02:33 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

02:33 | 27.07.24

Ще успее ли Германия да изпълни големите си военни амбиции?

Берлин предприема по-силов подход към национална сигурност, но нараства загрижеността за това как ще поддържа необходимите разходи

Снимка: iStock by Getty Images/БТА

Ще успее ли Германия да изпълни големите си военни амбиции?

16:25 | 14 февруари 2024 | Автор: Гай Чазан и Сам Джоунс, Файненшъл Таймс 76 6165 Снимка: iStock by Getty Images/БТА

Военната база Холцдорф някога е била гордостта на комунистическа Източна Германия, стратегическа опора за страните от Варшавския договор, които се противопоставяха на НАТО. Сега тя се превръща в една от най-големите защитни стени на Запада срещу Русия.

Още по темата

Пистата на базата се разширява, така че всеки самолет от арсенала на НАТО може да кацне там. Скоро тя ще получи 60 нови тежки хеликоптери Chinook и система за противовъздушна отбрана Arrow от Израел, способна да сваля междуконтинентални балистични ракети преди навлязат в земната атмосфера.

"Над 500 млн. евро ще бъдат похарчени за нова инфраструктура - хангари, помещения за техническо обслужване и ръководство на полетите"- казва полковник Кристиан Гюнч, германски военен служител, отговарящ за плана за разширяване.

Но пристигането на Chinooks ще бъде "венецът" на трансформацията, казва той. Те ще заменят тромавите хеликоптери "Сикорски" CH-53, които се използват от 1972 г. и са толкова стари, че армията трудно намира резервни части, когато се развалят.

За Chinook и Arrow Interceptors се плаща от нов фонд за Бундесвера, финансиран с дълг от 100 млрд. евро, който се превърна в централен елемент на новия, по-активен подход на Берлин към националната сигурност.

Инвестиционният фонд подчертава целта на Германия да се превърне в най-големия военен инвеститор в Европа и да разполага с най-голямата си конвенционална армия - сила, способна да разгърне огромни ресурси в кратки срокове, за да води потенциално жестока сухопътна война на прага си.

Канцлерът Олаф Шолц разкри паричната инжекция само три дни след като Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна, в реч пред Бундестага, в която определи войната като Zeitenwende - преломен момент - в съвременната история на Германия.

Ангажиментът позволи на Шолц да изпълни едно от ключовите си обещания: Германия да отделя 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана - цел на НАТО, която тя подписа през 2014 г. и до тази година така и не беше постигнала.

През тази година Германия ще похарчи близо 72 млрд. евро за отбрана, което е повече от всякога в историята на Бундесвера. Около 52 млрд. евро ще дойдат от редовния бюджет, а 19,8 млрд. евро - от инвестиционния фонд.

Снимка: БТА/AP

"Трансформацията, която наблюдаваме от януари 2022 г. насам, е революционна в сравнение с политиките, които Германия провеждаше в миналото", казва Клаудия Майор, анализатор в областта на отбраната в Германския институт за международни отношения и сигурност.

Но нараства загрижеността за това какво ще се случи след 2027 г., когато фондът ще е пресъхнал. Експертите смятат, че тогава страната ще трябва да отделя допълнително 25-30 млрд. евро годишно от общия бюджет, за да постигне целта от 2% - огромна сума, която може да наложи драстични съкращения на социалните разходи, за да може страната да балансира сметките си.

"Нуждаем се от по-широка дискусия за това откъде ще дойдат допълнителните 30 млрд. евро", казва Кристоф Хойсген, дългогодишен външнополитически съветник на бившия канцлер Ангела Меркел, а сега ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността, "Давос на отбраната", която се открива тази седмица. "Ще трябва да се проведе голям дебат за ресурсите и за начина, по който те се разпределят. А моето впечатление е, че правителството се страхува да проведе тази дискусия и просто я отлага", казва той.

Има един човек в правителството, който открито се е заел с проблема - Борис Писториус, популярният министър на отбраната. Той твърди, че липсата на дългосрочна перспектива прави почти невъзможно за Бундесвера - и за производителите на оръжие, които го снабдяват - да планират бъдещето. В речта си пред Бундестага в края на януари той заяви, че отбраната се нуждае от "надежден, устойчив и, да, нарастващ [военен] бюджет". "Фондът от 100 млрд. евро е важна първа стъпка. Но още днес трябва да започнем да мислим за това как искаме да оборудваме адекватно Бундесвера дори след пълното изразходване на фонда", каза той пред депутатите.

Призивите за повече пари са подкрепени от ескалираща реторика, за която самият Писториус признава, че има за цел да "разбуди германците". Миналия месец например той заяви, че Путин може да нападне държава - членка на НАТО, "в рамките на пет до осем години". "Имаме ниво на заплаха в Европа, каквото не сме виждали от 30 години", каза той пред в. "Тагесшпигел".

