09:16 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Всеки да се спасява? Перверзното измерение на отчуждението

Психологичен портрет на пандемията в България

Снимка: iStock Images

Всеки да се спасява? Перверзното измерение на отчуждението

Психологичен портрет на пандемията в България

12:43 | 16 януари 2022 | Автор : Анелия Николова 255 17749 Снимка: iStock Images

Ескалацията на напрежение между полюсните мнения за прилагането на противоепидемични мерки доби размерите на социален конфликт. Епидемията е налице и как ще премине през всеки от нас зависи предимно от индивидуалния ни избор, тъй като очевидно политическите решения се формират чрез дълго подмятане на горещия картоф-ковид от ръката на едно министерство в друго, с единствената цел някой да не изгори. Затова ще горим ние.

Здравето ни

С д-р Пламен Димитров, разговарям за нуждата от адекватно индивидуално решение насред информационното замърсяване и как да оцелеем психически и социално в България - "контролното рамо" на един медицински "експеримент" *

*И двата термина са взаимствани от крайните групи ковид про- и анти-

- Има ли данни върху психологическия и психосоматичен ефект на пандемията?

Да, въз основа на емпирични доказателства знаем, че неблагоприятните ефекти на пандемията върху психоемоционалния статус, поведенческите и психично-здравните проблеми на големи групи от населението ще имат дългогодишен характер дори и години след като няма и един новозаразен. Голяма част от тези проблеми ще имат психосоматично развитие и ще обострят много системни хронични заболявания. Говорим за колективна травма от глобален мащаб и психично-здравна криза. Ще имаме нужда от години рехабилитация.

- Страхът е защитен механизъм. В кой момент започва да става деструктивен и къде е точката, в която здравия разум трябва да оправдае еволюционното си развитие?

Страхът е мощно мобилизиращо адаптационните ни ресурси средство. Когато стане хроничен, той става разрушителен, води до изтощение и съпътства отключването на много заболявания. Точката, в която здравият разум започва да побеждава, е когато осъзнаем, че имаме куража да трансформираме страховете си в солидарни действия за овладяване на причините, пораждащи страховете ни. Хората го можем особено добре, когато споделяме открито страховете си и мислим и действаме заедно за оцеляването и развитието си.

- А когато говорим на индивидуално ниво, адаптация или оптимизация ни е нужна? Какво е правилното поведение, за да се избегнат капаните на бърнаута, паник-атаките, деструктивизма, прекомерния стрес и ненужното умиране?

Отговорът е в системно укрепване на издръжливостта за справяне с неблагоприятните условия на живот. Нужен е градивен стоицизъм в ежедневието и качествени човешки отношения.

- Ако условно определим групата на недоверчивите в медицинските методи за справяне на кризата като "ковид-антиваксъри", можете ли да им направите обобщен психологически портрет?

Нека започна с едно важно уточнение: не съществува един монолитен или генерализиран профил на ковид-антиваксъра. По-скоро психологическите изследвания открояват към момента широк спектър от разнообразни психопрофили, които могат да бъдат групирани в поне 9 сложни клъстери, за които общите характеристики са малко. Аз ще посоча само две от тях. Първата е, че преобладаващата част от ковид-антиваксърите (по-често несъзнателно) са свръх-дефанзивни в условия на неопределеност и тревожност. Характерно е, че не се справят с трудните за овладяване емоции при липса на сигурност и успокояваща ги обяснителна система. Втората е, че значителна част от тях в Его-защита си (не само по отношение на COVID-19) прегръщат с готовност едни или други идейни, мирогледно-културни, псевдонаучни нагласи, параноидни убеждения и интерпретативни схеми, които най-общо можем да определим като конспиративен манталитет, организиращ преживяванията, поведенията и взаимодействията им с околните. Ковид пандемията само ги отключи и усили в невероятен мащаб.

Д-р Пламен Димитров

Снимка: Личен архив

В множество изследвания се наблюдава висока корелация между антиваксърските нагласи и конспиративния манталитет. Просто много хора у нас (но и по света) поддържат, например, идейно-мирогледната невротична представа, че елитите тайно мамят, злонамерено манипулират и системно вредят на наивната обществена маса. В нашия случай това често произтича от травматичната идентичност на няколко поколения българи. Те са убедени, че са били, са и са нарочени да бъдат жертви на властимащите и стоящи в сянка сили при всяка възможност. Това е донякъде и в основата на един хронифициран екзистенциален ужас (терор), за овладяването на който те се нуждаят от спасителен конспиративен манталитет, често прерастващ в компулсивно-натрапчива идеология и самообслужваща антиелитарна политическа и организационна платформа на угнетените, измамените и недоволните (прецаканите) в живота си.

