Срещата за мир в Швейцария отложи мира за следващия път
Какви изводи могат да бъдат направени от конференцията в Бюргенщок
Сега е трудно да се каже какво ще пише за срещата на върха за мир в Бюргенщок, Швейцария, в учебниците по история в бъдеще. Тя със сигурност не сложи край на войната в Украйна - но никой не е очаквал това.
Тя беше първата стъпка, която Украйна и малко под сто други държави направиха към прекратяване на войната. Макар че все още не е ясно дали тя със сигурност ще доведе до пълноценен мирен процес и дали този път изобщо е уместен, защото, ако се съди по последните изявления на Владимир Путин, за това няма никакви предпоставки.
Срещата в Бюргенщок показа на украинците, които изглежда са я следили доста активно, че светът около тях е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед, и съвсем не е пълен с приятели и партньори на Киев, които денонощно се тревожат за неговата бърза победа над големия агресивен съсед.
Нека разберем какво точно представляваше срещата на върха в Бюргенщок за украинците, дали тя трябва да се нарече историческа победа за украинската дипломация или - следвайки руските пропагандисти - провал. И накрая, какви са шансовете тя в крайна сметка да доведе до установяването на справедлив мир в Украйна.
Кой отиде
Много преди откриването на срещата на върха наблюдателите казваха, че един от ключовите критерии за нейния успех ще бъде броят и, ако мога така да се изразя, качеството на участниците.
На определен етап организаторите на срещата бяха изправени пред дилема. От една страна, Киев можеше да донесе на срещата на върха повече точки от "мирната формула" на Зеленски, но да ги обсъди с по-малко събеседници (в света, особено на Запад, наистина не липсват съмишленици, които биха подписали всичките десет точки дори утре).
От друга страна, срещата на върха можеше да се ограничи до по-малко точки, но тогава на нея можеха да присъстват повече държави (световният Юг е много предпазлив по отношение на искането Русия да плати компенсации за причинените от нея загуби и за създаването на трибунал за военнопрестъпници).
Избран бе вторият вариант. Швейцария, като организатор на срещата на върха, също имаше пръст в това. Тя се ръководеше и от собствената си логика.
Докато за Украйна Срещата на върха за мир беше начин да се затвърди първенството на формулата на президента Зеленски в дипломатически, политически и информационен смисъл, Швейцария вярва, че пътят към мира минава през "конвергенция", комбинация от най-доброто от всички съществуващи планове за мир. Според швейцарския министър на външните работи Игнацио Касис в момента съществуват шест или седем такива плана.
Ето защо при разработването на дневния ред за срещата в Бюргенщок швейцарците избраха три точки от "формулата Зеленски" - продоволствена сигурност, радиационна безопасност и хуманитарни въпроси - именно защото те се повтарят под една или друга форма във всички мирни планове без изключение.
Окончателният списък на участниците можеше да даде отговор на въпроса дали избраният подход е бил оправдан: ако въпреки минималния брой въпроси, които трябваше да бъдат разгледани, на срещата на върха не бяха дошли много държави, тя щеше да бъде очевиден провал.
Интригата беше запазена до последно. Източници на Би Би Си твърдят, че причината е желанието на организаторите да се презастраховат срещу усилията на Русия да намали броя на участниците в срещата на върха. Но публикуваният в петък списък от 93 държави и осем организации, които решиха да участват, беше сметнат от повечето наблюдатели за доста добър резултат.
Около половината от участниците в срещата на върха представляваха западния свят, който се солидаризира с Украйна от началото на руската инвазия. Останалите бяха от така наречения "глобален Юг". И тук наблюдателите имаха широко поле за анализ.
На картата на страните, участващи в срещата на върха, се забелязваха сивите простори на Африка - териториите, където е голямо влиянието на Русия, която не беше поканена на срещата, и Китай, който реши да не участва в срещата на върха поради тази причина.
Представителите на Азербайджан и всички бивши централноазиатски републики на Съветския съюз не присъстваха на срещата на върха, очевидно по същата причина.
Въпреки това три страни от БРИКС бяха представени по един или друг начин в Бюргенщок . Преди срещата на върха Володимир Зеленски разговаря с индийския министър-председател Нарендра Моди в рамките на срещата на Г-7 и последният възложи на бившия посланик в Русия Паван Капур да представлява Индия на срещата на върха.
Бразилия и Южна Африка участваха в срещата на върха като наблюдатели, а Южна Африка бе представена от Сидни Муфамади, съветник по националната сигурност на президента, когото южноафриканската преса определя като носител на всички държавни тайни на Южна Африка през последните десетилетия.
