На 1 май 1948 г. на картата на света се появява нова държава - Корейската народно-демократична република. Ким Ир Сен, роден Ким Сонг Джу (1912 - 1994), става първия й президент, издигнал се на власт след участие в множество анти-японски марксистки групировки по времето на Втората световна война.

Северна Корея е образувана от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя.

След края на Втората световна война Корея, дотогава окупирана от Япония, е формално разделена по 38-ия паралел с решение на ООН, според което СССР контролира северната ѝ част, а САЩ - южната.  След последвалата тригодишна Корейска война разделението на Корея става окончателно, а границата се простира чрез демилитаризирана зона, широка петкилометрова километра и простираща се по протежение на общо 240 километра, редом с 38-ия паралел.

Темата за обединяването на двете корейски държави е постоянна от десетилетия насам. Тя е изпълнена и с противоречиви очаквания от двете страни, а перспективата да се реализира е твърде далечна. През април 2018 г. за първи път лидерите на двете Кореи прекрачиха разделителната граница и си стиснаха ръцете, но напредъкът за сближване на двете страни е твърде крехък.

Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна тоталитарна държава, следваща принципите на идеологиите чучхе и сонгун. Управляваща е Корейската работническа партия под формата на коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социалдемократическа партия).

КНДР е най-военизираната страна в света с общо 9 495 000 души военен персонал (редовни, резервисти и полувоенни), притежава и разработва атомно оръжие и има активна космическа програма.

Историята започва от Втората световна война

Съветският съюз обявява война на Япония през август 1945 г. в последните дни на световната война, с което укрепва позициите си в Североизточна Азия и особено в Корея.

По това време съдбата на Корея все още не е ясна. САЩ вижда опити на СССР да разпространи влиянието си в Корея и да установи свое собствено правителство там. Страхувайки се от това, американците решават да ускорят мерките за разпространение на влиянието си. На 10 август 1945 г. двама млади офицери - Дийн Рашка и Чарлз Бондил - получават задачата да създадат американска окупационна зона. Решено е, че северната ѝ граница ще бъде 38-ият паралел. Другата половина е под контрола на съветската армия.

Когато съветските войници влизат в Пхенян на 24 август 1945 г., те заварват там местен народен комитет, воден от ветеран християнски националист Чо Ман-сик. За разлика от американските им колеги, съветските власти признават и работят с народните комитети. Според някои изказвания Ман-сик е първият избор на съветското правителство да ръководи Северна Корея.

Корейската комунистическа партия (KCP), основана през 1922 г., е функционирала в изгнание в СССР по време на японската окупация и работниците от KCP са бързо преместени в съветската зона през 1945 г.

В съответствие с нов договор между САЩ и СССР от декември 1945 година в двете части на Корея са сформирани отделни правителства, а през февруари 1946 г. се образува временно правителство (временната народна комисия на Северна Корея), оглавявано от Ким Ир Сен.

Американско-съветските преговори, насочени към обединението на Корея, се разпадат и в 1948 г. установяването на отделни режими в Северна и Южна Корея формализира следвоенните окупационни зони.

Създавените две отделни корейски правителства имат различна идеологическа насоченост, всяко от които претендира да бъде единственото легитимно. 

През това време Ким Ир Сен установява комунистическо правителство от съветски тип, а скоро след това полага и основите на стабилна планова икономика. До 1949 г. близо 90% от производствените предприятия са поставени под контрола на държавата.

На 25 юни 1950 г. избухва Корейската война (1950 - 1953). Ким Ир Сен започва инвазия на юг по продължението на 38-ми паралел. Неговата цел е да завладее Южна Корея и да я превърне в комунистическа държава. Съществуват данни, че за тези си действия той е получил лично благословия от Сталин.

Севернокорейската армия първоначално разгромява зле обучените южнокорейски войски. След като почти всички американски войски се изтеглят от Южна Корея през 1949 г., т. нар. корейската народна армия завзема почти изцяло Корейския полуостров. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците. В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай.

Морската пехота на САЩ пленява китайски войници; Б-26; Силите на ООН пресичат 38-ия паралел; Южнокорейски бежанци

Снимка: Wikipedia

Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се стабилизира до 38-ия паралел, но се проточват две години.  На 27 юли 1953 г. е постигнато примирие и двете нови държави са разделени от 5-километрова демилитаризирана зона. Териториите им съвпадат с тези на двете окупационни зони след края на Втората световна война.

Корейската война и до днес определя живота и светогледа на севернокорейците, включително и поради факта, че още не е приключила - мирен договор няма, от над шест десетилетия насам е в сила само военното примирие.

Корейският полуостров е разделен от 1953-та година, в следствие на тригодишната война между двете Кореи. Заради провала на преговорите за мирно споразумение през 1954-та година, съгласно международното право двете страни са технически във война.

 

Богоподобният владетел

Ким Ир Сен управлява страната в продължение на 46 години (от 1948 до 1994), наследен е от сина си Ким Чен Ир, който умира през декември 2011 г. и на свой ред е наследен от сина си и внук на Ким Ир Сен Ким Чен Ун.

1966: Севернокорейският премиер, Ким Ъл Сун на митинг в Пьонгянг

Снимка: Getty Images

Известен с крайния култ към личността му, Ким Ир Сен официално е наричан Великият вожд, а четири години след смъртта му е вписан в конституцията като "вечен президент", така че технически той все още е на власт. Рожденият му ден - 15 април 1912 г., е официален празник в Северна Корея.

Преди да стане богоподобен владетел на КНДР, той се противопоставя на японците, които окупират Корея през 1910 г., като партизански боец. Този път го води до СССР. В началото на 1940-те той се бие с японците в редиците на Червената армия.

