Европейският парламент обяви, че заради продължилото от години сериозно политическо и демократично отстъпление от страна на Турция препоръчва суспендиране на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Тази година Анкара разчиташе да се отворят две нови глави. Дори бъдещето на митническия съюз Европа вече обвързва с "конкретни подобрения в областта на демокрацията, правата на човека, основните свободи и върховенството на закона." А 2/3 от търговията на Турция е със страни от ЕС.

Традиционният партньор на Турция - САЩ, е разочарован заради залитане към "противника" - Русия, особено във военните отношения.

Самата Русия е на нокти - Турция играе собствената си игра в Сирия въпреки меморандуми и споразумения.

В самата Турция народът се "обръща" - рецесията го хвана за гушата. Може би ще го покаже на така важните местни избори съвсем скоро.

По тези и други интересни теми разговаряме с Любомир Желев, дългогодишен дипломат в българското посолство в Анкара, експерт.

- Г-н Желев, като че ли все по-сигурно става прекратяването на преговорите с Турция и преминаването към "ефективно сътрудничество" вместо членство. Не му харесва на ЕП "всесилната президентска власт", авторитаризмът на Ердоган и нарушенията, които влече със себе си. На свой ред Анкара неглижира заключенията, като казва, че те са без значение за нея. Наистина ли са без значение, според вас? Защо Европа се "наежи" така срещу Турция?

- Убийствено съдържание има докладът за т.нар. Напредък на Турция за 2018 г., изготвен от холандската социалдемократка Катя Пири, която като докладчик разкри пред комисията по външни отношения на ЕП цялата истина за ситуацията в Турция, за наложената авторитарна власт от президента Ердоган, неговата фамилия и най-близкото му обкръжение. Ще си позволя да ви прочета само два акцента от този доклад, приет в комисията на 20 февруари и преди дни без съществени изменения одобрен в пленарната зала. Точка 5 гласи, че "ЕП е изключително много обезпокоен от информациите, според които турската разузнавателна агенция използва Дирекцията по религиозните въпроси - Дианет, за преследване на активисти на опозицията и преди всичко на привърженици на движението на проповедника Фетхуллах Гюлен и на други дисиденти или опозиционери. Настоява структурите за сигурност на ЕС и на държавите членки да проучат и анкетират върху това тежко нарушаване на суверенитета и обществения ред".

За какво става дума? Още преди 2 години австрийски депутат от партията на Зелените публикува 37-страничен доклад, от който 7 страници бяха засекретени, за подривната дейност на турските религиозни служители на територията на Австрия, предимно в Залцбург.

Преследване на инакомислещите турци в Западна Европа

Австрийският политик прилага конкретни донесения на имами до генералния консул на Турция в Залцбург за определени лица с техните адреси, маршрути на движение, с кого контактуват, какви обществени прояви имат, кои австрийски граждани участват в тях. Информацията е изпратена чрез посолството във Виена до съответните служби в Турция. Това е една от причините Австрия да приеме известния ви закон за вероизповеданията, в който две точки са основни: 1. Прекратява се външното финансиране за турските джамии и религиозни служители. Като резултат на 60 имами бяха прекратени работните визи и визите за престой и бяха поканени да напуснат територията на Австрия.

Любомир Желев: Германия предупреди гражданите си да внимават, когато са на почивка в Турция

Снимка: Павлин Даскалов

В Холандия - случаят е същият. Главният имам на джамията в германския град Кьолн, открита тържествено преди 2 години - страхотно архитектурно съоръжение, е щатен служител, аташе по религиозните въпроси, в турското посолство. Такива аташета Турция има в много от посолствата си, в зависимост от интересите на държавата - в София също. Те откриват, установяват, докладват за противници на режима на Ердоган.

Правя паралел със задълженията на Главното мюфтийство в България. Преди 2 г. се проведе Евроазиатска среща на Дианета с представители на много страни, в нея участва и главният мюфтия Мустафа Хаджи - отиде там да докладва каква работа е свършена по поставения от турския Дианет задачи в България.

На 3 март т.г. в градчето Полатлъ, недалеч от Анкара, вътрешният министър Сюлейман Сойлу каза на митинг следното: "Нашето министерство на външните работи и неговите представителства зад граница, представителствата на нашия Дианет в Европа (ДИТИБ - Турско-ислямски съюзи на Дианет в Европа), Агенцията за помощ и развитие на турския свят и резидентурите на разузнаването (НРС) имат задачата да установяват, проследяват и да докладват за всички прояви на терористичните организации - ФЕТО (организацията на Гюлен), ПКК, сирийските кюрди".

