Давор Рауш: Модата в трафика на хора е принудителната престъпност

"Тъмният" Интернет е голямо предизвикателство пред криминалистите, твърди специалистът

12:51 | 3 ноември 2018 | Редактор : Калин Каменов 25 4198 Снимка: Дир.БГ/Павлин Даскалов

Давор Рауш е специалист от Службата на ООН по наркотиците и престъпността. Организацията е базирана във Виена. Той участва в регионалната работна среща "Повишаване на капацитета и сътрудничеството в Югоизточна Европа в противодействието на трафика на хора чрез интернет-базирани технологии", която се проведе в София. На откриването на международния форум присъстваха още посланикът на Франция в България Ерик Льобедел, Ема Хопкинс - посланик на Великобритания у нас, и др. Ето какво сподели той по темата за трафик на хора пред Dir.bg.

- Г-н Рауш, какви са основните проблеми на трафика на хора. От какво е продиктуван?

- Има няколко неща, които трябва да се кажат, когато говорим за трафик на хора. На първо място ще споделя, че трафикът на хора е комплексно, сложно престъпление. Казвам това, защото трафикът на хора не е като да откраднеш нещо, или да нараниш някого. Бих го нарекъл даже феномен. Когато някой открадне нещо, той взима вещ, която не е негова. Това е просто. Когато говорим обаче за трафик на хора, говорим за няколко неща. Имаме, на първо място, самото извършване на престъплението. Някакъв вид принуда, упражнено някакво насилие, за да се обсеби жертвата. След това ни трябват средства, за да превозим жертвата до дадено място, тя да се укрие на определено място и накрая идва самата експлоатация, която е и целта на трафика. Най-често става въпрос за сексуална експлоатация или трудова експлоатация, един вид съвременно робство. Напоследък се сблъскваме и с т.н. принудителна престъпност. Бива отвлечена жертвата, а след това бива заставяна да извършва престъпления. В повечето случай, с които се сблъскваме, става въпрос за непълнолетно лице, което е в известна степен защитено от закона. Престъплението става толкова сложно, защото в съда са нужни последователни показания от жертвата, за да може да се стигне до присъда за организатора. А това много рядко става. Има международни стандарти, които изискват събирането на доказателства. Но реално става така, че основните показания са думите на жертвата и те трябва да бъдат последователни от началото до края. Когато жертвата е травматизирана - било то с цел сексуална експлоатация или трудова експлоатация, тя търпи и още една травма, когато в съда нещата не приключат с присъда за трафиканта. Но за съжаление често се случва това, че в съдебна зала жертвата не дава последователни показания, а такива, които си противоречат, и делото се стопира.

Снимка: Дир.БГ/Павлин Даскалов

- Как виждате България на европейската карта за трафик на хора... Вие сте човек, който наблюдава процесът отвън?

- Отстрани нещата изглеждат така. България е по-скоро страна, от която идват жертвите. България е също страна за транзитно преминаване на жертвите, а целта на трафикантите е Западна Европа. В по-малка степен България е страна като крайна дестинация за трафика на хора. Пак ще кажа, че като цяло трафикът на хора е вид феномен. Това е комплексно престъпление. В своята същност трафикът функционира с два основни елемента. От една страна имаме жертвата - мъж, жена, дете..., но уязвим човек. Това е важно. От друга страна е трафикантът, който е готов да се възползва от тази уязвимост. Като се има предвид икономическата ситуация в България, страната ви има потенциал за трафикантите, защото те обещават по-добър живот. Хората искат и търсят по-добър живот, а това е удобен мотив за трафикантите да им предложат нещо, което ще е по-добро от това в България. И когато вече се напусне страната, нещата за жертвите се показват в пълна светлина, но тогава те вече стават зависими и се сблъскват с реалността, която искат от тях трафикантите.

- Според национална статистика младежите във възрастова група 18-24 години са най-уязвими?

- Като цяло е така, да. Основно тази група спада към сексуалната експлоатация. Не бих казал, че статистиката е абсолютно точна, но като цяло има такава тенденция.

Снимка: Дир.БГ/Павлин Даскалов

- Основно жертвите на трафик на хора попадат в категорията за сексуална експлоатация. Говорим, пак според статистика, за 77%?

