• Все още има възможност за двата варианта - избори 2 в 1, но и избори поотделно, смята бившият зам.-председател на ЦИК и бивш шеф на "Информационно обслужване" Михаил Константинов. Неговата прогноза обаче е, че по-вероятно няма да има време за цялата процедура и е възможно предсрочният парламентарен вот да се състои седмица или две след европейския.
  • Аргументът, че Росен Желязков е председател на парламента и заради това не може да стане служебен премиер, е оборим, смята Константинов. Според него нищо не пречи той да си вземе неплатен отпуск и да бъде заместван за два месеца.
  • Михаил Константинов коментира апела на ПП-ДБ към президента за избори 2 в 1, за да спестим 100 милиона лева. "Идеята да се спестят малко пари е добра. Но в случая това е пълно лицемерие. Никого не го интересуват тези 100 милиона лева от политиците. Тях ги интересува единствено, че когато идат на европейски избори, това ще мобилизира техните избиратели", каза анализаторът. Той призова да не се надценява толкова датата на вота - 2 в 1 или поотделно за европейските и парламентарни избори, защото това означава да се подценява интелекта на българския народ.
  • Математикът е готов и с прогнозата си кой колко ще получи на двата вота -  5 евродепутати за ГЕРБ, 4 за "Възраждане", по 3 за ДПС и ПП-ДБ и 2 за БСП, а ИТН няма да влязат в ЕП, според него, на база на нагласите към този момент. В 50-ото НС пък ГЕРБ ще имат до 75 депутати, "Възраждане" и ПП-ДБ по 50 и няма да има особена промяна на картината в пленарната зала.
  • Ако се стигне до блокаж с отказ на всички потенциални служебни премиери, решението е да се иска спешно тълкуване от КС на ситуацията, казва още Михаил Константинов в интервю за Dir.bg.

- Капаните в Конституцията са не един и два, но първият, който изпъква на преден план, е това, ако всички потенциални служебни премиери откажат. Вече двама отказаха. Какво правим при такъв сценарий и кой нарушава Конституцията - тези, които са отказали или президентът, че не може да назначи служебен премиер?

- Преди това искам да кажа две неща. Първо, аз смятам, че тези поправки бяха прибързани и има голям шанс да се окажат вредни. Ние вече започнахме да се обясняваме за това. От друга страна, не трябва да си мислим всеки път какво ще стане, ако някой не си свърши работата. Това е все едно да питаме какво ще стане, ако всички започнем да караме вляво на пътя, както е движението в Англия и в Япония. Това, което ще стане, е, че ще катастрофират хиляди коли и движението ще бъде блокирано. Тоест, ние трябва да изхождаме от презумпцията, че хората, в общи линии, ще си гледат работата, а не обратното. Така че, аз не се опасявам от блокаж по тази линия. Знаете, че смисълът на всичките тези поправки беше да се ограничи властта на президента Радев. Само че Радев е още две години на власт, така че всъщност тук ще се ограничи властта на бъдещия президент. Аз се надявам, че Конституционният съд ще обяви за противоконституционни голяма част от поправките, които бяха направени в Конституцията. Така че предстои в близко или по-далечно бъдеще да видим какво ще бъде решението на КС.

- Казвате да гледаме позитивно - че все някой ще се съгласи да стане служебен премиер. Обаче я има и другата опция - потенциалните кандидати започнаха вече да отказват. Освен това управителят и подуправителите също отпадат, защото се оказа, че ЕЦБ е казала, че няма как да съвместяват длъжността на служебен премиер...

- Това само показва колко глупави бяха тези поправки в Конституцията. Да ги бяха помислили тези работи преди това. Предполагам, че ще бъде намерено решение. Най-малкото, може да бъде поискано спешно тълкуване от КС, предвид на обществената необходимост. Ако се стигне до подобен блокаж, решението е да се иска спешно тълкуване от КС на ситуацията.

- Има ли такава опция?

- Има такава опция. В случая ще се иска по спешност.

- Прогнозите на конституционалистите са, че най-рано след няколко месеца може да се произнесе по сезирането за антиконституционност на поправките.