Официалните власти са раздразнени много от вълната седящи стачки в Страсбург, Брюксел - в чувствителни точки в Европа, които получиха широк обществен резонанс. Представители на тези "терористични" организации бяха поканени на срещи, на форуми, пресконференции, което подразни Анкара. Преди дни по искане на Турция бяха повдигнати обвинения от прокуратурата на Белгия срещу 36 физически и юридически лица, които според Анкара развиват антидържавна, терористична, дейност на територията на Белгия. Висша съдебна инстанция обаче постанови, че на територията на Белгия ПКК не извършва терористична дейност, обвиненията са недоказани и прекрати делото.

В отговор белгийският посланик в Анкара беше привикан в турското МВнР да дава обяснения защо съдът в Белгия е пренебрегнал турските предупреждения и аргументи.

Призив за внимание: държавен тероризъм

ЕС е сериозно обезпокоен от тази дейност на държавен тероризъм на територията на Западна Европа. Какво казва Сойлу: разкриваме ги и или ги ликвидираме, или посрещаме като туристи, чакаме ги с техните досиета, те ще разберат, че не са дошли на почивка за наша сметка, а ще трябва да отговарят за тяхната антидържавна дейност на територията на Франция, Германия, Белгия, Холандия.

МВнР на Германия публикува предупреждение до гражданите на страната, в което се казва: "Наближава сезонът на отпуските, призоваваме германските граждани, които имат намерение да карат ваканциите си в Турция да бъдат много предпазливи и да се съобразяват с факта, че това което се говори в Германия и от нашите закони се определя като свобода на словото и мисълта, в Турция е наказуемо според турския закон. Бъдете внимателни!"

Турска власт в Сирия - етническо прочистване или хуманитарна акция

Да се върнем към доклада на ЕП. Във варианта, приет в комисията (чл. 29) дословно се казва, че "приветства Турция за участието й в преговорите за меморандума за ситуацията в Идлиб, Сирия. (Става дума за подписания меморандум в Сочи на 17 септември м.г. с руския президент Владимир Путин.) Но съжалява, че въоръжени групировки, подкрепяни от Турция, които са ядрото на Свободната сирийска армия, са сложили ръка на имущество на местните жители, ограбили са ги (просто казано - мародерстват) и унищожават материалното имущество на цивилните кюрди в провинция Африн, Северна Сирия. Настоява незабавно Турция и частите на Свободната сирийска армия да овъзмездят собствениците, които са били насила прогонени, а имотите им заграбени или унищожени. Има случаи на окупирани училища и прекратени учебни занятия. Турция и нейните административни власти в провинция Африн нарушават демографското равновесие в района, като принудително заселва сирийски бежанци сунити от Турция".

Това е така: по официални данни на министър Сойлу 293 000 сирийски бежанци, които са били приютени в Турция през последните 3 месеца са напуснали Турция и са се заселили в освободените от "тероризма" на сирийските кюрди територии в Северозападна Сирия - освободени с двете операции на турската армия "Щитът на Ефрат" и "Маслинова клонка" - така провинция Африн беше окупирана и установена турска власт.

Именно там бяха принудително, демонстративно, заселени противници на Башар Асад, привърженици на Турция, подготвени от нея. Бих казал - беше извършено етническо прочистване. Това се казва и в доклада на евродепутатите. А Анкара го възприема като хуманитарна акция - как Турция е осигурила сигурни зони за живот и работа на 293 000 сирийски бежанци в новоосвободените земи. Изгониха ги с кръв и огън, заграбиха им всичко. Не ви ли напомня на кипърския вариант?

- И на депортацията, прераснала в геноцид над арменците през 1915 г....

- И на тракийските българи през 1913 г.

- Ясно е, че Западът ще е против, но как реагира съюзникът в сирийската война - Русия? Напоследък се говори, че сърцето на Ердоган е с Русия.

- Положението в тези райони на Сирия днес е хаос, а Русия стиска зъби, до гуша й е дошло да удовлетворява капризите на Анкара. Но смятам, че там някой лъже Путин и го заблуждава, някой от неговите близки съветници. Знам, че има разногласия между руското МВнР, Генщабът на армията и Министерство на отбраната, съветниците на Путин, някои от които си водят своята игра - единият е помощникът по външната политика Юрий Ушаков. Путин сякаш налага волята си, но и на него вече му писна. Появиха се изявления и на Мария Захарова, говорителя на МвнР, и на самия министър Сергей Лавров, че Турция не изпълнява в пълен обем - казано дипломатично, иначе не изпълнява на 90%, поетите ангажименти от договореностите от Астана и особено от меморандума, подписан на извънредната среща в Сочи на 17 септември.