- Това е най-популярното, принципно. Но ситуацията се променя. След като падна Берлинската стена, се увеличи много броят на случаите на сексуална експлоатация. Причината е, че хората тръгнаха към запада, за да търсят по-добър живот и така попаднаха в ръцете на трафикантите. Сексуалната експлоатация все още е в основата на трафика на хора, но все повече и повече се покачва нивото на трудовата експлоатация. Тук визирам основно Южна и Югоизточна Азия, където трудовата експлоатация доминира над сексуалната. Там говорим за съотношение 70-30% в полза на трудовата експлоатация.

- Каква е ролята на Интернет, на социалните мрежи за въвличането на хора в капана на тафикантите?

- Това е голямото предизвикателство в момента, когато говорим за трафик на хора. Именно и това е една от основните теми, които разискваме на конференцията в София. Говорим в рамките на професионалната общност, в рамките на правителствата на отделни държави, засегнати от този проблем, какво може да се направи. Тук се включват и представители на академичната общност, съдии, прокурори, криминалисти и т.н. Въпросът е как съвременният Интернет работи в полза на трафикантите.

- И какво е новото, което забелязвате...

- Все по-ясно става това, че набирането на жертви става онлайн. Използват се най-вече социалните мрежи, където хората споделят много информация. Например, джипиесът в телефона ни показва къде сме били. А това е важна информация за трафикантите, защото те събират база данни и ги анализират. Използват се и програми за чат. Трафикантите придобиват информация за ежедневните действия на потенциалните жертви. След това те влизат във връзка с тях и започват комуникация. Искам да отбележа, че информацията от Интернет може да се използва и да се контролират жертвите. Интернет дава голяма възможност за обсебване на жертвата. Стана дума на конференцията за един известен сайт в САЩ, който бе затворен от властите на територията на Щатите. И това стана, защото бяха приети два закона от Конгреса в САЩ, които регламентираха, че онлайн-платформите носят отговорност за съдържанието в тях. Престъпниците обаче са доста находчиви, все пак те това работят, и сега имаме повод да смятаме, че ще се появи същият сайт, но ще е с друго име и ще се хоства извън територията на САЩ.

Снимка: Дир.БГ/Павлин Даскалов

- Коментирали сте на конференцията и ролята на "тъмния" Интернет в трафика на хора?

- Това е голямо предизвикателство пред криминалистите и хората, които работят като превенция на трафика на хора. Проблемът е в това, че една "тъмна" платформа, ако така я наречем условно, не е със свободен достъп. За да влезеш в нея, трябва да станеш член, да бъдеш поканен, препоръчан и т.н. Има администратор, който те одобрява. "Тъмната" платформа е затворена група. Най-често става въпрос за тематична страница или място, на което хората споделят еднакви интереси. Те обменят информация, но тя не може да бъде засечен от властите. Това се използва не само от организираната престъпност, а такива мрежи се използват и от терористи. "Тъмната" мрежа се използва и като място за комуникация в страни, в които няма свобода на словото. Говорим за страни, в които свободата на словото не е нужното ниво и хората не могат за кажат свободно това, което мислят. Интернет сам по себе си не е нещо лошо, но въпросът е в това, че с него се злоупотребява.

- Когато говорим за трафик на хора, няма как да не отбележим и тревожния факт, че хора се използват за донори на органи. Особено това се засилва в региони, в които има война. Визирам Сирия? Забелязва ли се тенденция в световен мащаб на това порочно явление?

- Ще кажа така. Това е много деликатна тема в общата тема за трафика на хора. Тук вече говорим за много голяма организация на един такъв процес, а това се прави от хора от ъндърграунда. Просто доказателствата, че даден човек е трафикиран с цел донорство, са много трудно събираеми. Трудно се доказва една такова порочна практика. За подобен род трафик се научава инцидентно. Няма систематична информация за въпроса. Но трябва да уточним нещо. От една страна трябва да се прави разлика между трафик на хора, с цел донорство, и само трафик на органи. Има случай, за които сме чували, но не мога да кажа, че има увеличение. Конфликтите в Сирия, в Ирак предполагат такъв трафик. Но няма ясна база за сравнение. Такива случаи обикновено не се докладват. В райони, в които има военно напрежение, хората са много уязвими.

- А как гледате на проблема, при който майки продават бебетата си?

- И тук няма да мога кажа нещо много конкретно. Това също е специфична част от трафика на хора. Една майка пътува за някъде и там продава бебето си. Това е една възможност. Но обикновено с нея има и трафикант, който прави връзката. Чували сме за случаи, при които е договорено осиновяване. Много форми има на действие. Но това изисква, както казах, още по-голяма организация. А при такива случай става още по-трудно доказването.

ИЗБРАНО