България ще продължи досегашните си действия по охрана на външните граници на Европейския съюз, но със сигурност няма да приеме допълнителни условия, заяви министър-председателят Николай Денков.

По думите му Шенген по въздух означава повече удобства по летищата и по-малко опашки.

Министър-председателят Николай Денков отговаря на въпроси на граждани и медии по време на живо излъчване на страницата на Министерския съвет във Фейсбук. Излъчването започна в 11 часа.

Поводът са изминалите шест месеца от началото на работата на кабинета, който встъпи в длъжност в началото на юни.

Въпроси към премиера могат да се задават предварително в коментарите под видеоанонса, както и по време на живото излъчване на страницата на Министерския съвет във Фейсбук.

За Шенген ще преговаряме до последния ден на тази година. България има последователен подход. Ще балансираме позициите си с Румъния, каза премиерът акад. Николай Денков в отговор на въпроси на граждани и журналисти.

"Въздушното отваряне на границите няма да реши опашките по сухопътните пунктове. Прагматичният подход са преговорите. Ако няма разбиране на българската позиция, това със сигурност ще се отрази на отношението ни към техните фирми. България е много последователна в подхода си, не е имало пропукване в позицията, продължаваме преговорите, за да намерим най-доброто решение", коментира Денков.Къде ще бъде границата на приемливи и неприемливи условия за Шенген ще видим през следващите дни и седмица, допълни премиерът.

По думите му сме готови да приемем всичко, което подкрепя защитата на външните граници, защото това е и в наш интерес.

На въпрос за завеждане на колективен иск в Съда на ЕС, ако не бъдем приети в Шенген, Денков каза, че трябва да бъдем прагматични. Ако се тръгне по линия на съдебни процеси, това ще отнеме години и през това време ние ще бъдем блокирани за Шенген, без да имаме възможност за решение, коментира премиерът Денков. Той каза, че е изключително важно да търсим прагматичен подход, а това са преговорите. Също така в тях ще кажа ясно на колегите си и на канцлера на Австрия, че ако няма разбиране на българската позиция, това със сигурност ще се отрази на отношението на българите към Австрия, австрийските фирми, защото това не е добре за тях и си мисля, че това ще бъде добре разбрано, каза още министър-председателят.

Той подчерта, че България е много последователна в подхода си. Както и преди да има пропукване в австрийската позиция, така и след това, ние казваме, че трябва да продължат преговорите, за да намерим най-доброто решение, посочи Денков. От другата страна при Румъния има известна непоследователност, но съм сигурен, че накрая ще балансираме позициите, защото ние трябва да работим заедно с Румъния. До последния работен ден на тази година ще продължава да се преговаря, заяви министър-председателят.

Образование 

"Резултатите на българските ученици според PISA идват от липсата на знание как да се приложи наученото. Няма нужда от реформа в сферата. През последните години напреднахме много по отношение на средствата за работа с учениците. Например дигиталната раница, STEM кабинетите, повишаване на заплатите. Трябва да променим целта на обучението - децата да прилагат знанията си така, че да са им от полза. Не да научават дати и факти, а да знаят как да ги използват за анализ на текст и да могат да защитят теза", смята той.

Няма нужда от нова реформа, а да променим целта на образованието, категоричен е Денков. 

"Трябва да имаме стандарт за качество. Въпросът е какъв е този стандарт. Дали в него мерим колко компютъра и шкафчета има в училището, или дали учениците могат да използват знанието си", отбеляза още той.

Според него един от основните подходи, който трябва да бъде променен в българското образование, е свързан с това как се проверяват знанията на учениците и как се изпитват те. Денков посочи, че проверяването на знанията на българските ученици все още продължава да е свързано предимно с изреждането на факти.

Министър-председателят обяви още, че след първия срок на настоящата учебната година вероятно ще бъдат проведени и първите конкурси за училищни директори по новата наредба. "Говорихме с министър Галин Цоков да се направи за момента пилотно, да не е в целия мащаб, защото това е огромно усилие по съвсем нов начин да се провеждат конкурсите. За това първо ще бъдат провеждане в по-малък мащаб, вероятно между 60 и 100 директори, за да се види как работи. След това вероятно ще използваме лятната ваканция, за да продължим с по-мащабните конкурси", уточни премиерът Денков.

Пътната безопасност

"Броячите помагат на хората. Ще говоря с регионалния министър да се придвижи въпросът да се увеличи броя им. Пробите излизат все по-бързо, вече за 2-3 месеца. Целта е за 2-3 седмици максимално да стане. Закупуването на оборудването отнема време. След няколко месеца, в началото на 2024 г. може би ще се съкратят сроковете. От 1,2 млрд. от бюджета на АПИ са насочени към Северна България", посочи Денков.

Има ключови инфраструктурни проекти, по които догодина ще се работи много усилено. Напредък има, но не толкова бърз, колкото на всички ни се иска, заяви Денков. 

Премиерът припомни, че наскоро е бил открит нов участък от автомагистрала "Европа", но по отношение на "Хемус" е имало проблеми с узаконяването и индексацията на средства.

