Със сигурност си заслужаваше. В това е категоричен Максим Иванов, който заедно с баща си Стефан направи историческо първо прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите.

Мисията на Стефан и Макс е успешна, а те я посветиха на благородна кауза: кампанията в подкрепа на донорството и трансплантацията #Да За Живот!


Когато отплават на 14 юни 2020 г. от Портимао, Португалия, Макс е само на 16 години и 293 дни, което го прави "Най-младият океански гребец в света успешно прекосил океан".

Стефан и Макс доказаха на себе си и света, че могат. Те прекараха повече от 3 месеца в океана. Малката им лодка била връхлитана от "вълни - перални машини" - така сърфистите в Бразилия наричат вълните, които прииждат от всички страни.

Двамата започнали като абсолютни начинаещи в гребането. Имало болка - но се научили да я преодоляват. И така от Португалия до Барбадос - пътят изглежда като линия на картата, но всяка точка от тази линия, всеки ден е едно ново предизвикателство, ново изпитание за духа и тялото.

След 105 дни и само една спирка, двамата изминаха 4 444 морски мили при променящи се условия.

Температури от 9 до 38 градуса, спокойни води и тропически бури. За да се стигне до възклицанието: ,,Земя!!! Виждамe земя!''

Нюансите на синьото и хоризонт - гледката на Макс и Стефан за цели 105 дни.

Най-трудно било началото.

"Лодката се клати все повече. Не знаеш как ще се завърти, как ще се справиш, дали ще можеш да излезеш изпод нея. След това свикваш, влизаш в зоната на комфорт отново", споделя сега Стефан Иванов пред БНТ.

"На мен ми беше много интересно да разбера какво е това да бъде човек там в тази необятна шир по средата на океана, където няма друг жив човек", допълва Максим.

Плавали. Ветровете ги връщали. Спирали, но пак продължавали. Редували се мрак и светлина, вълнение и спокойни води. Адреналинът се покачвал, пулсът се ускорявал.

"Имаше момент, в който ни препоръчваха да се откажем. Нашият навигатор Ралф Тюен, който е прегребал 9 океана, горещо ни препоръчваше да потърсим спасителна лодка и да излезем на сушата, тъй като следваше поредица от много бури, но ние бяхме решили, че в лодката, която бяхме построили, която е като капсула, като космическа капсула, няма как да влезе бурята при нас", казва Стефан.

Пирати - да те съществуват и извън филмите. Максим и Стефан успели да избегнат близка среща с тях. Изключили светлините и гребали на сляпо.

"След много дни лашкане напред-назад, борба с теченията, борба с ветровете, борба с вълните, успяхме малко по-малко да се придвижим до края", казва Стефан.

Дебнели ги и акули - 2 - 3, може би 4 метрови. Кръстили една Виктория - като треньорката си.

"Реално не ни беше страх. Ние живяхме на лодката и знаехме, че няма там как да ни нападнат. Аз много исках да видя косатка отблизо и видях една на около 20 метра от мен и това беше невероятно", казва Максим.

Понякога им се струвало, че гребат по нанадолнище, друг път - нагоре. Усещането било като да носиш партньора си на гръб.

"Това е не само една невероятно интересно приключение, но и изгражда характер. Дава ти безброй уроци за живота, които ще използвам", допълва още Максим.

Страхували се... от изолацията. Посрещнали рождени дни на борда. При буря - броили секундите между светкавицата и гръмотевиците, за да изчислят колко далеч са. Плавали през светлина - флуоресцентен планктон, наподобяващ безброй светулки. Светлината за тях каква е - повече хора да говорят за донорството и да кажат "Да, за живот".

"Новото решение, за което смятаме да се борим, е да сформираме група доброволци и да пренапишем закона по модела на най-модерните такива системи в Западна Европа, така че по презумпция всеки българин да бъде потенциален донор, освен ако не регистрира решението си да не бъде такъв", уточнява Стефан.