Стената, която падна преди 29 г. (снимки и видео)
Началото на рухването на т. нар. "Желязна завеса", разделяла Западна и Източна Европа в продължение на 44 години
На днешна дата преди 29 години пада един от най-известните символи на Студената война - Берлинската стена.
Още по темата
- Падна ли Берлинската стена?
- 50 години от издигането на Берлинската стена
- Почетоха 136-те убити при опит да преминат Берлинската стена
- Част от Берлинската стена падна заради строителен проект
- Части от Берлинската стена са пръснати по света
- Егон Кренц лежа 4 г. в затвора заради 4-ма убити на Берлинската стена (видео)
Стена, служила за граница между Западен Берлин и Германската демократична република от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г. Стена, отнела живота на около 200 души, при опита им да я преминат и да избягат на Запад. Стена, разделила много семейства и променила много съдби.
Падането й на 9 ноември 1989 г. дава началото на рухването на т. нар. "Желязна завеса", разделяла Западна и Източна Европа в продължение на 44 години.
Днес в Берлин са запазени само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац и на Бернауер Щрасе.
Много от късовете от Берлинската стена са откупени след разрушаването ѝ. Някои се намират в САЩ, например в корпорацията "Майкрософт", в щабквартирата на ЦРУ и на други места. На 16 май 2006 г. сегмент от историческия символ е подарен на България и е изложен в София до Мемориала на жертвите на тоталитаризма, където може да бъде видян и до днес.
Стената
След Втората световна война Берлин е разделен на 4 окупационни зони. Източната зона попада под контрола на СССР, а трите западни - под контрола на окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ.
В нощта на 12 срещу 13 август 1961 г., в условия на изострящо се противопоставяне между двата лагера и най-вече САЩ и СССР, полицията и военните на Източна Германия блокират всички гранични участъци и прокарват бодлива телена ограда дълга 156 км около трите западни сектора и 43 км, разделяща Източен и Западен Берлин.
Хората, живеещи в комунистическа ГДР, се събуждат и откриват, че са разделени от приятели, роднини и колеги на запад.
Никога преди това един режим не е заграждал собствения си народ. Заповедта за изграждането на съоръжението е подписана от основателят на ГДР Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година.
Напълно построената стена се е състояла от метална мрежа - 66,5 км, сигнални ограждения под високо напрежение - 127,5 км; 105,5 км ровове, противотанкови укрепления и 302 стражеви вишки. Използваните за строителството й бетонни блокове са 45 хиляди. Край пропускателните пунктове от двете й страни през всичките години на съществуването й на пост са стояли танкове: от едната страна - съветски, а от другата - американски.
От 26 август 1961 г. до 17 декември 1963 г. всички възможности за преминаване от едната в другата част са блокирани.
През 1963 г. се отваря ограничена възможност за преминаване от другата страна на стената заради Коледа. Подобни ограничени позволения се дават и през 1964, 1965, и 1966 г. През 1971 г. берлинчаните от западната част получават възможността да кандидатстват за визи, които да разрешават контролираното им преминаване на стената.
Кой я измисли?
Основателят на ГДР Валтер Улбрихт или шефът на Кремъл Никита Хрушчов? Истината може би се крие в един документ, открит в Москва от Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен.
Става въпрос за неизвестен досега протокол от проведен разговор между Хрушчов и Улбрихт на 1 август 1961 година. Тогава усилено вече вървяла подготовката за строителството на стената. От протокола става ясно, че Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на "железен обръч около Берлин". Аргументите му - много инженери били напуснали ГДР и срещу това трябвало да бъде сторено нещо.
Тогава Студената война била в разгара си и двамата другари не се съмнявали, че изходът от нея ще се реши в Германия. Но сметките им за бърз икономически възход на ГДР, която трябвало да изпревари Западна Германия до 1961-62 година, просто не излезли. Улбрихт хвърлил вината за това върху Полша и България, които не изпълнявали задълженията си да доставят въглища и стомана. На този фон Хрушчов посъветвал Улбрихт да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове, и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения." Според Хрушчов гражданите на демократичната република щели да проявят разбиране, ако им бъде внушено, че стената е тяхната защита срещу западните шпиони...
Последната жертва
Около 5000 души са успели да я преодолеят стената, символ на "Желязната завеса". Най-известните случаи са масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.
При опитите за бягство зад стената са загинали над 136 човека, като точният брой на жертвите и до днес остава неизвестен. Последната жертва е Крис Гефрой. Той умира половин година преди разрушаването на стената. По това време все още важи заповедта за разстрел на източногермански граждани, които правят опит за бягство.
Фатална заблуда е причината за опита за бягство на Крис Гефрой през февруари 1989-та година. Негов познат войник му казва, че заповедта за разстрел е отменена. 20-годишният келнер се чувства дискомфортно в ГДР. И пред заплахата да влезе в казармата, решава да премине със свой приятел отвъд стената. Вечерта на 5 февруари 1989-та двамата се скриват в малка градинка, точно на границата. Опитват се да прескочат стената със стълба, при което гръмва алармата. По-късно свидетели от запад разказват, че са чули най-малко десет изстрела и са видили как един мъж е бил отнесен.
Крис Гефрой умира само след няколко минути, приятелят му оживява с тежки наранявания и е закаран в затвора.
"Историята на социалистическата система завърши"
През септември 1989 г. комунистическият лидер на ГДР Ерих Хонекер изненадващо подава оставка. На 9 ноември същата година министър-председателят на Германската демократична република и член на ЦК на Германската единна социалистическа партия Гюнтер Шабовски съобщава новината, която се чака с години, а именно - ограниченията за излизане от ГДР падат.
Той свиква пресконференция, на която присъстват десетки чуждестранни медии. Никой обаче не очаква да чуе следното - "Ние решихме днес да вземем решение, което позволява на всеки гражданин на ГДР да излезе през граничните пунктове на страната". Настава смут в залата и никой не знае как да реагира. Към Шабовски започват да валят въпрос след въпрос.
"Откога влиза в сила?", гласи един от тях. Шабовски малко смутен отвръща: Доколкото ми е известно... веднага, незабавно! На брифинга цари объркване и никой не знае дали това, което е чул, е истина. Министър-председателят на ГДР бърза да уточни за репортерите: "Не става дума за туризъм. Това е разрешение за свободно напускане на ГДР".
Това става повод множество хора да се съберат пред Берлинската стена, да започнат да я разрушават с ръцете си и да създадат по този начин някои от най-силните образи от съвременната история на човечеството.
Няколко часа по-късно сътрудникът на Михаил Горбачов Анатолий Чернаев пише в дневника си: "Берлинската стена падна. Една епоха в историята на социалистическата система завърши. След полската и унгарската работническа партия, падна и Хонекер, днес обявиха и за оттеглянето на Живков. Сега ни остават само "близките ни приятели"- Кастро, Чаушеску и Ким Ир Сен. Хора, които ни мразят".
Берлинската стена обаче не е разрушена напълно. Запазени са няколко секции от Берлинската стена в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее и на Бернауер Щрасе. По този начин се цели да се запази историята, колкото и жестока да е била.
През 1990 г. германската рок група "Скорпиънс" изпълнява песента "Вятърът на промяната" (Wind of Change, 1990 г.), която става символ на политическите промени в Централна и Източна Европа в края на 80-те години на миналия век и падането на Берлинската стена.