"С приемането на Закона за бюджета за 2024 г. са осигурени средства и се отпушва процесът, така че догодина очакваме много съществен напредък. Общо от 1,7 млрд. лева бюджет на Агенция "Пътна инфраструктура" 1,2 млрд. лева са насочени към Северна България. Една съществена част ще бъдат за магистрала "Хемус", но друга съществена част ще бъдат за продължаване на работата по пътя Ботевград - Видин", подчерта министър-председателят.

Николай Денков припомни и реализираната в началото на декември първа копка на Лот 2 на бъдещата автомагистралата от Русе до Велико Търново, част от по-голям инфраструктурен проект за по-добра свързаност между България, Румъния и Гърция.

Има ясни планове за развитие и на железопътната мрежа между трите държави, посочи той. Заедно с Румъния подадохме проект за нов мост Русе - Гюргево, каза още Николай Денков.

Инвестиции

По думите му има 50% увеличение на инвестициите през тази година. "Те възлизат на над 6 млрд. лева. Днес следобед ще подпишем инвестиционно намерение за над 1 млрд. лева с белгийска компания. Утре на Министерски съвет ще обсъдим още 1 млрд. Инвеститорите идват, защото виждат, че има стабилизация на политическата система. Имаме заявки за правене на инвестиции за повече 11 млрд. лева и откриване на над 10 000 работни места", съобщи премиерът.

Хеликоптери

"Днес заминават първите пилоти и екипи, които да тестват медицинските хеликоптери в Италия. Около 15 януари се очаква първият, през юни вторият и до края на 2025 г. още един. След това се очакват шест или осем, в зависимост как протекат преговорите", обясни той.

ПАВЕЦ "Чаира"

"Могат да се ремонтират всички четири хидрогенератора на ПАВЕЦ "Чаира" догодина. Единият вероятно ще остане за началото на 2025 г. Цената за ремонта на всички е между 80 и 100 млн. лева. Поправката им започва скоро", заяви Денков.

Социални мерки

"Около 600 лева на дете годишно в момента родителите спестяват от данъци. Още при първия набор от мерки въведохме безплатните детски градини. В последните бюджети включихме еднократно даване на средства на децата в 1,2,3,4 и 8 клас. Увеличихме и средствата за инвитро процедурите, както и за децата в неравностойно положение. Комплексът от мерки бележи съществено увеличение. Родителите да усетят подкрепа и да разберат, че с много по-малко грижи могат да си отглеждат децата. Следващите ни цели са свързани с демографските проблеми, образованието и здравеопазването", подчерта акад. Денков.

Заплати

При второстепенните разпоредители с бюджетни средства има сериозни дисбаланси, много ниски заплати на много места, заяви Денков.

Затова една от първите ни задачи в първите дни на януари догодина, на базата на този анализ, е да подготвим постановление на Министерския съвет, с което наличните средства в бюджета да ги разпределим, така че да върнем справедливостта и да повишим заплатите там, където са много ниски, заяви министър-председателят. При първостепенните разпоредители, каквито са министерствата, е имало грижа, заплатите там са по-добре балансирани, допълни премиерът.

По отношение на Държавна Агенция "Архиви" по думите на Денков има три различни елемента - капиталови разходи, текущи издръжка и заплати. Има съществено увеличение, което започна в края на 2022 г., което за текущите разходи беше над два пъти, припомни премиерът. Отделно за капиталови разходи увеличение от над 30%. Архивите не са в това състояние, в което бяха през 2022 г., и в началото на 2023 година, заяви Денков.

По отношение на парите за хората с увреждания Денков каза, че министър Шалапатова действа активно в тази посока. В бюджета за социално осигуряване за догодина има съществен напредък във всяка една от компонентите, за които тя се грижи, подчерта Денков. Тази година има най-съществено увеличение в бюджета за здравеопазване, около 15%. Има съществено увеличение на минималната работна заплата, на средните доходи с 11% и на пенсиите с 11%, каза още премиерът.

Конституцията

Спорове ще има, но се движим в правилната посока, следвайки управленската и законодателната програми. Същото е и за промените в Конституцията - със спорове, но накрая очаквам резултатът да е добър, заяви премиерът.

Премиерът Денков коментира приетите на първо четене промени в основния закон на страната, инициирани от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България" и ДПС, като посочи, че не очаква процесът да се изкриви в друга нежелана или предварително недискутирана посока.

"По-скоро не. Тази сутрин имах среща с Христо Иванов, с Кирил Петков, с ген. Атанас Атанасов. Отново обсъдихме какво се случва в Народното събрание около дискусиите за промените в Конституцията. Има политическа воля да се вземат правилните решения по отношение на правосъдната реформа", увери премиерът Николай Денков.

 

И на 8 ноември министър-председателят отговори на въпроси на актуални теми на граждани и медии във Фейсбук по повод пет месеца от управлението на правителството.

Сред засегнатите от премиера теми тогава бяха отминалите местните избори, отказаната от президента смяна на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", присъединяването към Шенген и еврозоната и други (повече може да видите тук).