Една от тях, с тегло над 3,5 тона, е поставена пред Президентската библиотека на Роналд Рейгън в Калифорния. То е било дадено на американския президент заради "непоклатимата му отдаденост на борбата за хуманизъм и свобода срещу комунизма", изразени в прочутата му реч през 1987 г. в Берлин, когато той призова съветския лидер Михаил Горбачов "да разруши тази стена".

Друга част пред централата на ООН в Ню Йорк има графити, изобразяващи човек, който се катери по Берлинската стена в опит да достигне свободата.

В Кейптаун може да се види сегмент до сградата на фондацията "Мандела-Роудс", посветена на човека, който спомогна за премахването на апартейда в страната и по-късно стана първият й черен президент, предаде БТА.

А в Лондон къс от стената край Имперския военен музей зове минувача: "Промени живота си!"

Освен по-големите части, стотици по-малки парчета от Берлинската стена попаднаха в обществени и частни колекции по света.

Много бяха събрани от търсачите на трофеи, станали известни като "мауерспекте" (mauersprechte) - "кълвачите", които къртеха бетонната стена след мирната революция от 1989 г.

Бившият съветски президент Михаил Горбачов откри тази вечер в столицата на Германия изложба, посветена на падането на Берлинската стена.

Жителите и туристите на града имаха възможност лично да поздравят Нобеловия лауреат за мир точно на пропускателен пункт "Чекпойнт Чарли" на Фридрихщрасе, създаден след разделянето на Берлин. "Не съм бил тук отдавна и съм много щастлив, че съм тук за тези важни дни", каза Горбачов по време на церемонията за откриването.

В неделя се навършват 25 години от рухването на един режим, който вкарваше в затвора и преследваше, но мнозина от жертвите на бившата комунистическа Източна Германия все още са толкова травматизирани, че завинаги ще им бъде трудно да празнуват обединението на своята страна, предаде Ройтерс.

Хилядите, които бяха затваряни заради политически си възгледи или им бяха отнемани децата, защото Щази е смятала за неподходящо да живеят с родителите си, все още изпитват дълбоко отчаяние. И тяхното състояние се влошава от факта, че още не им е отдадена справедливост и признание, казва група, лобираща за промяна.

От 1945 до 1989 г. около 250 хиляди души са били арестувани и разпитвани по политически причини, често заради изразено желание да емигрират. Милиони избягаха преди затварянето на границата; хиляди от онези, които не го направиха, бяха лишени от възможността да развият своя потенциал заради своето минало или политически убеждения.

Когато Германия се обедини, новото правителство се зае с колосалната задача да разследва престъпленията на бившия Изток, като се зарече да обезщети и реабилитира невинно пострадалите, както и да обясни на бъдещите поколения техните страдания.

Но въпреки че работата в тази насока върви добре, германското правителство обяви в началото на миналата година, че има "две обезпокоителни тенденции относно бившата Източна Германия - омаловажаване и романтизиране на диктатурата или пълно пренебрежение".

Вагнер очертава ясен критерий за справедливост: когато жертвите на режима получават най-малко същите пенсии или доходи като лоялните към бившата комунистическа държава.

Мнозина от хората, претърпели физически или психически страдания вследствие на затвор или репресии, не са били в състояние да работят, изпадали са в оскъдица и са принудени да се борят за държавната милостиня, докато бившите държавни служители на Източна Германия получават тлъсти пенсии, казва той.

По думите му последните данни от 2008 г. показват, че жертвите са средно три пъти по-зле материално, от онези, които са били близки до режима.