Присъствието на Саудитска Арабия в списъка също привлече внимание. Този ключов геополитически играч в своя регион има добри отношения както с Русия, така и с Китай. Когато няколко дни преди срещата на върха се появи информация, че саудитците ще я игнорират, Володимир Зеленски направи блиц посещение в тази страна и изглежда, че именно личните му разговори с ръководството са дали нужния за Украйна резултат.
Just peace
На толкова голям брой участници им бяха необходими няколко часа, за да пристигнат в модерния планински хотел, а звукът на хеликоптерите, които докараха височайшите гости в подножието на Алпите, изплаши свикналите на покой местни крави и овце.
Организаторите трябваше да преодолеят не само логистични трудности.
Когато представители на всички континенти се събраха около масата в конферентната зала, различията във възгледите за войната в Украйна в различните части на света станаха очевидни. Изказванията на десетките участници съвсем не приличаха на среща на съмишленици, които се надпреварват да хвалят мирната формула на Зеленски и по инерция за пореден път да повтарят фразата, че ще бъдат с Украйна, "колкото е необходимо".
Срещата в Бюргенщок показа, че светът е много по-сложен, отколкото изглежда от бреговете на Днепър, че войната на Русия срещу Украйна не е непременно проблем номер едно за всички жители на нашата планета и със сигурност не всички участници в срещата споделят напълно украинската гледна точка за тази война.
На заключителната пресконференция швейцарският външен министър Игнацио Касис разкри кой въпрос от срещата на върха е предизвикал най-много спорове на закритите заседания. Той припомни, че по време на панела, посветен на продоволствената сигурност, представителите на африканските държави са се оплакали гръмко, че войната в Украйна е нарушила веригите за доставка на храни на техния континент и значително е влошила положението на този не толкова богат регион на света. Ето защо, казаха те, сме дошли в Швейцария, за да може мирът в Украйна да бъде възстановен възможно най-скоро.
Но за какъв мир се бори Африка? - попитаха ги. И се получи неволна игра на думи. "Справедлив мир" на английски език е just peace. И "просто мир" също е just peace.
Според Касис се е оказало, че за много представители на глобалния Юг не е толкова фундаментално как точно в една далечна европейска държава ще спрат стрелбата и ще отблокират напълно Черно море - главното е, че зърното трябва да отиде от Украйна в Африка.
Но това, което направи тази среща на върха толкова ценна, беше, че украинската страна забележимо смекчи реториката си преди началото й: ако преди това Киев твърдеше, че срещата се свиква единствено в подкрепа на "мирната формула" на Зеленски, сега украинците гръмко заявиха, че са готови да изслушат всички нови идеи за края на войната - нещо повече, те призоваха участниците да бъдат възможно най-активни.
И участниците бяха изключително активни, поне в изказванията си по време на откритите дискусии. Имаше доста шумни изказвания.
От една страна, емоционалните думи на канадския премиер Джъстин Трюдо, че заради руската агресия хиляди деца няма да могат да празнуват Деня на бащата с бащите си в деня на срещата.
От друга - дори твърде приземеният аржентински президент Хавиер Милей, който недвусмислено подкрепи Украйна и нейната мирна формула, но прозрачно намекна, че въпреки всичко Киев трябва да изгради прагматични отношения с Русия. Той цитира американския икономист Милтън Фридмън: "Може да мразя съседа си, но ако той не купува стоките ми, аз ще фалирам".
От една страна беше полският президент Анджей Дуда, който припомни, че Русия често е наричана "затвор на народите" и я нарече "най-голямата колониална империя в света, която никога не е успяла да се справи с демоните на своето минало".
От друга - турският външен министър Хакан Фидан, който упрекна организаторите, като заяви, че срещата на върха е можела да бъде "по-резултатна", ако е присъствала и другата страна в конфликта - Русия.
Или пък кенийският президент Уилям Руто, който заяви, че фермерите в неговата страна са добре запознати с войната в Украйна, защото заради нея цените на торовете са толкова високи, и сподели мислите си за други последици от руската инвазия. "Махатма Ганди казваше, че ако се следва принципът око за око, всички ще бъдат ослепени. Нападението срещу Украйна беше незаконно и неприемливо. Но едностранното използване на руски активи също е незаконно и нарушава принципите на Устава на ООН", заяви Руто.
При това положение фактът, че участниците в срещата на върха изобщо успяха да излязат с някакво, макар и кратко, но на практика общо комюнике, за някои беше изненадващ.
Битка на думи
Формулировката на заключителното комюнике от срещата на върха беше уточнявана буквално до последния момент и според членовете на украинската делегация се превърна в победа за Киев.
Преди срещата на върха медиите съобщиха за разгорещени дискусии около съдържанието на документа. Според Би Би Си, в търсене на възможно най-меката формулировка, която да намери подкрепа сред максимален брой потенциални участници в срещата на върха, партньорите на Киев всъщност донякъде са размили смисъла, който украинците влагат в срещата.
