00:31 | 27.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Преди 8 г. Пламен Горанов пламна. Негов приятел: Той беше непримирим, продължаваме!

Може би неговата енергия продължава да бъде някъде сред нас, надява се бившият му съученик Николай

09:40 | 20 февруари 2021 | Автор : Десислава Димитрова 222 8742 Снимка: Булфото

Точно преди 8 години на днешната дата 36-годишният варненец Пламен Горанов пламна пред общината в града. Дни по-късно младият мъж, превърнал се в символи на февруарските протести през 2013 година, почина от тежките изгаряния. Фатално завършилата му демонстрация срещу управлението на града доведе до оставката на тогавашния кмет Кирил Йорданов. Но дали това, което искаше Пламен, наистина се промени?

Преди смъртта си Пламен, който се занимава с алпинизъм и фотография, има фирма за височинна изолация

Снимка: Архив

В студената сутрин, малко преди 7,30 часа, пред сградата на местната управа, пред която вече дни наред се събират недоволни граждани, идва Пламен, който носи плакат с надпис: "Оставка на Киро и целия общински съвет до 17,00 ч на 20.2.2013 г.". Той обаче носи със себе си и червена туба с бензин.

Изкачва се по стълбите, а двамата общински полицаи, които охраняват, го спират. Тогова той се полива със запалителната течност. Единият го пита: "Какво правиш?". Пламен вади запалка и отговаря: "Не се доближавай, ще се запаля!". Униформеният обаче решава да се намеси, тръгва към него и опитва да вземе тубата. Тогава Пламен пали запалката и след секунди е обхванат от огън.

Единият полицай започва да го гаси с ръце, другият търси пожарогасител. На помощ се притича шофьор, който вади своя от колата. Младият мъж е загасен за 6 минути, показват записите от камерите.

Той все още е в съзнание и казва първо на полицаите, а след това и на лекарите в пристигналата линейка: "Исках само да протестирам, трябваше да отида на почивка в Анталия, не съм искал да се самоубивам, не искам да умирам, искам само Киро и ТИМ да се махнат", цитират го местните медии след започналото разследване.

Смята се, че макар той да не е подпалил директно тялото си, изпаренията от бензина, с който се е полял - около 3-4 литра, са предизвикали избухването на пламъците. С 80% изгаряния по тялото и инхалирани токсични газове той няма почти никакъв шанс да живее. Въпреки усилията на лекарите във Военноморската болница, на 3 март Пламен почина.

Девет месеца по-късно прокуратурата прекрати разследването за смъртта му с мотива, че няма данни за престъпление и подбудителство към самоубийство.

На мястото пред Общината още същия ден варненци издигнаха в негова памет грамада от камъни.

Снимка: Булфото

Пламен е загубил майка си години преди това, а баща му отказва да говори с медиите и досега. Затова Dir.bg се свърза с един от неговите близки приятели - предприемачът Николай Тодоров.

------

Снимка: Личен архив

- Г-н Тодоров, какво Ви свързва с Пламен?

- Бяхме съученици от 8 до 12 клас, учихме заедно в Икономическия техникум - сегашната Търговска гимназия. Значи сме се запознали на 15-16 годишна възраст и бяхме доста близки приятели, както по време на средното ни образование, така и след това през годините.

- Беше ли той бунтар още в онези времена?

- Ние и хората, с които общувахме и дружахме, винаги сме били с малко по-различно мнение към околния свят и сме демонстрирали позиции и несъгласие с някои несправедливости, така че - да, може да се каже, че винаги е бил човек със собствено мнение.

- А какво най-много искаше да промени Пламен?

- Той в общи линии не беше съгласен с начина, по който се управляваше градът ни. Неговият протест, неговата демонстрация бяха точно срещу това. Във времето сме водили с него разговори, това си беше неговият начин да демонстрира несъгласието си.

- Очевидно не е успял да постигне всичко, какви конкретни проблеми на града виждате и до днес, които така и не бяха решени?

- Със сигурност има такива. Като започнем от малките злободневни неща, които притесняват, не удовлетворяват и възмущават хората, можем да стигнем до генерални проблеми в политиките и управлението на града. Аз, като човек, който се занимава с организирането на събития и културен мениджмънт, имам претенции, че в тази посока във Варна има още много какво да се направи и градското управление е длъжник и на гражданите, и на гостите на Варна. Аз мога да имам претенции като човек, който е роден и живее в града. Не одобрявам и не харесвам нещата, които силно бодат очите ни, но явно то не е само във Варна. Човек трябва да иска и да отстоява позициите си. Човек, който мисли, разсъждава, плаща данъците си в тази страна, гледа децата си тук, е нормално да има претенции и към управляващите, и към местната власт, и към администрацията. От изключителна важност е как се харчат обществените средства. За съжаление, много често това не става ясно.

- Сега, след 8 години, как гледате на това - имаше ли смисъл от това, което направи Пламен?

