За Германия, а и за целия свят, 9-и, а не 10-и ноември 1989 година остава символ на революционна промяна. В този ден Берлинската стена пада и милиони зрители наблюдават на екраните ликуващите източногерманци, които с радостни възгласи се катерят по нея и прескачат в мечтания Запад.
Преди този чакан десетилетия щастлив миг обаче, стотици млади хора, опитали да намерят свободата, са убити. Отделянето на Западен Берлин от източната част на града и от територията на ГДР започва на 13 август 1961 г. Издигнатата след година истинска ограда с височина 2 метра и бодлива тел отгоре (общо 3,6 м), бързо се превръща в символ на Студената война и разделението на Европа.
Историческият граничен пункт на стената между Източен и Западен Берлин Checkpoint Charlie
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosПреградата, чиято дължина само в Берлин е 43 км, опитват да преминат хиляди. 239 от тях са убити, а 260 са ранени. 3221 души са арестувани близо до стената, но 5043 все пак успяват да избягат (от тях 574 войници). Към черната статистика се прибавят и още цифри - 70 тунела са били прокопани с цел бягство, докато източногерманските граничари са използвали 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 259 кучета.
Години след падането на стената - на 25 август 1997 г., идва закъсняло и твърде недостатъчно възмездие - последният комунистически лидер на Източна Германия - Егон Кренц, е осъден заради заповеди да се стреля по бегълците. Той обаче излежава само няколко години и не показва разкаяние.
След като стената пада символично, стотици жители на ГДР се катерят по нея
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosКратката власт на Кренц
Егон Кренц е роден 19 март 1937 г. Между 1974 и 1983 г. е лидер на комунистическото младежко движение. През цялата си кариера заема различни постове в Социалистическата партия на ГДР, като стига до член на Политбюро и секретар на централния комитет, отговарящ за сигурността.
Повратният момент за него идва през есента на 1989 г., когато източногерманците се надигат срещу властта и не искат повече да търпят забраната да пътуват свободно. Започват масови протести в Лайпциг, Дрезден и Източен Берлин, където на 7 и 8 октомври, по време на празненствата за 40-ата годишнина на ГДР, са задържани повече от 1000 демонстранти.
Под този натиск, на 18 октомври 77-годишният убеден сталинист Ерих Хонекер - държавният и партиен ръководител на страната, е принуден да се оттегли и да се откаже от всичките си постове. Официалното обяснение е, че има здравословни проблеми. За свой приемник той предлага по-младия и смятан за реформатор Кренц. Още същата вечер той обявява в изявление по националната телевизия, че това е "повратен момент" за ГДР, обещавайки да въведе по-либерални условия за пътуване на източногерманците.
Те обаче не му вярват. Не могат да забравят как няколко месеца по-рано, след кървавото потушаване на студентските протести на площад "Тянанмън", той отива в Китай, за да благодари на комунистическия лидер Дън Сяопин. За хората в ГДР той е същият като Хонекер. Затова веднага хиляди излизат на нови протести с искането за оставката на Кренц и не му помага дори това, че отстранява част от дотогавашния партиен апарат.
И "реформите" му наистина по-скоро имитират разхлабване на режима. В началото на ноември върхушката подготвя закон, който позволява на гражданите да пътуват. Те все още трябва да заявяват частни пътувания на Запад, но вече без дотогавашните изисквания - да посочат повода за заминавенето и да имат роднински връзки в несоциалистическата чужбина. Продължава да се изисква молба, която трябва да бъде подадена пред властите, само срокът за одобрението е сведен до минимум. Освен това има условие - престоят зад граница да е 30 дни. А това не устройва източногерманците.
Източногерманци се опитват поне да видят какво има в мечтания Запад
Снимка: Getty Images/Guliver Photos"...Веднага, незабавно"
В късния следобед на 9 ноември ЦК заседава, а в 18 часа започва пресконференция със световни медии, на която Гюнтер Шабовски - лидер на комунистите в Берлин и секретар по информацията в партията, трябва да обяви решенията. Самият той обаче не знае какви са те, затова преди началото Кренц му дава лист със записки.