А иначе, наблюдаваме психологически проучените в дълбочина подгрупи или "субкултури" на ковид-антиваксъри, при които имаме 4 подгрупи агресивно-защитни. Това са антиваксърите-перфекционисти; състезателните антиваксъри; антиваксърите, които са социално доминантни властохолици; и авотоматично опониращите (конфрантационни и търсещи конфликти) антиваксъри.

Другият клъстер с още 4 подгрупи включва пасивно-защитните профили на конформистите; зависимите; отчуждените от себе си, действителността и света; и депресивно-отчаяните сред антиваксърите.

Има и още един специфичен психопрофил - на използващите сложни интелектуализации за интерпретация на света, вируса, ваксините, фармацията и медицината нарцистични социопати.

- Защо след 30 години преход и наслагани фрустрации от управлението на държавата изведнъж личната преценка взе превес над експертната оценка?

Ключът тук е разпадането на доверието към институциите и авторитетите. Сринати се оказаха референтните рамки във фрагментираното ни общество. Когато имаме едно атомизирано общество с деформирана психосоциална имунна система, становищата на експертите му (научни работници, лекари, интелигенция) се възприемат със снижена надеждност и валидност. Когато самостоятелното критично мислене е блокирано, когато хората нямат доверие и на самите себе си, експертизата се релативизира и игнорира за сметка на самообслужващите мнения и обяснения.

- Нагон за живот и нагон за смърт са ваши термини, но те как се вписват поведенчески в текущата ситуация?

Грижата за себе си, за своето здраве и за своя единствен живот е естествена проява на инстинкта за самосъхранение, продължаване и осмисляне на живота. Когато обаче либидото (любовта към живота) ти е разстроено, не живееш както би искал и не харесваш своя живот, несъзнателно започваш да не се грижиш за него, да си вредиш по един или друг начин, да се самоубиваш бавно и тайно дори от себе си.... и стигаме до това, което още Фройд определя като "нагон към смъртта". Боя се, че у нас този нагон често, много често действа на подсъзнателно ниво и в отношението ни към здравето ни, и то не само в текущата ситуация. Как беше стиха на поета: "Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия"? Поведението на много от сънародниците ни в пандемията, казвам го със съчувствие, е пропит от несъзнавани самоубийствени и самоувреждащи тенденции, които крием и отричаме.

- "Всеки сам си преценя" превърна ли се в диагноза или си е отколешна национална черта?

Всеки да се спасява поединично е перверзното измерение на алиенацията (отчуждение и безсилие), до която сме стигнали в обществото ни. Може и да се медикализира като диагноза на масовата невротизираност и параноя, но е по-скоро трагична равносметка за базисните отношения в разстроените ни системи.

- Как ще коментирате скандала със зелените сертификати и народните представители от ПП "Възраждане"? Това когнитивен дисонанс ли е или политическа шизофрения?

За тези, които са изучвали в дълбочина груповата, организационна и социална психодинамика, това е христоматиен пример за мястото на невротичността и нарцисизма в обществено-политическия живот у нас (а и по света). Явно още не сме се научили да се пазим като общество от самовлюбени социопати, стремящи се към обществено влияние и политическа власт. Налице е и действието на синдрома на придобитата институционална недостатъчност.

- На другия полюс - крайните ваксъри "светци" ли са или "сатрапи", упражняващи психически тормоз над останалите?

Когато една общност се разцепи и поляризира по даден свързан с оцеляването й въпрос, екстремните представители на полюсите започват да си приличат. Например, вижте как крайнолевите и крайнодесните екстремисти в политиката често дотолкова започват да си приличат поведенчески в тоталитаризма си, че е нужно да ги отличаваме по специални външни, но несъществени символи - например, лозунгите им и униформите им. Така е и с екстремните ваксъри и антиваксъри в момента.

- Понеже и двете групи спекулират с термина "свобода", къде е границата между свободата и социалната отговорност?

Няма истински свободен избор, който да не е и социално отговорен. Ето защо много хора не искат да са истински свободни, а само да наложат безотговорно, без да отговарят за последствията своите собствени разбирания, интереси и идеи на другите. Това е вечна морална дилема пред човека и обществото - какви са ефектите на моите действия върху другите, с които живея - дори и пред най-големите егоцентрици. Останалото е психопатология.

Д-р Пламен Димитров е дългомандатен председател на Дружеството на психолозите в България, експерт по организационно консултиране и справяне с екзистенциалния ужас (терора), както и специалист по екзистенциална психотерапия,

ИЗБРАНО