Как Ердоган изнуди Путин

За меморандума от Сочи бих казал, че Путин беше изнуден, за пръв път виждам той да изпадне в такава зависимост. Ердоган му предложи, буквално на коляно един лист, и му каза: Подписвай. Без предварителна подготовка. Беше решено в Идлиб да бъде създаден прочистен от тежките въоръжения периметър. Башар Асад беше изпреварен буквално с часове. Сирийските танкове бяха на прага на провинцията, на път да пометат терористите, и каквото има турски башибозук, но меморандумът ги спря. Ердоган изпревари събитията само с 24 часа. Не знам как Ердоган е убедил Путин.

Всъщност никой не видя къде отиде тежкото въоръжение, което трябваше да бъде изтеглено от зоната за деескалация, под чий контрол премина. Другата уговорка беше Турция да отговаря за изтеглянето на радикалните бойци от района на Идлиб. Но сега 90% от територията на провинцията е под контрола на новото превъплъщение на Ал Кайда - "Хаят Тахрир аш Шам", а Турция въобще не изпълнява своите ангажименти да ги разоръжи. Те са около 30 000 - 40 000 души - къде ще отидат?

Близки до Ердоган ислямистки сайтове с големи заглавия съобщиха преди дни, че режимът на Башар Асад, подкрепян от руски самолети, е нарушил меморандума от Сочи и е извършил жестоко нападение върху палатков лагер в северозападната част на Идлиб, загинали са 9 и са ранени 19 цивилни граждани. Руснаците отговориха на това с официално съобщение със забележката, че в координация с Турция руските ВВС са атакували склад с боеприпаси и дронове, с които терористите е трябвало да атакуват руската военна база в Латакия.

В същото време на изток от р. Ефрат кюрдите от Сирийски демократични сили, подкрепяни от американците, пометоха "Ислямска държава" и освободиха цяла Североизточна Сирия. Остана последният анклав около село Багуз, близо до границата. Евакуират мирни хора, предали се терористи, дошли от Франция, Белгия, Швеция, Германия, Финландия, Казахстан, Узбекистан. Хранят ги, лекуват ги и казват: Приберете си ги, имаме 450 жени джихадистки от Западна Европа, но си ги приберете, защото не можем повече и ги пускаме. В Западна Европа всеки реагира както намери за добре. Германия ги лиши от гражданство и казва ние не носим отговорност за тях.

- Споменахте американците. Губят ли търпение САЩ в силното противоборство с Турция покрай доставките на руските ракети С-400? По всичко личи, че ще откажат договорената доставка на изтребителите F-35.

- Това е политиката на Турция - да седи на два стола. Да настройва своите съюзници един срещу друг и много ловко и добре изпълнява тази си роля. Русия проявява учудваща за мен наивност, като все още вярва, че Турция ще бъде отдалечена от НАТО, дори че ще напусне НАТО. Това никога няма да стане.

- Тоест, според Вас няма риск да се получи отвръщане на Турция от Запада. Дори след призива на ЕП и намерението на Тръмп САЩ да преразгледат привилегированото положение на Турция.

- Няма да се получи, разбира се. Много се спекулира с това дали САЩ в отговор на доставките на руски ракети ще спре доставките на Ф-35 - като вид санкция. Турция е част от консорциума от 7 държави, който произвежда части за двигателите. На няколко пъти бе съобщено, че Турция вече е получила 2 самолета, но това не е вярно. Миналата година производителят "Локхийд Мартин" тържествено показа на турски представители един макет на самолета - но самолет в Турция няма. Говори се, че турски пилоти се обучават, но дотук приключва "сделката" за Ф-35 засега.

Турция се милитаризира все повече

Турция много настоява да получи достъп до технологии за производство от живоинтересуващи ги компоненти за още по-голям военен суверенитет и по-малка зависимост от чужди доставки и държави. Заложиха на производството на бойни хеликоптери Атак, танковете Алтай, а сега имат амбицията да произвеждат изтребител бомбардировач 5-то поколение. Но нямат най-важното - двигателите за бойните машини, и не могат да ги направят. Опитват партньорство с Южна Корея, Япония, Украйна. Британската фирма "Ролс Ройс" преговаряше с турско-британската фирма BMC ("Бритиш мотор корпорейшън") за готови двигатели за изтребителите по турско задание, за предоставяне на технологии. Преди седмица обаче официален представител на "Ролс Ройс" е уведомил, че се оттеглят от преговорите заради това, че финансирането се извършва от Катар и поради липсата на гаранции, че технологичните тайни няма да бъдат споделени с трета страна.