Нещо повече - той толкова харесва военния си начин на живот, че Съветите в общи линии са принудени насила да го вкарат в политиката, тъй като виждат в негово лице добър вариант за министър на отбраната.

"Искам да командвам полк, след това дивизия... защо ми е това (политиката)? Не знам нищо за нея и не искам да се занимавам с нея", оплаква се той. Но по-късно драстично сменя мнението си.

Когато Корея е освободена и незабавно разделена на съветска и американска сфера на влияние, Ким Ир Сен завзема властта стъпка по стъпка, като изтласква останалите лидери, включително съветските.

Ноември 1957: На честването на 40-годишнината от Октомврийската социалистическа революция; Мао Це Тунг, Никита Хрушчов, Николай Булганин, Анастас Микоян, Михаил Суслов), Ким Ир Сен, В. Широки и Енвер Хоха Ноември 1957: На честването на 40-годишнината от Октомврийската социалистическа революция; Мао Це Тунг, Никита Хрушчов, Николай Булганин, Анастас Микоян, Михаил Суслов), Ким Ир Сен, В. Широки и Енвер Хоха

Снимка: Getty Images

По време на управлението му, макар че Пхенян се радва на икономическа и военна помощ от СССР, Ким поддържа тясно сътрудничество и с Китай.

Китайският лидер Дън Сяопин (1904 - 1997, вляво) в разговор с Ким Ир Сен (1912 - 1994, вдясно), лидерът на Северна Корея, по време на посещение в Северна Корея, септември 1978 г.

Снимка: Getty Images

През 1960 г. страната е в апогея на икономическото си развитие, бидейки водеща индустриална сила в Азия и една от най-мощните комунистически страни в света.

Вицепремиерът на Китай Дън Сяопин на парад с корейския президент Ким Ир Сен, по време на посещение в Корея, септември 1978 г.

Снимка: Getty Images

През 70-те години Ким Ир Сен подменя марксизмо-ленинизма с националистичната идеология "Чучхе", с която започва неизменния култ към любимия вожд другаря Ким Ир Сен, както и изолацията на страната.

Снимка: Getty Images

За дружба с по-малкия брат Тодор Живков

Един пример за голямата изолация на севернокорейците разкрива и една дипломатическа визита на Соломон Паси в Северна Корея през 2007 г. Когато каца в Пхенян на летището бившият външен министър Соломон Паси бил принуден да даде джиесемеса си на съхранение, докато е в страната. После му го върнали на излизане. Такава е практиката за всички чуждестранни граждани до 2012 г., когато на власт е вече Ким Чен Ун и позволява чужденците да могат да държат в себе си мобилните си телефони.

"За мен беше невероятен шок, че прибраха джиесема ми, но освен това нямаше как да го ползвам, защото там нямаше джиесем мрежа", разказва Паси пред "168 часа". 

Действието се развива малко след като са пуснати на свобода медиците ни в Либия. По това време Соломон Паси е председател на парламентарната комисия по външна политика. Той носи послание от американците, че ако КНДР се откаже от ядрената си програма, ще бъде третирана като Либия - тоест благоприятно. Паси получава покана да участва в среща на върха с Южна Корея.

Севернокорейците приемат българският политик като най-високопоставения човек, посетил Северна Корея след Тодор Живков. А Тато е все още на почит в КНРД. За тях той е нещо като по-малък брат на Ким Ир Сен. Когато домакините разбрат, че обитава бившия кабинет на Живков като председател на парламентарната комисия по външна политика, те буквално онемяват. В техните представи такова нещо е невъзможно, защото кабинетът на Ким Ир Сен е превърнат в мавзолей след смъртта му. Решават, че в лицето на Паси е дошъл нов малък Господ от Европейския съюз.

Юни, 1975 г.: Ким Ир Сен в България с Тодор Живков

Снимка: Getty Images

Самият Ким Ир Сен идва в България през 1975 г. Видео е запечатало момент от визитата му с Тодор Живков.

Над 30 часа не съобщават, че вождът е умрял

Вождът издъхва на 82-години на 8 юли след сърдечен удар. Правителството не съобщава за смъртта му 30 часа. Когато севернокорейското държавно радио оповестява, че водачът Ким Ир Сен е починал, това е равнозначно на шок за напълно изолираното от външния свят население, защото диктаторът е въвел и усъвършенствал неповторима система за култ към личността, при която вярата в него и неговото националистическо учение е придобило почти религиозен характер. На погребението му, на което присъстват стотици хиляди корейци от цялата страна, се стигна и до сцени на масова истерия. Страната потъва в национаен траур 10 дни.

Синът му Ким Чен Ир се съобразява с конфуцианското учение за тригодишен траурен период, след което поема партийното ръководство и се провъзгласява за ръководител на държавата. Култът към личността на бащата междувременно се прехвърля и към сина.

Днес починалият диктатор лежи балсамиран под стъклен ковчег в своя бивши дворец Кумсусан, превърнат в мемориал, през който ежедневно минават хиляди корейци, водени от искреното чувство на преклонение. Главата му лежи върху възглавница в корейски стил, а тялото му е покрито със знамето на Корейската работническа партия.

Надписът на мавзолея гласи: "Ким Ир Сен е Ким Чен Ир и Ким Чен Ир е Ким Ир Сен". По този начин режимът се погрижи да прехвърли до голяма степен неподправената обич и уважение към бащата и върху сина, макар че това показа малък успех, независимо от перманентната пропаганда в тази насока.

Мавзолеят Ким Ир Сен в Мемориалния дворец Кумусан

Снимка: Getty Images