- За мен лично, от човешка гледна точка, няма цена, която може да бъде платена за един живот - както този на Пламен, така и на всеки друг човек. Така че със сигурност няма как да кажа, че си е струвало. Оттам нататък, ако трябва да обсъждаме и коментираме промените в обществото ни, във Варна, в управлението на града - привидно може би има промени, опаковката, която се вижда на пръв поглед, със сигурност изглежда малко по-лъскаво, по-съвременно, но, за съжаление, нещата не са много различни. Ще цитирам един популярен автор (Екзюпери - б.р.) - най-хубавите неща се виждат не с очите, а със сърцето - говорим за отношения, ценности. При хората, които определят как трябва да живеем, промяна няма на практика, но някои неща, които, така да се каже, в момента са издигнати на пиедестал, явно, че се оценяват като положителни промени.

- Вие знаехте ли, че той планира нещо подобно?

- Не. Едва ли е имало човек, който да е знаел, че ще направи това и да не го спре, да не направи усилия в тази посока. Няма човек, който да е бил предупреден, да е бил наясно, за това съм категоричен, защото с хората, с които се познаваме, не бихме могли да го допуснем. Така че, със сигурност това е било негово решение, дали е спонтанно или обмислено, не мога да кажа. Мина доста време, имаше разследване, имаше безкрайни разговори, които се лееха в общественото пространство, да се връщаме на тази тема за мен е малко безплодно.

Bulphoto

- Кой, според Вас, носи вина за смъртта му?

- Ако трябва да търсим виновник, то това е обществото ни, светът, в който сме в момента, в условията, в които живеем, за да бъде един човек провокиран да тръгне към такива действия. Няма смисъл да търсим физически отговорен човек. Причините са много по-дълбоки, многопластови и се крият в взаимоотношенията ни като хора.

- Поощрявате ли у младите хора подобна силна протестна позиция, като тази на Пламен, разбира се, без да се стига до такъв фатален край?

- Поощрявам всеки мислещ човек, който заявява и изразява своята позиция, а как ще я отстоява - формите могат да бъдат различни, местата и инструментите също, спазвайки интелигентния тон и умния подход. Аз съм за това.

- Като какъв човек бихте описали Пламен?

- Може би, в контекста на разговора - непримирим. Оттам нататък, в личен план - той беше един от хората, с които със сигурност ми е било приятно да прекарвам време, да общувам, имали сме много положителни моменти заедно, периоди, в които сме си помагали и сме правили различни неща заедно. Трудно е, обърнат назад към времето, в момента човек да пренастройва сетивата и отношението си. И народът е казал - времето лекува, но за ценните хора това е трудно...

Снимка: Дир.БГ

- Ако можехте да му кажете днес нещо, какво би било то?

- Може би: "Продължаваме!". Всеки по своя си път, по своя си начин, животът продължава, а може би неговата енергия продължава да бъде някъде сред нас.

- Мислите ли, че за варненци той е по-скоро герой, отколкото човек, който напразно загуби живота си?

- Нека варненци да кажат. За мен той не е герой, той е Пламен, моят приятел. Ако хората имат нужда от герои, всеки си избира кои да бъдат героите на деня, на времето, в което живеем. Като се замислим, дори днешните исторически личности, превърнати в герои, едва ли във времената, в които са съществували, са били признати за нещо повече, от това, което са били тогава. Така или иначе, хората и обществото си създават герои, когато имат нужда от тях. Създаването на герои, в моменти, в които няма такава нужда, не знам дали има смисъл...

- Може би най-важно е да има смели хора?

- Така е, смелите хора движат света!

------

След жестоката и несправедлива смърт на смелия Пламен Горанов (случайно или не, само ден преди това мъж се заля с туба бензин на пешеходната пътека във Велико Търново и почина от изгарянията няколко дни по-късно) още няколко души в следващите месеци и години се самозапалиха, при това съзнателно. Двама от тях - пред президентството в София (единият само 10 дни след като Пламен издъхна). Някои също намериха смъртта си, други оцеляха след лечение, трети бяха спасени на място от полицаи или граждани. Всеки от тях имаше различни проблеми и искания.

Тази зловеща тенденция доведе дори до намесата на Здравното министерство. Тогава от ведомството обявиха, че регионалните здравни инспекции ще оказват психологическа помощ, за да се избегнат зачестилите случаи на самозапалвания в страната. Те включваха програми за превантивна и терапевтична работа на психолози и психиатри с хора от рискови групи, склонни към самоубийство, както и организирането на дни на "отворени врати" в болници и консултации в областта на психичното здраве.

И без властите да бяха опитали да намерят решение, живите са единодушни - никоя кауза не си заслужава толкова, за да бъде изгубен човешки живот. Днес Пламен трябваше да е жив. Все още щеше да е млад и със сигурност щеше да продължава да прави всичко по силите си за по-доброто бъдеще на града си. Него обаче го няма, затова споменът за него остава символ на непримиримия дух за справедливост...

ИЗБРАНО