През изминалите няколко дни между Русия, Украйна, САЩ и няколко други западни страни бяха разменени куп изказвания от различен характер, като тук се случи сблъсък по линията "първо спиране на огъня и после преговори" или обратното. В крайна сметка, в отговор на предложението на руския президент Владимир Путин за директни преговори в Истанбул в четвъртък (15 май), вчера украинският президент Володимир Зеленски заяви, че очаква от Русия прекратяване на огъня от днес и че лично ще очаква Путин в Истанбул в уречения ден. Това се случи непосредствено след като президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Киев незабавно (тази дума бе изписана с големи букви) да се съгласи на преговори с Русия в Турция.

Междувременно стана известно, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио ще бъде в Турция по същото време, за да участва в неофициална министерска среща на НАТО в Анталия на 14-16 май.

Путин предложи на Украйна да възобнови преговорите в Турция, прекъснати през пролетта на 2022 г. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган вече се съгласи да ги проведе.

От Кремъл все още не са съобщили дали руският президент ще присъства в четвъртък в Истанбул. Според някои съобщения руската делегация ще бъде водена от съветника на Путин Юрий Ушаков.

Американското издание Axios твърди, позовавайки се на неназован украински служител, че Зеленски възнамерява да пътува до Турция в четвъртък, дори ако Русия не се съгласи на прекратяване на огъня от понеделник (а съдейки по новините от изминалата нощ, Русия няма намерение да спира обстрелите).

В същото време шефът на украинската президентска канцелария Андрий Ермак не отговори директно на въпроса дали Украйна ще отиде на преговори с Руската федерация, ако Москва отхвърли прекратяването на огъня. Но заяви, че Киев продължава да настоява за предварително прекратяване на огъня.

"Имаме общ подход с нашите партньори: първо прекратяване на огъня - след това преговори. Всички последни изявления от двете страни на Атлантическия океан потвърждават това", заяви той в интервю за украински медии.

"Продължаваме да настояваме, че като първа стъпка за започване на каквито и да било преговори трябва да бъде обявено 30-дневно прекратяване на огъня, което ще бъде ясно наблюдавано. Смятаме, че ръководството трябва да бъде на американците, които имат всички възможности за това. Разбира се, с участието на европейците... След това може да започне съгласуването на формата на преговорите", заяви Ермак, като допълни, че Украйна е готова за всякакъв формат на преговорите. "Няма да дадем повод на Русия да ни обвини, че нарушаваме мирния процес", заяви Ермак.

Русия игнорира призива за "прекратяване на огъня от понеделник", за което Зеленски и лидерите на редица европейски държави (Великобритания, Франция, Полша, Германия) настояха в събота, като бяха отправени заплахи за нови санкции срещу Москва, без да има конкретика какви ще бъдат те. Те твърдяха, че САЩ ще се присъединят към усилията, въпреки че самият Тръмп е по-предпазлив в публичните си изявления, а Путин игнорира исканията им.

През нощта в цяла Украйна имаше атаки с дронове-камикадзе (Русия не е съобщавала за подобни нападения от Украйна). От украинска страна твърдя, че става дума за 108 дрона от различни типове. Засегнати са били Одеска, Николаевска, Донецка и Житомирска област.

По време на примирието от 8 до 10 май практически нямаше удари с далечен обсег по Украйна и Русия.

В четвъртък президентът на САЩ даде нов тласък на дипломатическите усилия за прекратяване на войната, като призова Путин и Зеленски да се договорят за прекратяване на огъня и заплаши да наложи санкции, ако руските войски не го спазят. В неделя той продължи, като ги призова да седнат на масата за преговори.

През последните седмици Тръмп координира по-тясно действията си с европейските съюзници и украинците в опит да окаже натиск върху Путин да прекрати войната. Публичните му изявления обаче не съвпаднаха напълно с тяхната позиция, което поражда съмнения относно готовността на Тръмп да пристъпи към нови строги санкции, коментира агенция Блумбърг.

Изминаха почти три месеца, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп полага големи усилия за прекратяване на войната в Украйна, пише по темата сп. "Форин Афеърс". Последвалият дипломатически обмен все още не е довел до значими резултати. В лицето на руския президент Владимир Путин Тръмп е изправен пред хитър и опитен противник, който се надява да се възползва от нетърпението на американския президент към войната и да принуди Украйна да подпише това, което руснаците не успяха да извоюват със сила на бойното поле, пише изданието.

Няма причина да мислим, че Тръмп ще се съгласи със списъка с искания на Путин. Нещо повече, той неведнъж е изразявал разочарование от липсата на напредък в преговорите и е заплашвал да се оттегли, тъй като Русия продължава да напредва сантиметър по сантиметър в една дълга война на изтощение, чийто край не се вижда.

На фона на всички неотдавнашни предложения и контрапредложения, заплахи и контразаплахи, един преглед на последния реален опит за прекратяване на войната чрез преговори може да помогне на настоящите усилия. Става дума за историята на преговорите, които започнаха през първите седмици на войната и които в края на март 2022 г. доведоха до приемането на така нареченото Истанбулско комюнике - рамка за споразумение.

Не може да има трайно мирно споразумение, ако не бъдат преодолени страховете на Украйна и Русия една от друга в дългосрочен план. Както и в Истанбул 2022 г., двете страни продължават да дават приоритет на тези опасения за националната сигурност. Други въпроси, като статута на спорните територии, облекчаването на санкциите за Русия и финансирането на следвоенното икономическо възстановяване на Украйна, са важни, но от второстепенно значение. В Истанбул през 2022 г. и двете страни поставят разрешаването на следвоенните въпроси на сигурността над всичко останало. Кремъл настояваше Украйна да се откаже от членството си в НАТО, никога да не разполага чужди войски или учения с участието на чужди сили на своя територия и да се съгласи с някои ограничения по отношение на размера и структурата на въоръжените си сили.