Въпреки това, близо час по време на брифинга, който е предаван пряко по телевизията и радиото в ГДР, няма особена новина. Минути преди 19 часа италианският журналист Рикардо Ерман пита:
"Не беше ли грешка проектозаконът за пътуванията отпреди дни?".
Първоначално Шабовски отговаря рутинно, докато накрая произнася думите: "...и ние взехме решение, което позволява на всеки гражданин на ГДР да излезе през граничните пунктове на страната".
Настава суматоха. На въпрос откога влиза в сила това разрешение, леко смутен, Шабовски вади от чантата си бележката от Кренц и отговаря: "Доколкото ми е известно... веднага, незабавно". Тази паметна фраза остава в историята и до днес.
След края на пресконференцията сред журналистите все още цари лека несигурност, но пред репортер на американската NBC Шабовски уточнява:
"Не става дума за туризъм. Това е разрешение за напускане на ГДР".
Първа Ройтерс разпространява сензационната новина. Следва я западногерманската ДПА, а след нея идва и съобщението на официалната източногерманска агенция АDN, макар тя да уточнява, че "частните пътувания трябва да бъдат заявени". Към 19,30 АNSA директно обявява, че Берлинската стена пада.
Но въпреки демократичното решение, след по-малко от месец и Политбюро, начело с Кренц, пада от власт. И той, като предшественика си, се оказва принуден да подаде оставка под напора на народното недоволство.
По-късно срещу него са повдигнати обвинения и започва съдебен процес. През 1997 г. Кренц е осъден на 6 години и половина затвор за заради убийство на четирима души, които се опитват да избягат през Берлинската стена. Той не е участвал пряко в тях, разбира се, но носи отговорност за заповедите да бъде стреляно по тях. Издал ги е още преди да стане първи ръководител на ГДР.
Кренц обжалва, като твърди, че правната рамка на новосъздадената немска държава не трябва да се прилага за събитията, които са се случили в бившата вече ГДР. Кренц настоява също, че наказателното преследване на бивши служители на ГДР е нарушение на личното споразумение, дадено от канцлера на Западна Германия Хелмут Кол на съветския президент Михаил Горбачов по време на разговорите им, довели до обединението на Германия. Въпреки това, присъдата му е потвърдена през 1999 г.
Тогава Кренц влиза в затвора. Докато излежава наказанието си, той е пуснат за малко, за да може да подаде жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург с настояване то да бъде отменено като незаконно. Искането му обаче е отхвърлено през 2001 г.
Кренц е освободен от затвора предсрочно - през декември 2003 г., след като излежава почти четири години. Той остава под гаранция до изтичането на срока на присъдата. След като излиза на свобода, заживява спокойно в град Дирхаген със съпругата си Ерика (тя умира през 2017 г.).
Заедно с Кренц е осъден и Шабовски. Той обаче получава присъда от 3 години лишаване от свобода и прекарва зад решетките едва около година, след което е помилван от тогавашния кмет на Берлин Еберхард Дийпген. За разлика от Кренц, той поне не оспорва обвиненията и признава вината си.
Кренц: Извиних се, но несправедливости имаше не само в ГДР
През октомври 2014 г. Егон Кренц разказа за събитията, довели до падането на Берлинската стена. Тогава стана ясно, че той остава неразкаял се защитник на старата система и смята, че капитализмът не е краят на историята. Въпреки масовите демонстрации по улиците на Източна Германия през октомври 1989 г. и увеличаващите се признаци за рухване на комунизма последният партиен лидер на страната продължавал да вярва, че реформирането на социализма е възможно.
"Поех поста, за да запазя Германската демократична република (ГДР) като суверенна държава", заяви в интервю за ДПА Кренц, който тогава беше на 77 години.
По думите му не бил сам - западногермански лидери също не успели да предвидят падането на източногерманското правителство само няколко седмици по-късно.
