Той настоява да се даде възможност някои стоки и услуги да се произвеждат само от кооперациите, в които работят хора с увреждания. На практика нашите кооперации не могат да участват в големи европейски проекти, защото нямат собствени средства да съфинансират проектите, посочи той пред БТА.

Година и половина след започването на кризата проблемите с бедността у нас се задълбочават, смятат от КТ "Подкрепа". Кризата, според синдиката, ще приключи в момента, когато всички съкратени се върнат на работните си места и безработицата стане на равнището от преди рецесията.

Въпреки, че Европа е един от най-богатите континенти, 17% от населението не може да покрие основните си житейски нужди. Данните и за по-богати страни, като Белгия, сочат, че 15,2 процента живеят под прага на бедност, но той там е 826 евро на месец, докато у нас е едва 211 лева, каза международният секретар КТ "Подкрепа" Веселин Митов. В ЕС общо за бедни се считат тези, които имат под 60 процента от средния доход за страната, посочи той. Митов цитира данни, според които 33 милиона от работниците в ЕС получават мизерни заплати, което формира и понятието работещи бедни. 18 милиона души са под прага на бедност и през последните години не престава да нараства пропастта между бедни и богати, посочи експертът.

Лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев определи като част от българските характеристики на бедността съществуването на професията "социално слаб". Според него групата на работещите като социално слаби носи и други проблеми - безконтролната раждаемост и продуцирането на нови бедни поколения.

Държавата трябва да помага на бедните, но не и да й се прехвърлят отговорностите да разрешава личните кризи на хората, заяви заместник-социалният министър Валентина Симеонова. По думите й за да бъде преустановено наличието на хора, възприемащи се като работещи "социално слаб", освен административни мерки, трябват и реакции и чувствителност на обществото към проблема.

Вчера Министерството на труда и социалната политика съобщи, че предвижда промяна в правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, според която получаващите социални помощи всеки месец трябва да полагат 14 дни общественополезен труд в рамките на 4 часа на ден, за да получат помощите. Според Симеонова така ще се преодолее порочната практика за взимане на нереални болнични по 5 дни и запазване на правото на помощи. Мярката се отнася за около 40 000 души.

От 1 май започва прилагането на мяркат - кметовете на общините ще предоставят работа, свързана с озеленяване, социални услуги, услуги в сферата на образованието и медицинските дейности. Задължително условие ще бъдат и курсовете за ограмотяване на безработните.

Промените в правилника предвиждат и мерки за стимулиране на отговорното родителство - семейните помощи за деца, освен обвързани със задължителното посещение на училище, ще бъдат обвързани и с изискване за имунизационни бележки и задължителни медицински прегледи на децата. Тези мерки по думите на заместник-социалния министър са в посока на недопускане мултиплицирането на бедността - предаването й от поколение на поколение.

Според председателя на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски вместо да се образоват, живеещите на социални помощи са "подпирали метлите" години наред и са били ангажирали в дейности, които не са създали никакъв вътрешен продукт. За да преодолеем проблемите с бедността и социалното изключване, социалните партньори са категорични, че са необходими мерки за преодоляване на ранното отпадане от училище, образование, квалифициране на безработните.

Според официалната статистика за 2008 година бедните у нас са 21%, а от бедност са застрашени 26 на сто от децата, 34 на сто от възрастните над 65 г. и 55 на сто от безработните.