Киев, от своя страна, не желаеше ограничителни мерки за въоръжените си сили и се съсредоточи върху получаването на гаранции за сигурност от западните си партньори, както и върху негласното съгласие на Кремъл, че тези сили ще застанат в защита на Украйна, ако Москва отново я нападне.

Първостепенният императив и за двете страни при всяко споразумение ще бъде осигуряването на дългосрочната им сигурност, пише "Форин Афеърс". Всички страни, чиито интереси ще бъдат засегнати от преговорите, трябва да бъдат на масата; ако не са, това може да подкопае всяко споразумение. Липсата на готовност от страна на Запада да предостави гаранции за сигурността на Украйна беше основно предизвикателство за постигане на споразумение и продължава да бъде пречка и сега.

Настоящите преговори трябва да вземат предвид тези възприятия за заплаха, за да се увеличат максимално шансовете за успех. В момента на преден план излизат други въпроси като териториалния контрол и признаването на незаконните анексии на Русия. Например в изтеклите версии на американските предложения за мир се посочва, че Вашингтон "де юре ще признае" Крим като част от Русия и "де факто ще признае" други окупирани от Русия територии. Но съсредоточаването върху територията отклонява вниманието от основния дневен ред в областта на сигурността. Русия се справя добре и без признаването на Крим за руски, откакто анексира територията през март 2014 г., и може да се справя добре без такова признаване и в бъдеще. Реалностите на войната, а не масата за преговори, ще определят териториалния контрол, пише изданието.

Успешните преговори трябва да включват всички заинтересовани страни. Поддръжниците на Киев често настояват, че той не може да бъде оставен настрана при каквото и да е дипломатическо уреждане на конфликта. Те повтарят лозунга "Нищо за Украйна без Украйна". Но Истанбул показа, че този лозунг не се отнася единствено за Украйна. Всъщност големите западни сили - САЩ, Великобритания, Германия и други - не участваха в разговорите в Истанбул, дори когато Русия и Украйна обсъждаха въпроси, засягащи тези страни и техните ангажименти. Липсата на западно участие в преговорите накара западните официални лица да не желаят да приемат комюникето, независимо от неговите достойнства, пише "Форин Афеърс".

Накратко, споразуменията, изготвени без участието на всички заинтересовани страни, едва ли ще бъдат успешни. За днешните посредници ще бъде много по-лесно да насочат войната към преговори, ако всички страни - включително украинците и европейците - участват от първия ден.

Съществуват практически причини за прилагането на приобщаващ подход. Ако Съединените щати и Европа работят заедно, а не разделени, както изглежда правят днес, за да осигурят жизнеспособен мир, Путин ще има по-малко възможности да протака преговорите. Европейците също така биха имали по-малка вероятност да внасят разногласия в мирния процес, както правят например, като отказват да обсъждат облекчаване на санкциите или изтъкват плановете си да изпратят сухопътни войски в Украйна.

Истанбул през 2022 г. показа, че когато се стигне до бой, западните поддръжници на Украйна не са склонни да дадат на Киев гаранциите, които той смята за необходими за своята сигурност. Западните правителства се дистанцираха от Истанбулското комюнике не само защото не участваха в преговорите, но и защото описаните в документа гаранции за сигурност далеч надхвърляха това, което Вашингтон и съюзническите столици бяха готови да предоставят. Истанбулската рамка задължава Съединените щати и техните съюзници да защитават Украйна, ако тя бъде отново нападната, като формулировката е много по-конкретна (включително например налагане на забранена за полети зона) от тази, която се съдържа в член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана в устава на НАТО.

След три години нежеланието за пряка военна намеса все още е сянка в подхода на Запада към Украйна. Например стана ясно, че администрацията на Тръмп не желае да предостави гаранции за сигурност. Но Тръмп просто продължава политиката, която наследи - в края на краищата администрацията на Байдън също не направи такова предложение. Дори европейците не пожелаха да предоставят изрични гаранции за сигурност. Западните сили очевидно не искат да се намесват сега и остава неясно дали ще са готови да го направят, ако Русия започне да напредва отново след бъдещо потенциално прекратяване на огъня.

Преговорите от 2022 г. напомнят също така, че Путин и Зеленски са способни да направят значителни отстъпки. През последните три години и двамата си създадоха репутация на максималисти. Но тогава Истанбул показа, че те могат да бъдат отворени за политически рисковани компромиси, необходими за постигането на мир.

През 2022 г. Путин беше готов да започне дипломатически процес относно статута на Крим и поне да обмисли възможността Съединените щати да се намесят в Украйна, ако Русия нахлуе отново. Той също така изрази забележително съгласие Украйна да се стреми към членство в Европейския съюз. Зеленски, от своя страна, беше готов да се откаже от членство в НАТО, като приеме постоянен неутралитет, и дори открито призова за директни разговори с Путин за финализиране на сделката.

Ето защо не е разумно да се приемат сегашните им публично заявени позиции за окончателни. Тези позиции често са само встъпително изречение. Всяка от страните естествено има интерес да създаде впечатление, че нейните позиции не подлежат на преговори. Пазарлъкът се случва в преговорния процес. Постигането на мирно споразумение може да се окаже много трудно, а може би и невъзможно. Но както показаха преговорите през 2022 г., неуспехът им може да предвещава още много години война, пише в заключение "Форин Афеърс".