"Разбира се, илюзиите, насърчавани по онова време от Михаил Горбачов, също изиграха роля в моя случай. Твърде дълго му вярвах", каза Кренц по адрес на последния държавен глава на Съветския съюз. - "Това, че Горбачов се държеше в ретроспектива така, сякаш нарочно е оркестрирал събитията, довели до разпадането на Съветския съюз, аз просто не приемам. Той не е честен".
А по повод присъдата заради ролята му в убийствата на източногерманци той заяви:
"Всяка смърт на границата беше голяма загуба. Това не е ново усещане. Говорехме за това и в ГДР. По повод на процеса срещу мен аз се извиних на всички граждани на ГДР, които са понесли несправедливост. Но, за жалост, не мога да се сетя за нито една страна в целия свят, където да не е била извършвана несправедливост. Да се държим така, сякаш е имало справедливост в Западна Германия, и само несправедливост в ГДР, е нелогично, тъй като противоречи на действителността".
По думите му лидерите на ГДР, че са страдали от нещо като "загуба на гласа" по време на масовите вълнения в страната.
"Политбюро не искаше да признае реалността. Някои се опитваха да се опълчат на насоката на развитие, но без успех. Ясно е, че не успяхме да оценим социалните процеси в страната ни достатъчно реалистично и да извлечем правилни поуки", каза още Кренц.
Представяйки мемоарите си в Берлин месец преди интервюто, Кренц беше посрещнат с викове "Лъжец". Но той настоя, че историята на ГДР се фалшифицира и твърдо защити старата система.
"Историята продължава, капитализмът не е последната дума на историята", заяви убедено той.
Последната жертва
Може би не така мисли обаче майката на последния убит в опит да премине Берлинската стена. По ирония на съдбата фатална заблуда става причина през февруари 1989-та година 20-годишният келнер Крис Гефрой да пробва бягство. Негов познат войник му казва, че заповедта за разстрел е отменена. Така младежът, който не харесва живота си в ГДР и трябва да влезе в казармата, решава да премине със своя приятел отвъд стената.
Вечерта на 5 февруари - само месеци преди промяната, двамата се скриват в малка градинка, точно на границата. Опитват се да прескочат стената със стълба, при което гръмва алармата. По-късно свидетели от Запада разказват, че са чули най-малко 10 изстрела и са видели как един тялото на мъж е било отнесено. Крис умира след няколко минути, а приятелят му оживява с тежки наранявания и е закаран в затвора.
Държавното ръководство опитва да укрие случая. В писмо до Хонекер министърът на държавната сигурност (ЩАЗИ) Ерих Милке обяснява, че е предприел мерки за "предотвратяване на нанасянето на щети на ГДР", включително ограничаването до задължителния минимум на изискваните от закона съобщения за роднините.
Така семейството, което живее недалеч и е чуло изстрелите през нощта, научава за смъртта на Крис цели два дни по-късно. След две седмици роднините поместват некролог в "Берлинер Цайтунг", в който се казва, че става дума за нещастен случай - каквито са предписанията на властта.
На погребението идват и западни журналисти. Вечерта тогавашното западноберлинско радио РИАС предава:
"Неясната формулировка на трагичния случай, при който Крис склопява очи завинаги, се повтори в траурното слово на официалното лице. За причината за смъртта не се чу нищо повече. Служители на ЩАЗИ бяха на гробището още далеч преди погребението. Някои от тях бяха дори в траурната зала."
Войникът, застрелял Крис, е осъден в началото на 90-те години на 3 и половина години затвор.
След него пред правосъдието се изправа Егон Кренц. Майката на убития млад мъж присъства на процеса и щом чува присъдата казва:
"Не споменавайте за удовлетворение, никой не го иска. Става дума за част от това, което винаги сме искали - справедливост, това, което винаги ни е било отказвано".
Десетки години назад - на 17 август 1962 година, източногерманската гранична охрана убива първия, опитал да премени Берлинската стена - 18-годишния зидар Петер Фехтер...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}