Това каза в словото си вицепрезидентът Маргарита Попова на честването в БАН за годишнината от написването на "История славянобългарска".
На 19 юни Българската православна църква почита паметта на Свети Паисий Хилендарски. През 2012 г. се навършват 290 години от рождението на светеца и 250 години от написването на "История славянобългарска".

Днес е забележителен ден, защото под патронажа на президента Росен Плевнелиев започват всенародните чествания на четвърт хилядолетието от написването на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски, заяви вицепрезидентът. Когато говорим за делото на Паисий, най-често отбелязваме, че с него започва новият път на българското общество, по който то достигна до възстановяването на своята държавност, каза Маргарита Попова.

На честването в Големия салон на БАН присъстваха секретарят на президента по въпросите на духовността, културата и националната идентичност проф. Кирил Топалов, Видинският митрополит Дометиан, Търновският митрополит Григорий, председателят на БАН акад. Стефан Додунеков, бившият председател на БАН акад. Никола Съботинов, учени, ректори на висши училища.
В словото си акад. Додунеков каза, че преди четвърт век малката книжица на Паисий Хилендарски е променила българското мислене, посочила е пътищата за запазване на българската държавност и е дала смисъл на националната идея, довела до създаването на модерна България.

Делото на Хилендарския монах беше почетено и с празнична света литургия, водена от Сливенския митрополит Йоаникий, в катедралния храм "Св. Александър Невски". От Атонската света обител, Паисий чрез своята "История славянобългарска" изпраща великите и незабравими послания за вяра, род, език и свобода, подчерта Попова.

На литургията, на която прозвуча и Синодално послание, присъстваха също членове на организационния комитет за честванията, миряни. След празничната литургия, семинаристи с иконата на преподобни Паисий Хилендарски поведоха шествие до паметника на Хилендарския монах, който е в съседство с катедралата, където беше поднесен венец, а Хорът на софийските момчета изпя песен за будителите.

Директорът на Националния църковен историко-археологически музей Никола Хаджиев предложи всички духовни, културни и образователни средища, които носят името на Паисий Хилендарски трябва да бъдат преименувани на "Св. Паисий Хилендарски", в съответствие с неговата канонизация от 1962 г. По думите му в страната съществуват много учебни звена, читалища, улици и площади, които носят името на светеца, но без неговата духовна титла.