Самата турска армия е деморализирана. Министър на отбраната (Хулуси Акар) стана един "пудел" на Ердоган, до неотдавна началник на Генералния щаб. Има сериозни настроения срещу него. Той се превърна в по-голям ислямист от самия Ердоган. Такова нещо никога не е имало в светската турска армия, което бих нарекъл срам за турския офицерски корпус, който винаги е бил гарант за светския характер на държавата и разделението на властите.

- Не е ли Турция прекалено голяма, много влиятелна, за да не се съобразяват с нея, за да прекратяват отношения с нея. Кой би загубил повече?

- Турция не цепи басма на никого: Русия, Китай, САЩ, България, не ги интересува. Но на въпроса ви: и двете страни биха загубили при прекратяване на отношенията. Резолюцията на ЕП има препоръчителен характер. Анкара се надява, че ЕП е едно, а Еврокомисията и Европейският съвет са друго.

От година и половина нито една преговорна глава не е отворена. Анкара искаше поне две глави да се отворят в този период. Турция настоява за премахване на визовия режим - споразумение за това с ЕС бе подписано преди 3 г., но след изпълнение на 72 критерия. 5 не са изпълнени, главната пречка е антитерористичното законодателство, а то никога няма да бъде променено.

Но идват евроизборите, с нов състав на ЕК и на ЕП и най-важното с нов председател на ЕК. Най-вероятно това ще е Манфред Вебер (ЕНП). Поне два пъти досега той категорично заяви, че като председател на ЕК показвам изхода на Турция и им казвам, че те нямат място в Европа. Прекратявам преговорите. Няма да има тълкуване дали се замразяват, суспендират, дали са в чекмеджето. Вебер е категоричен: Прекратяване и изхвърляне на Турция от преговорите.

- Добивът на газ в Източното Средиземноморие изостри отношенията в района. Ще "парцелират" ли икономическата зона заинтересованите страни? Това също е критичен въпрос за ЕС.

- Турция е категорична, че няма само Кипър, а има и Севернокипърска турска република и че тя има същото международно правно основание да има своя икономическа зона от 200 мили и да провежда сондажи за природни ресурси. Но интересно защо т.нар. Независима Севернокипърска турска република не извършва сондажите, а ги провежда колониалната държава Турция. Турция изпрати 2 кораба в зоната да сондират в "суверенната" зона на Северен Кипър. Но Турция няма техническите възможности за ефективен сондаж. Това е само демонстрация на сила, предизвикателство, да покажат, че ние сме тук и че не може да се разпорежда само Гърция и Южен Кипър (както го наричат). Пращат бойни кораби, демонстрират сила.

А с Гърция и Израел Турция има сключено споразумение с конкретни параметри за Източносредиземноморския газопровод с дължина 2100 км. Турция искаше трасето да мине през нейна територия, но ще мине през Гърция - оттам за Централна и Западна Европа.

- Да погледнем към Западните Балкани - има ли турска експанзия там или интересът на Турция се свежда просто до засилване на прагматични търговски отношения, както някои смятат.

- Експанзията е факт. Тя е дългосрочна политика към сънародниците, братята мюсюлмани. Те трябва да бъдат закриляни, да бъдат защитени техните национални права, етнически, религиозни. Книгата на Ахмет Давутоглу "Стратегическа дълбочина", писана преди 17 г. дава отговор. Точка по точка е описано какво трябва да прави Турция и то се изпълнява - срещу България, Сърбия, Гърция, в Босна, Албания, Македония.

Давам пример - в Македония бе създадена нова партия "Алтернатива" - мюсюлманско-албанска. В нейното приветствие към учредителите се подчертава ролята на Ердоган за стабилността на Балканите. Защо на Бойко Борисов не подчертаха ролята...В Македония 21 декември се чества като народен празник "Ден на преподаването на турски език". Когато постигнем такъв празник на българския език, ще сваля шапка пред нашите дипломати.

- Докога Ердоган ще продължи да гони и арестува гюленистите, някого конкретно ли издирва, че като го намерят да спрат...

- Ердоган гони, преследва, съди хората, които имат най-голям принос през последните 15 години, за да има Турция това влияние на Балканите и Европа. А изглежда гюленистите са милиони, нямат свършване. Всекидневно се арестуват действащи военни, запасни, учители, лекари, журналисти. Мнозина са още в килиите с присъди.

