Това показват данните от социологическо изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено сред 1000 пълнолетни българи между 27 и 30 декември.

Най-често изборът за нова партия е на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър.

Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като "бивши седесари" (общо 18 на сто). Те представляват по около 40 на сто от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на партията на бизнесмена Веселин Марешки - "Воля", коментират социолозите.

Непосредствено след заявката на бившия правосъден министър Христо Иванов за създаване на новата политическа формация "Да, България", одобрението за него е 14%.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясноцентристки проект му носи по-скоро позитиви и одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15 на сто.

11% гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Иванов и Кънев.

Според изследване на "Маркет линкс" евентуална партия на шоумена Слави Трифонов може да остане извън парламента.

Изборите - преднината на ГЕРБ може да расте

Ако в самия край на 2016 г. се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1 на сто от имащите право на глас, а БСП - 24.9%, показват още данните. Косвени въпроси обаче показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма - между 2 и 3 на сто.

С електорален дял от 10.5 на сто Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. РБ имат електорална тежест от 3.5 на сто, "Воля" - 3.3%, а ДСБ самостоятелно - 2.1%.

63% са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект.

Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9 на сто от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление.

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление.

77 на сто от българите одобряват членството на страната ни в ЕС, а 13% не го одобряват, сочат още данните от изследването.
По-малко - 59 на сто, одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял нараства с четири-пет пункта за последните 3 години.