Това съобщи Ермак Димов  - представител на синдикалния академичен съюз, цитиран от Дарик. По думите му това се налага поради орязания бюджет на БАН.

Първоначално учените поискаха 110 млн. лв. за 2010 г., но с правителството се договориха за сумата от 84 милиона. След гласуване в Народното събрание обаче бюджетът беше намален на 74 милиона лева. С актуализацията на бюджета от юли БАН остана с 59 милиона лева, като намалението се води със задна дата от 1 януари. До края на годината в Академията вече има недостиг от 9,8 милиона лева за фонд „Работна заплата".

Всеки институт към БАН сам преценява как да се справи с настъпилата финансова криза. От месец май насам в много от тях служителите излизат и в неплатен отпуск, който варира от 1 до 5 дни месечно, заяви Димов.
„На практика се води една тиха, спокойна, подмолно война все едно че искат да пуснат една неутронна бомба, хората да изчезнат, да останат само сградите и земята. Тогава нещата ще се оправят, тогава министър Дянков ще бъде безкрайно доволен, че няма да има с кого да се занимава. На тях наука не им трябва", коментира синдикалистът.

Директорът на Института по микробиология акад. Ангел Гълъбов заяви, че те са на ръба на оцеляването. „Нашите хора са на три дни неплатени, а от 1 октомври - 4-часов работен ден до края на годината", каза той.

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН също е сред засегнатите. По думите на неговия директор доц. Георги Кочев служителите му вече ще имат намалено работно време, което обаче ще понижи качеството на прогнозата за времето. Той допълни, че повече съкращения не могат да се правят. „Защото нашата наблюдателна система е базирана на наблюдения, които се извършват ръчно. Ние нямаме средства да автоматизираме тази система", обясни доц. Кочев.
До края на годината служителите в НИМХ излизат и в петдневен неплатен отпуск, като дори и тогава те ще останат без заплати за декември.

Директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география доц. Николай Милошев допълни, че учените в България вече нямат възможност за достойно съществуване. Той също заяви, че качеството на работата в неговия институт ще спадне значително. Пред същата съдба е изправен и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика.

Ако правителството не се съгласи да помогне на БАН, то учените заявиха, че ще започнат протестни действия още следващия месец. През май те получиха обещанието на премиера Бойко Борисов, че БАН ще стане първостепенен разпоредител на бюджетните средства, като ще бъде назначен и мениджър, който да се грижи за финансите. Все още обаче това не е станало.