Тръмп Тауър в Белград? Все едно талибаните да строят на мястото на атентатите от 9/11
Зетят на бившия американски президент Джаред Къшнър планира да преустрои неофициален паметник на бомбардировките на НАТО през 1999 г.
За много сърби това е все едно талибаните да искат да построят луксозен жилищен комплекс на мястото на кулите близнаци в Ню Йорк.
Така изглеждат новините за проекта за преустройство, предложен от Джаред Къшнър, зет на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, и Ричард Гренел, ключов съюзник на Тръмп, в Белград.
Планът включва събарянето на бомбардирания щаб на бившата югославска армия, който до досега е оставен като неофициален мемориал на бомбардировките на НАТО над Белград през 1999 г. На негово място ще се издигне Тръмп Тауър с луксозни апартаменти и офиси.
Предложението предизвика немалко възмущение в Сърбия, съсредоточено най-вече върху историческото значение на сградата, и по-специално върху факта, че американска компания (на крачка от президента на САЩ, не по-малко) ще преустрои символа на водените от Вашингтон бомбардировки.
"Възмутително е мястото, където са били убивани и бомбардирани хора, да бъде превърнато в място с джакузита и казина", заяви Александър Йованович Чута, опозиционен политик, който пръв оповести изтичането на информация за плана през февруари.
Според документите, които са изтекли при Йованович, преговорите са в ход поне от 2022 г. насам. Съгласно условията на предложената сделка сръбското министерство на инфраструктурата ще подари 99-годишно разрешение за два парцела земя, където се помещава щабът, на Kushner Realty и Atlantic Incubation Partners, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Делауеър миналата година.
След първоначалното изтичане на информация Къшнър потвърди новината, като сподели дигитални проекции на плановете за развитие в X, които включват и проекти в Албания.
"Развълнуван съм да споделя някои ранни проектни изображения", написа Къшнър в социалната мрежа, като сподели снимка на две осветени кули, телескопично вписани в силуета на Белград.
Бомбардировката на щаба на югославската армия
Известен като сградата на щаба на югославската армия или "Генералщаб", обектът в Белград някога е служил като център за военното разузнаване и операции на вече несъществуващата социалистическа република Югославия.
За мнозина сърби руините на сградата напомнят за бомбардировките на НАТО, при които САЩ и техните съюзници се целеха в стратегически военни и политически обекти в Сърбия, Черна гора и Косово в опит да ограничат кампаниите за етническо прочистване на сръбския лидер Слободан Милошевич.
Многоетажната руина се простира на ключово кръстовище в центъра на града. Рушащите се бетонни плочи и заплетените метални арматури са останали почти непокътнати в продължение на десетилетия, въпреки че се намира точно срещу седалището на сръбското правителство и Министерството на външните работи.
Слуховете за интереса на семейство Тръмп към мястото датират от 2013 г., когато тогавашният премиер Ивица Дачич заяви, че бившият президент на САЩ - по онова време имотен магнат и телевизионна риалити звезда - се интересува от изграждането на луксозен хотел на това място.
Гренел, който беше посланик на САЩ в Германия и пратеник за Сърбия и Косово при Тръмп, също така е предложил застрояване на мястото през 2020 г., когато неговият шеф се е подготвял да се кандидатира за преизбиране.
Последното предложение стана публично достояние, след като Йованович публикува изтекли документи, от които става ясно, че правителството е упълномощило министъра на инфраструктурата Горан Весич да подпише инвестиционен договор с компанията на Къшнър - Atlantic Incubations LLC. По-рано, през декември 2022 г., е бил подписан меморандум за разбирателство с "компания, свързана с Kushner Realty".
"Хора отвътре, които са дълбоко против проекта, ни дадоха документа", казва Йованович и допълва "Причината, поради която повече хора, които са против проекта, не излизат публично, е, че знаят, че ще бъдат уволнени и наказани за това веднага."
Йованович и други представители на опозицията пуснаха петиция срещу проекта, която събра около 22 000 подписа, и обявиха протести, за да предотвратят осъществяването на проекта. "Представете си, че президентът на САЩ участва и провежда тайни търговски сделки за строителство на места като Уест Пойнт с Китай или Русия?"
Балканското приключение на Ричард Гренел
Едва ли е било шок за сърбите, че Гренел се оказва основната връзка между Къшнър и сръбското правителство. По време на работата си като посланик и пратеник Гренел олицетворяваше стила на дипломацията на Тръмп: гръмогласен, рязък, разбъркващ картите както на официалните лица в региона, така и на по-широката западна външнополитическа аудитория.
В един момент той "шеговито" предложи да се реши спорът между Сърбия и Косово - което обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г. - за това как да се нарича едно езеро на границата, като се преименува на "езерото Тръмп".
Правителството на Косово, една от най-проамериканските държави в региона, го обвини, че е организирал свалянето на министър-председателя Албин Курти в началото на 2020 г. - твърдение, което по-късно беше потвърдено от членове на косовската опозиция, които заявиха, че Гренел им е дал краен срок за вот на недоверие към правителството на Курти.