Проклятието срещу Ердоган

Ердоган има комплекс на страх и обреченост. Твърдо убеден съм, че е под влиянието на психологически фактор. Преди три години, след опита за преврат през юли 2016 г., Фетхуллах Гюлен излъчи един клип "Проклятието на Ердоган и неговото семейство". Той призова Аллах светкавиците да ударят и запалят двореца на Ердоган, земетресение да има, вулкан да изригне и да залее всичко около Ердоган. Президентът е дълбоко религиозен. Завършил е имам-хатип училище. Може да цитира Корана без грешка, изпълнява молитви, накратко много добре подготвен ислямист е. Дълбоко в него има страх, че докато не изчезне Гюлен, той няма да бъде освободен от проклятието.

- Какво става в самата Турция. На коя страна е народът?

- Много се промени отношението на народа към Ердоган през последните 8 месеца - от август досега. Турция е в период на рецесия. Преди няколко дни френският новинарски тв канал "Франс 24" излъчи разговор с млад експерт икономист по тази тема. Той показа работата на карикатурист аниматор - 10-секундно клипче как глава лук се превръща в глава на човек и казва на Ердоган: "Ще ти залюти от мен и ще заплачеш, като ме разрежеш".

Какво имат предвид: рязкото поскъпване и изчезване от пазара на основни плодове и зеленчуци, което наложи зетят на президента, министърът на финансите Берат Албайрак да предприеме една уникална инициатива, достойна за Нобелова награда (казано иронично) за икономика. Задължи общините да изкупуват на безценица от халите, производителите, откъдето намерят и да изложат на площадите от подвижни щандове липсващите или много скъпи домати, чушки, патладжани и всичко, за което се досетите, за да помогнат на турското население, което е под натиска на спекуланти, врагове, чужди сили, които трупат запаси, създават дефицити, за да предизвикат криза и поскъпване. Цяла седмица само това показваха по турските телевизии, колко народът е щастлив, защото може да си купи ... до 2 кг чушки на намалени цени. Сега вече никой не показва сергиите, но всеки ден фалират водещи предприятия. На 15 март бяха оповестени данни за безработицата в Турция за декември м.г. - 25% младежка безработица (18-25 г.).

Всеки ден тяхната Агенция по заетостта съобщава да кажем за 1000 временни работни места (за 6 месеца) главно в най-тежките професии - подземния въгледобив и строителството, за които обявява конкурс. Млади хора от цялата страна подават документи, по цели нощи чакат, готови са на всякакви условия. Приемат им документите и се оказва, че за тези 1000 места са се записали 15 000 души. Подборът не става по документи, подготовка, не по характеристики или препоръки, а чрез ...жребий. Всеки от строените хиляди хора на студа получава номер и гледа дали номерчето му ще излезе. Това повлия на настроенията на хората.

Изборите - ще променят ли нещо?

На 31 март предстоят много важните местни избори в Турция, които могат да се определят като тест за Ердоган. Те са дори по-важни от парламентарните, защото парламентът на Турция вече е с много ограничени функции. Хората повече се интересуват от кметовете и общинските съветници.

За първи път виждам такова раздвоение сред хората, показват го проучванията. Борбата е жестока. Анкара, Истанбул, Измир. Много противоречиви резултати на различните агенции. Смятам, че макар с много малко в Истанбул ще спечели Бинали Йълдъръм - бивш премиер и кандидат на управляващите. Неговият противник е проевропейски настроен, но няма да го разберат. В Анкара везните натежават на страната на кандидата на опозицията Мансур Яваш. Но му скроиха компромат. Че подписвал някакви чекове, измамил някого, който се оплакал. Измир смятам ще остане във владение на проевропейската опозиция, Тракия - Текирдаг, Лозен и Одрин - ще останат в ръцете на Народнорепубликанската партия. Бурса, където са нашите изселници, е на кантар. Ердоган печели във вътрешността на страната, Анадола, всичко е негово. А и по Черноморието - Трабзон, Самсун - той е от Ризе. В югоизточните кюрдски райони вотът е етнически. Но като ги изберат, Ердоган пак ще намери за всеки по нещо, че уж е финансирал ПКК, ще го арестува и ще прати държавен управител.

- Благодаря Ви за това интервю, г-н Желев

Любомир Желев е работил в три периода от живота си в българското посолство в Анкара: от 1975 г. до 1979 г. като търговско аташе; от 1996 г. до 1999 г. като политически съветник в посолството; от 2001 г. до 2004 г. като секретар на посолството.

От 1985 до 1990 г. Любомир Желев работи като зам.-търговски представител в българското посолство в Париж.

Любомир Желев е завършил Висшето народно военно артилерийско училище през 1966 г. в Шумен.