим, създаден на фона на политическа нестабилност и икономически кризи, се базира на корпоратизъм, централизация и традиционни ценности. Столицата Лисабон, от своя страна, се превръща в център на политическия контрол и олицетворение на амбициите на режима, както отбелязва онлайн гидът на португалската столица.

Приключил с Революцията на карамфилите през 1974 г., последствията от режима оказват влияние и до днес, включително в централизацията и стремежа към избягването на несигурността, според Културния атлас на австралийската Ес Би Ес.

След присъединяването към ЕС

През 1986 г. Португалия се присъединява към ЕС.

Дълго време се смяташе, че "Ещадо ново" и мирната революция през 1974 г. са "имунизирали" страната срещу влиянието на крайната десница. Но както показаха националните избори през март тази година, това не е така. Както отбеляза "Политико", те доведоха до разделен парламент без ясен мандат за управление. Дясноцентристкият "Демократичен съюз" получи най-много места, но без мнозинство, а лидерът на Социалистическата партия Антонио Коща призна поражението си и фактът, че не би могъл да създаде коалиция с крайнолевите партии.

Липсата на ясен победител създаде обстановка, в която крайнодясната партия ШЕГА ("Стига") има възможност за значително влияние. С 50 от 230 места в парламента, антисистемната група, използваща лозунга на "Новата държава" - "Бог, страна, семейство и работа" - се утвърждава като третата по големина политическа сила в Португалия.

Всички останали партии в парламента обаче са обещали да не се съюзяват с крайнодясната група, чийто възход беше белязан от подкрепа за твърдолинейни политики и расистки скандали. Скоро след появата си на политическата сцена нейният лидер Андре Вентура предложи мерки за "ограничаване на движението на ромската общност", свързана според него с престъпност и насилие.

Скоро след това той предложи на чернокожата депутатка Жоасин Катар Морейра, която има двойно гражданство на Португалия и Гвинея Бисау, "да се върне в родната си страна".

В момента "Стига" се готви за европейските избори и неотдавна представи пред португалския парламент проект за промяна на Конституцията на Португалия, който предизвиква тревогите на юристи.

Предполагаемата "неутрална" Конституция предлага мерки с популистки характер като "прилагане на доживотни присъди, прилагане на присъди, свързани с химическо третиране, считано за необходимо за предотвратяване на сексуални престъпления, или изключения от принципа на презумпцията за невинност", отбелязва в. "Диарио де нотисиаш".

Подобни мерки отдавна са част от програмата на партията.

Другите кандидати

Водачка на листата на Социалистическата партия на Португалия е Марта Темидо, бившата здравна министърка. Тя стана известна като португалското лице на борбата с пандемията от КОВИД-19. Още през първите седмици на първата вълна на пандемията в страната се наблюдаваше добър контрол върху разпространението ѝ, поради което ръководените от нея португалски здравни власти получиха международна похвала за усилията си. Тя обаче пое отговорността за - прекалено либералните според някои експерти - ограничения по Коледата на 2020, свързани с предизвикването на особено трагичната трета вълна на пандемията в страната. Другата причина за големия брой жертви по това време, според експерти, беше разпространението на варианта "алфа" на КОВИД-19.

Междувременно, по време на мандата на Темидо, Португалия проведе мащабна кампания за ваксинация срещу КОВИД и през ноември 2021 г. беше Португалия е една от страните с най-висок процент ваксинирани срещу вируса.

Темидо подаде оставка като здравен министър през 2022 г., след смъртта на бременна индийска туристка и серия инциденти, свързани с недостига на персонал в португалските акушеро-гинекологични болници.

От друга страна, листата на десния Демократичен съюз ще бъде водена от Себащиао Бугальо от Народната партия. В. "СИК Нотисиаш" го описва като 28-годишен политически коментатор, син на двама журналисти. Той самият се самоопределя като десен, консервативен и католик, но също така и като проевропейски и проатлантически настроен.

Започнал е кариерата си на 19 години, когато написва статия за Жорнал "и". В резултат на това получава собствена седмична колонка, в която пише политически коментари.

Учил е политически науки в Католическия университет на Лисабон, а по-късно продължава обучението си в Университетския институт на Лисабон.

Според португалския сайт "Флаш", той е разследван за домашно насилие срещу приятелка, което може би е било извършено през 2020 г. Според обвинението, тогавашната му приятелка била принудена да се скрие в кухнята на кафене в Лисабон след остър спор. Делото обаче е прекратено по липса на доказателства за извършено престъпление.

Водачка на листата на партията "Ляв блок", от своя страна, ще бъде бившата лидерка на партията Катарина Мартинш. Известна с експресивния си стил, тя е бивша съоснователка на театралната трупа "Визоеш утеиш". Учила е право три години, преди да се откаже и да завърши "Езици и литература", както и да защити магистърска степен по лингвистика.

Омъжена, с две деца, тя е успяла да постигне отмяна на реформи на предишното правителство, затрудняващи достъпа до аборт. Те включваха изискване жените да плащат за процедурата, както и да преминат задължителна психологическа консултация.

Тепърва предстои да видим какво ще се случи в иберийската страна на тези европейски избори и дали те ще доведат до промени в позициите на страната в европейските институции. Но каквото и да стане, тя се е запътила към бъдещето с непоклатима надежда и своеобразна култура, която смесва съвременното и традиционното.