Балансьорът между живота и смъртта

Доц. Маринов: Не съм мислил да ходя в чужбина. Работата тук е по-важна

Снимка: личен архив

Балансьорът между живота и смъртта

Доц. Маринов: Не съм мислил да ходя в чужбина. Работата тук е по-важна

07:22 | 18 октомври 2024 | Автор : Анелия Николова 6 3746 Снимка: личен архив

Преди два дни (16.10) се отбеляза Международния ден на анестезиологията. Повечето хора свързват професията с поставянето на упойка. Истината е, че анестезиологията е специалност с широко поле на действие, което се грижи за болката не само по време, но и след хирургия, а специалистът следи всички жизнени показатели и при нужда оказва реанимационни действия. Работата с критични пациенти и в интензивен сектор е също част от задачите на тази все по-рядко избирана специалност, без която обаче нито един екип не може да извърши дори елементарни болезнени процедури.

Здравето ни

Анестезиологът доц. д-р Цветомир Маринов е сред хората, които обичат предизвикателствата; приема ги като път към личностно и професионално израстване и, съвсем закономерно за подобен стил утвърждаване, не афишира постигнатите резултати. За това подсказва и изборът му на медицинско поприще, което го изправя пред едни от най-инфарктните ситуации в медицината, в които пациентът рядко разбира кой го е върнал към живот.

Доц. Маринов, анестезиолозите са представители на една от медицинските специалности, която се стопява най-бързо по данни на здравните институции. Защо все по-малко Ваши колеги искат да се занимават с анестезиология и реанимация?

Анестезиологията е хирургична и инвазивна специалност. В интензивните отделения се лекуват най-тежко болните пациенти. По-време на операция анестезиологът поддържа дишането и сърдечната дейност на пациента. На датата, на която се чества международният ден се е извършила първата документирана анестезия върху пациент. Това дава тласък на инвазивната медицина, като позволява на хирурзите много по-качествено да извършват операциите. Няколко месеца след това обаче анестезиологията показва и другото си лице - документиран е първият смъртен случай на пациент под анестезия. От този момент нататък анестезиолозите осъзнават, че те са първите лекари, които практиката принуждава да търсят, развиват и прилагат методи за съхраняване интегритета на човешкия организъм на границата между живота и смъртта. Това е една от причините все по-малко хора да искат да се занимават с този дял от медицината.

Вас конкретно, какво ви привлече към тази трудна, изпълнена с много напрежение и стрес, и в крайна сметка доста неблагодарна специалност? Все пак след операция никой не благодари на анестезиолога, че го е извел жив от операционната, а благодари на хирурга, който го е оперирал.

Винаги съм правил аналогия между анестезиологията и музиката. То е както в една група - тя има фронтмен, китарист, има и барабанист. Барабанистът е този, който дава ритъм на песента. Ако певеца изпее някой фалшив тон, или китаристът изсвири някой фалшив акорд, песента продължава. Ако обаче барабанистът обърка ритъма, цялата група спира да свири. Когато по време на операция отговаряш за дишането и сърдечната дейност на пациента, ти нямаш право на абсолютно никакви грешки. И въпреки това, накрая фронтменът и китаристът са в светлината на прожекторите. Ако си решил да се занимаваш с анестезиология трябва от самото начало да знаеш, че твоята работа е свързана с това да даваш ритъм в операционната зала. Аз лично никога не съм искал да бъда център на внимание. Поради тази причина то никога не ми е липсвало.

Сигурно е имало моменти, когато сте се чувствали огорчен, пренебрегнат? Във всеки човек е заложена необходимостта да получава признание за труда си.

Признанието в медицината, особено в хирургията, не идва от благодарността на пациентите или от вниманието на колегите, а от удовлетвореността за свършената работа. Ние работим като едно цяло, като в центъра на нашите усилия винаги стои пациентът. Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-бързо ще разбереш, че няма как да се чувстваш пренебрегнат, независимо кой от екипа е в светлината на прожекторите.

Случвало ли се е "да си носите работа в къщи" ? Много лекари с различни специалности продължават да мислят и да се тревожат за тежки случаи в практиката си след края на работното време.

Когато работата ти е свързана с такива емоции няма как това да не се отразява на личния ти живот. Но освен негативните, има и много позитивни емоции - важното е да знаеш как да балансираш с тях.

В тази връзка има ли случай, който никога няма да забравите?

Знаете ли, когато човек работи достатъчно дълго време, осъзнава, че не може да забрави не тези случаи, които са довели до голям успех, а тези пациенти, на които не е могъл да помогне. Така че основно си спомням тях.

Това, че Вие самият сте баща, помага или пречи в професията Ви, особено, когато трябва да работите със съвсем малки деца? Наскоро имаше такъв случай във Вашата клиника - 8-месечно бебе, което едва не загина заради чуждо тяло в гърлото, престоял там 5 дни.

След като станах баща категорично ми стана много по-трудно да работя с деца. Но това е голяма част от нашата работа и когато успееш наистина да помогнеш на някое дете, удовлетвореността е огромна. В крайна сметка всеки трябва да носи своята отговорност за работата, която върши.

Съжалявал ли сте някога за избора си на професия или специалност?

Много пъти в трудни моменти ми е минавало през главата да започна да се занимавам с нещо много по-лесно и по-малко рисково в медицината. Но в крайна сметка, когато пред нашия екип дойде следващото предизвикателство, винаги сме се изправяли пред него и не сме бягали от отговорност.

А мислили ли сте да потърсите реализация в чужбина? С вашите знания и умения никак няма да е трудно да се впишете в която и да е болница в Европа?

Никога не съм мислил да работя в чужбина, защото смятам, че работата която върша тук е много по-важна.

Доц. д-р Маринов работи в УМБАЛ "Царица Йоанна" - Исул и е преподавател към Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на МУ- София. Има множество специализирани курсове, сред които по приложна неврофизиология, неврохирургия, спешна хирургия, клинична анатомия, медицинска вирусология и др. Член и съучредител е на Българския съвет за ресусцитация (оказване на първа помощ). Автор е на два монографични труда и съавтор в множество други публикации. Когато пандемията от Covid-19 настъпи, доц. Маринов беше сред първите лекари, влезли в "ковид" реанимацията на болницата.

Когато пандемията от Covid-19 настъпи, доц. Маринов беше сред първите лекари, влезли в "ковид" реанимацията на УМБАЛ "Царица Йоанна - Исул.

ИЗБРАНО