Всъщност щеше да е трудно да наречем срещата успешна, ако в комюникето, което беше посветено и на въпросите на радиационната безопасност, не беше споменато положението в Запорожката АЕЦ. Нещо повече, преди срещата представителите на Киев определиха като изключително важно в комюникето да бъде споменато зачитането на териториалната цялост на Украйна. И накрая, тонът на целия документ трябваше да бъде зададен от самия начин, по който се говори за събитията, които се случват в Украйна: дали това е война, разпалена от Русия, или някакъв аморфен "конфликт в Украйна"?
В крайна сметка съдържанието на комюникето напълно удовлетворява украинската делегация - това беше неколкократно споменато от гостите от Киев, включително от Володимир Зеленски.
Обратната страна на победата на украинците е отказът на някои участници в срещата на върха да подпишат комюникето. Сред тях са такива важни страни от глобалния Юг като Индия, Мексико, Южна Африка, Бразилия и руската пропаганда вече започна да използва този факт, опитвайки се да покаже, че срещата се е провалила.
Журналистите не чуха недвусмислен отговор от организаторите защо страните, които все пак дойдоха в Швеция и участваха в дискусиите, не се присъединиха към решенията на срещата на върха. "Говорете с тези държави. Вероятно те имат различни причини, но не са ни казали за тях", отсече Игнацио Касис.
Някои от "неподписалите" страни - например Бразилия и Ватикана - имаха статут на наблюдатели на срещата на върха и по принцип не бяха длъжни да се присъединяват към нищо.
Заслужава да се обърне внимание и на думите на Зеленски, че в Бюргенщок са пристигнали официални представители на някои държави - макар и неназовани - които не са били упълномощени да подписват никакви документи, така че сега те са се отправили към своите столици за консултации, в резултат на което кръгът на подписалите комюникето може и да се разшири.
Същевременно сред страните участнички в срещата има и такива, за които неподписването на заключителната декларация е принципна позиция. Всъщност за това свидетелства изявлението на индийското външно министерство. В него се казва, че Ню Делхи е убеден, че разрешаването на конфликта е възможно само в случай на "реално и практическо сътрудничество" между страните в конфликта, и поради това не се присъединява към нито един документ от срещата.
Изглежда обаче, че тези обстоятелства не вълнуват украинската делегация и Володимир Зеленски. По отношение на формата това комюнике е документ, отворен за присъединяване дори след подписването му на срещата на върха, така че Киев сериозно очаква, че в обозримо бъдеще броят на подписалите го страни може да нарасне значително - включително за сметка на онези държави, които не са успели да присъстват в Бюргенщок .
"Месеци, а не години"
Друг въпрос, на който скептиците обръщат внимание, е какво следва?
Да, можем да отдадем дължимото на уменията на украинските дипломати и политици, които постигнаха в заключителното комюнике формулировки, приемливи за Киев. Но какво значение има какво е написано в този документ, ако Русия така или иначе няма да го изпълни? Тоест, разбира се, добре е, че комюникето призовава Москва да предаде Запорожката АЕЦ под контрола на Киев и да освободи и изпрати у дома хилядите деца, отведени от Украйна, но какъв е смисълът, ако Владимир Путин явно не е в настроение да го направи?
Изглежда, че организаторите и участниците в срещата на върха също нямат окончателно разбиране за това.
От една страна, съществува позицията на Володимир Зеленски и, трябва да се мисли, на част от участниците в срещата на върха, които смятат, че след Бюргенщок е необходимо работата да продължи "на по-техническо ниво", което ще позволи да се затвърдят и разширят резултатите от нея.
Това означава, че на различните континенти ще се провеждат срещи на ниво съветници на президентите и министри, ще се създават работни групи по конкретни проблеми под ръководството или съвместното ръководство на конкретни държави, участвали в срещата на върха. И в даден момент тази работа ще позволи да се стигне до определен план за действие за мир - той вероятно ще включва реализирането не само на трите, но и на всички останали точки от "формулата Зеленски".
"Нямаме време за дълга работа - заяви Зеленски. - Движението към мир означава да се действа бързо. Подготовката ще отнеме месеци, а не години. Така че, когато планът за действие по отношение на мира е готов и всяка стъпка е изработена, ще се отвори пътят за втората среща на върха за мир, а оттам и за края на тази война и за справедлив и траен мир. Вече имаме държави, които проявиха интерес към домакинството на втората мирна среща на върха, и започнахме преговори с тях", каза той.
Вероятно Зеленски и екипът му смятат, че именно на този етап - когато ще бъде разработен цялостен общ план за придвижване към мир - Русия трябва да се включи в мирния процес и неин представител ще бъде поканен на втората среща на върха, за да му бъде представен документът.
