"Та кой чака 30 часа, когато няма заложници? Цялата операция приличаше на демонстрация на глупостта", казва Алик Рон, бивш ръководител на звеното за намеса при извънредни случаи към израелската полиция и на специалните парашутни части, цитиран от в. "Маарив", предаде Франс прес.

"Предполагам, че заповедта е била убиецът да бъде заловен жив, но всяко нещо си има граници. Човек не оставя убиец на свобода цели 32 часа, като му дава мобилен телефон да си говори с целия свят и да се превръща в мъченик", допълва бившият полицейски експерт.

Елитното полицейски френско подразделение RAID, чието име е съкращение от френското Recherche Assistance Intervention Dissuasion (Издирване, помощ, намеса и разубеждаване), и е известно като "Черните пантери", не успя да използва ловкостта, хитростта и методите за разубеждаване и позволи на Мохамед Мера да запази инициативата, коментира израелският в. "Йедиот Ахронот", като цитира бившия офицер от израелските спецсили Лиор Лотан, който ръководи център за изследване на тероризма.

"Целта не беше сложна - апартамент, самотен беглец от закона, никакви експлозиви, никакви заложници, зона, която не е вражеска територия или бойно поле, а която позволява на силите за сигурност да се разгърнат, както си поискат", припомня Лотан.
"Или става дума за проблем при планирането на операцията, или спецчастите са преминали към действие, преди да са завършили напълно подготовката си", допълва специалистът.

Вчера обаче израелските лидери похвалиха действията на френската полиция и на силите за сигурност по време на обсадата и посочиха, че са действали силно и интелигентно.

Шефът на френското контраразузнаване заяви днес в интервю за в. "Монд", че е било невъзможно неговите служби да намерят по-бързо Мохамед Мера.
"Ние, разбира се, си задаваме въпроса дали можехме да действаме по друг начин, но в неделя вечерта все още не можехме да кажем със сигурност, че престъпникът е Мера." Това коментира Бернар Скарсини, директор на Централната дирекция за вътрешно разузнаване на Франция (контраразузнаването -б.р.), по повод критиките, че терористът е можело да бъде арестуван преди да извърши поредното убийство в понеделник, когато застреля пред еврейско училище три деца и равин.

Скарсини поясни, че първоначалните планове на Мера всъщност не са били да атакува училището. Той е искал в понеделник да убие още един военен, но е закъснял. И тъй като е познавал добре квартала, в който се намира училището, е импровизирал и е атакувал учебното заведение, допълни шефът на контраразузнаването.

Службата на Скарсини обаче беше критикувана и от част от френската политическа класа заради операцията по задържането на Мера и главно заради пропуските в наблюдението на убиеца след неговото завръщане от Афганистан и Пакистан. Френските тайни служби са следили Мера след пребиваванията му там през 2010 г. и 2011 г., без обаче да забележат признаци, че е опасен, за да затегнат надзора, както процедират с джихадисти или джихадистки мрежи.

През ноември 2010 г. Мера отива в Афганистан през Таджикистан. Според Скарсини той е задържан в Кандахар от афганистанската полиция, която го предава на американската армия, която пък го натоварва в първия самолет за Кабул и после на полет за Франция на 5 декември същата година. Преди Афганистан Мера е ходил в Турция, Сирия, Ливан, Йордания, Израел и Египет.

През ноември 2011 г. френското контраразузнаване решава да разпита Мера. Тогава той се обажда в контраразузнавателната служба и казва, че не може да се яви на разпита, защото е в Пакистан. При завръщането си във Франция той все пак е разпитан и по време на разпита показва готовност да сътрудничи, отлична образованост и любезност, твърди Скарсини.