Снимка: БТА/AP

Тези страхове сега се засилват от призрака на второто президентство на Доналд Тръмп - и новата ера на американски изолационизъм, която то може да предвещава. Миналата събота Тръмп заяви, че администрацията му би "насърчила" Русия да нападне всеки член на НАТО, който не отделя достатъчно средства за отбрана - коментар, широко осъден в Германия. Шолц заяви, че всяка атака срещу принципа на НАТО за колективна отбрана е "безотговорна и опасна и е единствено в интерес на Русия".

През последните няколко години Европа се ангажира да поеме по-голям дял от тежестта на колективната отбрана. Но този ангажимент зависи от това дали германските военни разходи ще останат на сегашните си рекордни нива - а това може да се окаже благочестива надежда.

Депутатите от трите партии в коалиционното правителство на Шолц отхвърлят нарастващите опасения за дългосрочното финансиране на армията. Те цитират министъра на финансите Кристиан Линднер, който в края на януари увери комисията по отбрана на Бундестага, че целта от 2% е сигурна. "Той каза, че Министерството на финансите започва да се подготвя за това в средносрочното си финансово планиране", казва председателят на комисията по отбрана в Бундестага Мари-Агнес Щрак-Цимерман. И така или иначе, добавя тя, и трите партии в правителството, както и опозиционните християндемократи (ХДС) и тяхната баварска сестринска партия ХСС, са се ангажирали с целта от 2%. "Канцлерът я поддържа, както и министрите на финансите, външните работи и отбраната... и ХДС/ХСС ни казват, че също я поддържат. Така че, независимо кой ще е на власт след следващите избори, всички трябва да се чувстват отговорни за изпълнението ѝ", казва тя.

Но в частен план никой от управляващите изглежда не знае как може да бъде постигната целта - особено като се имат предвид строгите ограничения на германския бюджет. Германия е една от малкото страни, които имат вписано в конституцията си ограничение на новите заеми, т.нар. дългова спирачка.

При такава обвързваща мярка преодоляването на недостига на средства за Бундесвера може да се окаже трудно. "Ще трябва ли да намалим бюджета за социални помощи? Да премахнем дълговата спирачка? Да вдигнем данъците?", пита един от министрите. "Отлагаме решението - но нещо ще трябва да се направи. Сумите просто не се събират."

Речта на Шолц за Zeitenwende най-накрая признава една истина, която отдавна е очевидна за германските генерали - че военният потенциал на страната е опасно изчерпан.

В края на Студената война Бундесверът разполага с половин милион военнослужещи, което го прави една от най-страховитите военни сили в Европа. Но между 1990 г. и 2019 г. числеността на личния състав намаля с 60%. Армията се превърна в своеобразно осиротяло дете, лишено от средства. Военната техника беше консервирана, продадена или бракувана. Едно проучване на Германския икономически институт (IW) установи, че между 1990 г. и началото на 2020 г. армията е била недофинансирана в сравнение със стандартите на НАТО с най-малко 394 млрд. евро.

Снимка: БТА/AP

Шолц обяви, че тази епоха на пестеливост е приключила. В края на 2022 г. той се похвали, че скоро Германия ще разполага с "най-голямата конвенционална армия" от всички европейски държави членки в НАТО.

Писториус отиде още по-далеч, като в интервю през ноември миналата година заяви, че Германия трябва да стане "kriegstüchtig" - дума, която означава "готова за водене на война и способна да го направи". Това предизвика протест от страна на пацифисткото крило на неговата Социалдемократическа партия.

Промяната в реториката беше изненадваща за някои. "Преди пет години хората щяха да нарекат Писториус луд за това, че е използвал тази дума", казва Хойсген. "Сега той е най-популярният политик в Германия."

Но някои все още са разочаровани. "Това е трагедията на трансформацията на Zeitenwende. Въпреки всичките ни усилия, това просто не е достатъчно", казва анализаторът в областта на отбраната Майор.

Част от проблема е, че въпреки всички нови средства Бундесверът в много отношения е дори по-зле оборудван, отколкото преди руската инвазия в Украйна. Германия е предоставила на Киев голяма част от най-добрата си екипировка. И все още не е ясно как и кога пропуските ще бъдат запълнени отново.

Например Германия дари 14 бронирани самоходни гаубици Panzerhaubitze 2000, една от най-модерните системи от този вид в света. Но съгласно настоящите договори само 10 от тях ще бъдат заменени. Говорител на Министерството на отбраната заяви, че има възможност за закупуване на още 18 за армията - "ако финансирането го позволява".

Междувременно плановете за замяна на петте ракетни артилерийски системи Mars II, доставени на Украйна, с пет произведени в Израел ракетни установки за залпов огън Puls се движат със забързани темпове, като Бундестагът все още не е одобрил покупката. Също така може да минат години, преди Бундесверът да получи заместители на 18-те бойни танка Leopard 2 A6, които предостави на Киев.

Потенциално по-голям проблем обаче е въпросът за дългосрочното финансиране. "Започваме много проекти за обществени поръчки, които няма да бъдат завършени до изчерпването на 100 млрд. евро", казва Йохан Вадефул, говорител на ХДС по въпросите на отбраната и външната политика. "Ще сме платили за част от изтребителите F-35, за част от бойните машини на пехотата, за част от новите кораби, но не за всичко. Ето защо финансирането трябва да бъде продължено".