Какво ще се случи, ако Русия откаже да го приеме? Зеленски смята, че сега Русия явно "не е готова за справедлив мир" и призовава журналистите, които му задават този въпрос: "Нека не мислим за Русия, а да направим своето".
Показателно е, че в пътната карта на Зеленски не се казва, че Русия трябва да участва в мирния процес сега. Предполага се, че ще ѝ бъде предаден цялостен мирен план, който ще бъде разработен в бъдеще въз основа на основите, очертани както в комюникето от Бюргенщок, така и в преговорите по други точки от "мирната формула" в рамките на срещата.
Швейцарските организатори демонстрират малко по-различно разбиране за процеса. Министърът на външните работи Касис заяви, че Швейцария поддържа постоянни дипломатически контакти с Русия, като посолството ѝ работи в Москва, а на всеки две седмици се осъществяват контакти на ниво министерства, което означава, че швейцарците скоро ще информират руското външно министерство за резултатите от срещата. Касис не говори за подробностите на бъдещото сътрудничество, нито за това какъв отговор би очаквал от руснаците.
Като се имат предвид думите на Касис, че Швейцария би се заинтересувала от всяка "паралелна мирна инициатива", вероятно тази страна и нейните сътрудници още на този етап ще се опитат да намерят общ знаменател между формулата на Зеленски и китайския мирен план, за който Русия показва подкрепа.
И накрая, не бива да се забравя, че дори сред участниците в срещата в Бюргенщок имаше такива, които смятаха, че Русия трябва да се включи в мирния процес още сега. Украйна отхвърля тази позиция, опирайки се на опита от Минските споразумения: те казват, че повече от двеста срещи на работните групи не са дали никакъв резултат, Москва е саботирала мирния процес през всичките тези години, така че ще е необходимо да се стигне до Русия само с готов и изключително конкретен мирен план, който вече няма да е възможно да се саботира.
"Грешките на врага са нашият успех"
И какво казва Русия за това? От една страна, руската пропаганда не привлича излишно внимание към срещата на върха за мир в Бюргенщок. От друга страна, трудно е да не се забележи работата, която Москва свърши в информационното поле в навечерието на срещата на върха, за да изравни резултатите.
Тези дни в "Ню Йорк Таймс" се появиха документи от истанбулските преговори между Украйна и Русия през пролетта на 2022 г. Украинските власти никога не са коментирали тези документи по някакъв смислен начин и според Би Би Си нямат намерение да го правят и в бъдеще: позицията им е, че тогавашните преговори са били необходими само за отлагане на времето, всъщност нищо не е било подписано, така че няма какво да се коментира.
От друга страна, Русия, изваждайки тези документи от джобовете си, сякаш казва, че именно сега Украйна претендира за някакви "червени линии" като собствената си териториална цялост, които никога няма да премине, докато всъщност не толкова отдавна Киев е бил повече от готов на компромиси по изключително широк кръг от въпроси.
И, разбира се, не могат да се пренебрегнат изявленията на Владимир Путин относно условията, които Украйна трябва да изпълни, за да се съгласи на пълно прекратяване на войната - те приличат по-скоро на искане за пълна и безусловна капитулация на Киев, без никакви гаранции, че Русия няма да започне нова война в обозримо бъдеще.
Възможно е обаче именно тук Путин да е надиграл себе си.
"Човекът, честно казано, плашеше целия свят, като казваше, че няма да прекрати войната, а [всъщност] иска да продължи да завзема територии. Това е голяма грешка [от страна на Путин], която е полезна за нас. Почти всички страни тук, в кулоарите [на Бюргенщок ], заявиха, че с посланието си Путин предава на целия свят, че всичко, което е казал преди това, че наистина иска да прекрати войната, е умножено по нула. Понякога грешките на врага също са голям успех", заяви Зеленски на заключителната пресконференция след срещата на върха.
Така че, докато Владимир Путин не покаже желание да се включи в какъвто и да е съществен мирен процес, дипломатическият път за прекратяване на войната, започнал в Бюргенщок, със сигурност изглежда по-малко спешен от военния. Ако цитираме един популярен в Украйна израз, най-добрият преговарящ на Киев са украинските въоръжени сили.
Въпреки това инициираният от Киев мирен процес дори не е мирен процес, а подготовка за началото на мирен процес, който може и никога да не започне, но поне позволява на Украйна да натрупа международна политическа, а покрай нея и военна подкрепа.
А също така, когато дойде време за мирни преговори, това ще позволи на Украйна да се подготви за тях, да има вече преговорна позиция, подкрепена от десетки страни по света, с които Москва ще трябва да се съобразява. И в този смисъл срещата на върха в Бюргенщок наистина е стъпка напред, направена от Украйна по дипломатическия път, който обаче засега изглежда по-скоро като тясна пътечка. Дори и това обаче със сигурност е по-добре, отколкото да не се прави нищо.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}