Реставрираната българската църква "Свети Стефан" в квартал "Балат" в Истанбул ще се открие тържествено на 7 януари 2018 г. в присъствието на министър-председателя на България Бойко Борисов и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

На официалното откриване на реставрираната църква се очаква да присъстват освен лидерите Борисов и Ердоган, министри от България и Турция, Вселенският патриарх Вартоломей и много гости. Преди време вестник "Миллиет" писа , че "за откриването е поканен руският президент Владимир Путин, който щял да дойде, ако програмата му позволява".

Вижте снимки на църквата >>>

Реставрацията на "Свети Стефан" е на стойност около 16 млн. турски лири. Петнадесет милиона са осигурени от турската държава и един милион от българската държава.

Реставрирането на "Свети Стефан" е в рамките на междуправителствено споразумение между София и Анкара. Благодарение на това споразумение е била реставрирана и представителната мюсюлманска джамия в центъра на Пловдив.

Църквата е била почти пред срутване, но е получена значителна подкрепа от турския президент Ердоган и от Истанбулската голяма община.

"Свети Стефан" е храм от изключително важно значение не само за истанбулските българи, но и за целия български народ. В историята на построяването на храма се случват редица неща за първи път - султан Абдул Хамид Втори издава ферман-позволение за нейното построяване, тя е първата сглобяема църква, желязната конструкция е докарана от Австрия през река Дунав и по море в Истанбул.

Открита изключително тържествено през 1898 година, църквата "Свети Стефан" е символ на българското Възраждане.

Историята на Желязната църква

Интересна е и историята на този уникален храм. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, са станали истинска люлка на българското духовно и национално Възраждане.

На 03.04.1860 г. по време на Великденската служба епископ Иларион Макариополски с думите “…и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава.

Тук за първи път бил прочетен и издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението е на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Храмът се състои от сглобяеми железни елементи с общо тегло 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън тя привлича погледа с красивите орнаменти на украсата.

Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Шестте камбани са излети в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат и дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.