Липсата на яснота по отношение на финансирането е голям недостатък за производителите на оръжие, които не са склонни да инвестират в нови производствени мощности, без да са сигурни в бъдещите поръчки. "Индустрията трябва да знае, че има купувачи - например пет или десетгодишен план с гарантирано потребление", казва Щтрак-Цимерман. "Това е особено важно за Mittelstand [малките и средните предприятия], които се нуждаят от сигурност, когато наемат повече хора или увеличават капацитета си. Но в момента в системата няма дългосрочен капацитет за потребление", добавя тя.

Военните поръчки също остават проблем. Правителството на Шолц прокара нови мерки за ускоряване и опростяване на процедурите, например чрез ограничаване на правото на загубилите търга участници да оспорват по съдебен път резултатите от търговете. Писториус се похвали, че през миналата година в комисията по отбрана на Бундестага са били представени 55 поръчки за военно оборудване на стойност 25 млн. евро и повече - рекорден брой. Тази година, прогнозира той, те ще бъдат още повече.

"Наистина натискаме газта", каза той пред германската телевизия миналия месец.

Критиците обаче твърдят, че системата все още е твърде бавна. "Не забравяйте, че една година след Zeitenwende [речта] индустрията казваше, че на практика не са подписани никакви допълнителни договори. По някакъв начин, дори и сега, все още сме попаднали в този бюрократичен кошмар на обществените поръчки", казва Улрике Франке, старши сътрудник по политиките в Европейския съвет за външни отношения.

Снимка: AP/БТА

Междувременно Писториус, който до момента се ползва с твърдата подкрепа на канцлера, все още среща съпротива в системата.

"Понякога изглежда, че той се бори с вятърни мелници. Той поиска допълнителни 10 млрд. евро за бюджета за отбрана за 2024 г. и получи 1,7 млрд. евро. Реалността не съответства на реториката", казва Франке.

Съществува и въпросителна над един от най-амбициозните планове на Германия - разполагането на бригада от 5000 души в Литва, която ще бъде първото постоянно разполагане на германски войски в чужбина след Втората световна война.

Експертите твърдят, че все още не е ясно как ще бъде сформирана тя. Потенциалните новобранци все още нямат представа къде ще бъдат настанени семействата им, къде децата им ще ходят на училище или къде ще могат да работят партньорите им.

"Не можете да изпълните обещанието си за изпращане на оперативна бронирана бригада... в Литва без допълнителен персонал и материали", каза Маркус Грюбел, депутат от ХДС, на Писториус по време на парламентарен дебат миналия месец. "Досега бригадата не е подкрепена с достатъчно пари. Това обещание също рискува да бъде нарушено."

Снимка: БТА/AP

Това стига до сърцевината на едно от най-големите предизвикателства пред Писториус - персоналът. Министерството на отбраната на Германия планира да разшири армията от 183 000 активни военнослужещи и жени до 203 000 до 2031 г. Но това ще бъде гаргантюанска задача, особено като се има предвид застаряващото население на Германия и задълбочаващия се недостиг на квалифицирани работници.

Дори сега всяка година трябва да се попълват 20 000 свободни места, тъй като професионалните войници и доброволните наборници напускат службата или дългогодишните офицери се пенсионират. Статистиката показва, че броят на кандидатите за работа във въоръжените сили намалява.

Въпреки това се очаква повикванията към Бундесвера да нарастват. Миналата година Германия предложи да предостави на НАТО 30 000 военнослужещи и 85 самолета и военни кораба в рамките на 30 дни след всеки голям конфликт в рамките на новия модел на силите на алианса. Според Йохан Вадефул обаче намирането на достатъчно хора за изпълнението на този ангажимент ще бъде "изключително трудно". Междувременно Русия показа по време на войната в Украйна, че може да използва огромни - макар и не безкрайни - ресурси от жива сила. "Трябва да бъдем честни: по отношение на материалните средства и личния състав ние изоставаме", казва той.

Холцдорф представлява поразителна визуална метафора за недостига на персонал и мащаба на задачата, която стои пред германската армия.

В единия край на 2,5-километровата самолетна писта един-единствен строителен работник, облечен в яркооранжев комбинезон, който го отличава от тъмносивото бранденбургско небе, се труди с лопата, като прехвърля твърда пръст на купчина.

Командирът на Холцдорф, подполковник Заша Блайбом, не си прави илюзии за предизвикателствата, пред които е изправено федералното правителство при преструктурирането на въоръжените сили на Германия. Но той е убеден, че Берлин ще запази курса. "Трябва да кажа, че от политическа страна виждаме колко много воля има, за да се постигне успех. Това е едно от нещата, които войниците също признават", казва той.

За полковник Гунч Zeitenwende означава, че "най-накрая сме поставени в позиция да изпълним мисията си - сега, но и в бъдеще". Оптимизмът му обаче е оцветен с предупреждение: "Сигурността не е безплатна".

ИЗБРАНО