Професорът по право Янко Янков, който е сред основателите на СДС, си отиде от този свят на 79 години, като според негови приятели и сподвижници това е станало при самоубийство на 4 юни.

Роден през 1944 г. в село Клисурица, Монтанско, проф. Янков стана широко известен в зората на демокрацията с участието си в кръглата маса и отказа да подпише конституцията, както и с призива си "кожите на комунистите да бъдат одрани и окачени на стените". По времето на социализма той лежи в затвора. 

Правозащитникът Вихрен Михайлов припомня моменти от биографията на проф. Янков, който завършва "Право" в Юридическия факултет на СУ през 1973 г. Освен юрист, той е правозащитник, дисидент, преподавател по политология в Пловдивския университет. Михайлов отбелязва също, че не една и две природозащитни организации са се застъпили за професора по времето, когато лежи в затвора. 

Ето какво пише той:

Първите си научни разработки и публикации Янко Янков прави още като студент в трети курс, а през април 1974 г. спечелва конкурс и започва научната си кариера като изследовател (научен сътрудник) в Института за държавни и правни науки (днес - Институт за правни науки) при Българската академия на науките и като преподавател (асистент) в Юридическия факултет на Софийския университет. 

Макар и доста предпазливо, но още през 1975 г. той пристъпва към интензивно практическо осъществяване на тезата за използване на високата си юридическа квалификация за осъществяване на дейност в защита на нарушените индивидуални права на близки и доверени хора (като форма на юридическа и политическа съпротива срещу тоталитарната комунистическа система). От разсекретени архиви на Държавна сигурност (ДС) днес е видно, че именно по същото време Янко Янков вече е станал обект на рутинно наблюдение от тайните служби. През 1978 г. разширява обхвата на дейността си, като включва и защитата на нарушените права на множество други хора, в резултат на което наблюдението на тайните служби прераства в специално. 

На 22 май 1984 г. Янко Янков е арестуван и са му предявени три обвинения за: 1) създаване и ръководене на противодържавна организация; 2) извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок "Варшавски договор"; 3) подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. Още от момента на арестуването му той издига тезата, че е невинен, при което изрично и дори демонстративно подчертава, че е "невинен поради липса на доказателства" (а не на деяние). 

На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е "коригирана" на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са "Гадния", "Дивия", "Злобара", "Твърдоглавия", "Терорист", "Непокорник" и "Дракон".

Само две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио "Свободна Европа"), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а след това правозащитната организация "Амнести Интернешънъл" го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила. 

При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации "Амнести Интернешънъл" и "Хелзинки Уоч" го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков.

Радиостанциите "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и "БиБиСи" излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора/по-късно същите го предават/ През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори.

Проф. Янков е погребан в присъствието на тесен кръг близки и приятели в родното му село Клисурица, а правозащитникът Вихрен Михайлов изразява съжаление, че едва 16 души са го изпратили в последния му път.