"В качеството си на пратеник за Косово и Сърбия в администрацията на Тръмп Гренел омаловажи сложните политически въпроси между Косово и Сърбия и се опита да си припише бързи заслуги за разрешаването на така наречените "древни вражди" точно навреме за речите на Тръмп по време на кампанията му през 2020 г.", казва Майда Руге, сътрудник в Европейския съвет за външна политика, който се занимава с региона.
"В този смисъл той беше външнополитическа ракета, търсеща трофеи, а не традиционният дипломат, който разбира проблемите. Той не се интересуваше толкова от съдържанието на сделката, колкото от това да може да претендира за външнополитически успех", допълва тя.
Дейността на Гренел в региона беше по-малко възхваляван - и по-малко успешен - компонент от по-широкия стремеж на администрацията на Тръмп за разрешаване на историческите спорове, който включваше стремеж за подобряване на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко, известен като Мирния план на Тръмп или Авраамовото споразумение.
Докато Гренел ръководеше балканската част от плана, Къшнър се занимаваше с Близкия изток. И двете усилия включват финансови стимули за подписване на споразумения от правителството на САЩ, включително заеми за частния сектор, управлявани от новосъздадената американска Международна корпорация за финансиране на развитието (DFC).
За Гренел, който остава близък съюзник на Тръмп, се говори като за потенциален държавен секретар, ако бившият президент на САЩ се завърне в Белия дом. През годините след напускането на поста си Гренел често споделяше мнението си по балканските въпроси в X, публикувайки видеоклипове, на които се вижда как е на нощни партита в препълнени белградски клубове, рамо до рамо със сръбския министър на финансите Синиша Мали - подписал споразумението между САЩ и Сърбия за DFC, уреждащо дейността на инвестиционната банка в страната.
Откакто новината за плана изтече, Гренел служи като неофициален говорител на проекта на Балканите. В интервю за проправителствен вестник например той се опита да смекчи опасенията, че проектът има само търговски интерес.
"Въпреки че не познават добре балканската история, всички, които участват в проекта, са наясно със символичното му значение, казва той. Той добави, че проектът ще включва мемориал на жертвите на бомбардировките като централна точка.
Гренел не отговори на запитванията за коментар.
Сръбски отпор на плановете за развитие на Къшнър
Противниците на проекта твърдят, че една от причините преговорите около преустройството на обекта да се водят предимно при закрити врата е, че предоставянето на земята на чуждестранни инвеститори би нарушило законите, определящи сградата като "обект на културното наследство".
"Ако имат сериозни намерения да продължат строителството на мястото на бившата югославска централа, трябва да бъдат отменени поне три отделни разпоредби", казва Бранислав Димитриевич, историк на изкуството, който участва в протестни движения срещу нерегламентираното строителство в Белград.
Той обяснява, че конкретното място на улица "Кнез Милош", където се намира сградата, е било предназначено за използване изключително като административен или правителствен център още в първите градоустройствени планове за Белград през XIX в. и не е предназначено за комерсиални проекти.
"Необходимо е много сериозно нарушение на закона, за да може този район да бъде прехвърлен или продаден на когото и да било, камо ли да бъде подарен, какъвто е случаят със сделката с Къшнър", продължава Димитриевич.
През 2005 г. сградата е обявена за защитен паметник на културата с решение на Института за защита на паметниците на културата на Белград. В решението им се посочва, че при всякакви промени в сградата трябва да се "запазят автентичният ѝ вид, хоризонталните и вертикалните размери, конструктивните и дизайнерските елементи на сградата, както и оригиналните ѝ материали".
През март местни медии съобщиха, че в Института не са постъпвали искания за промяна на настоящия статут на сградата. Предложения за промяна на статута не са били гласувани или обсъждани и от общинската асамблея. Но именно участието на американска компания в проекта е предизвикало най-много спорове.
"Това е очевиден начин да се каже: "Ние сме вашите западни господари и можем да потъпчем вашето наследство и емоционални белези за наша лична изгода", казва опозиционният политик Йованович.
Бомбардировките на НАТО остават емоционален въпрос в Сърбия. Още през март демонстранти се събраха пред бомбардирания щаб на армията, развявайки сръбски и руски знамена, за да отбележат 25-ата годишнина от удара, а медиите посветиха часове ефирно време и страници от вестниците, за да обсъдят "престъплението".
След изтичането на новината за проекта обаче вестниците, сайтовете и телевизионните канали, близки до правителството, са далеч по-умерени в тона си - според някои отражение на желанието на Сърбия да угоди на това, което може да бъде следващата администрация на САЩ.
"Теоретично, ако Тръмп бъде преизбран, това определено би подобрило отношенията между Белград и Вашингтон", казва Игор Новакович, изследовател във фонда на Центъра за международни отношения и сигурност (ISAC), сръбски външнополитически мозъчен тръст. "Ако правителството разчита да подобри отношенията си с Вашингтон чрез този проект, тогава би могло да има някаква изкривена политическа символика, при която събарянето на точно тази сграда да доведе до нова ера в отношенията между САЩ и Сърбия, която да преодолее миналото", допълва Новакович.