- По принцип е така, но когато се иска тълкуване по спешност, е друго. В крайна сметка животът е по-важен от нашите представи за него. Извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки.

- Може ли да се окаже хипотетично така, че докато сме в кампания за европейски избори, да бъде назначено служебно правителство и започнатата организация на вота от правителството в оставка да бъде продължена от служебното? Няма ли да се получи хаос в организационния процес, дори и ресурсно, при ЦИК вече - на които може да се наложи, докато организират европейските избори, да трябва да започнат да организират и предсрочните парламентарни, най-вече ако са едни след други?

- ЦИК има доста голям опит в организирането на избори. Според Изборния кодекс и установената практика срокът за това е два месеца, тоест в случая изборите трябва да бъдат насрочени два месеца преди провеждането им, тоест на 8 април, тъй като се знае, че те ще бъдат проведени на 9 юни.

- Да, но това е за европейските избори. Ако имаме различна дата за парламентарни?

- Тогава те ще бъдат по-нататък. Във всички случаи избори преди 9 юни е абсурдно да се говори. Тук единствената друга възможна дата е 2 юни, но това значи да ги насрочим още на 1 април, което ще бъде доста смехотворно.

- При всички случаи, ако имаме предсрочни парламентарни избори, те ще бъдат след европейските, така ли?

- Да, ще бъдат след тях, разбира се. Просто няма време в момента да бъде вкарана цялата процедура. В закона е казано "до два месеца", обаче българската изборна практика се базира на 60-дневен предварителен период. Това е така наречената хронограма на изборите. Тя включва операции и действия, които изискват 60 дни. В други държави тези срокове са по-къси, но нашата практика предполага два месеца. Така че, или 2 в 1 на 9 юни, или тогава европейски избори, а вече по-късно - предсрочни парламентарни. Това са двата варианта, които все още са на масата.

- Да, защото не знаем колко време ще се бави изборът на служебен премиер и после пък неговият подбор на служебни министри.

- Точно заради това предсрочните парламентарни могат да бъдат и по-късно. Но за европейските избори ние сме ограничени, защото те се провеждат в цяла Европа между 6 и 9 юни. Пада се между четвъртък и неделя. Така че ние не можем на друга дата да произведем избори, само в неделя, което е 9 юни. След това имаме време много за предсрочните парламентарни - може седмица след това, може две седмици след това.

- Вие как гледате на аргумента на ПП-ДБ, с който призоваха президента да насрочи избори 2 в 1 - да спестим 100 млн. лева?

- По принцип идеята да се спестят малко пари е добра. Но в случая това е пълно лицемерие. Никого не го интересуват тези 100 милиона лева от политиците. Тях ги интересува единствено, че когато идат на европейски избори, това ще мобилизира техните избиратели. И те, като отидат да гласуват за евродепутати, ще гласуват и на предсрочните. Така че тук са чисто теснопартийни съображенията. Няма какво да се правят, че искат да икономисат тези 100 милиона. Ако искаха толкова да пестят, да се бяха държали прилично по време на преговорите и да не бяха стигали до предсрочни избори. Защото, забележете, всичко, за което толкова се бориха - регулаторите, закон за съдебната власт... Всъщност, какво е направено - има едни поправки в Конституцията, които са съмнителни и част от тях ще паднат в Конституционния съд. Това е, което постигнахме за 9 месеца управление, за съжаление. И това, че не катастрофира окончателно държавата, макар че като влезе следващият финансов министър, не знам какво ще намери във финансовото министерство.  Така че, не слушайте какво ви говорят политиците. Политиците по принцип ви лъжат - това им е работата. 

- В чия полза са изборите 2 в 1? Освен ПП-ДБ има ли друга политическа сила, която да иска и има полза от едновременното им провеждане?

- Аз не бих надценявал толкова тази дата. В крайна сметка, с надценяването толкова на датата, ние подценяваме интелигентността на българския народ, което не е правилно. Българският народ е достатъчно мъдър, за да знае как да гласува. И тук с една дата няма как да го излъжат. Хората ще си гласуват така, както смятат, че трябва да се гласува. Не съм склонен да подценявам българския народ, както го правят политиците.

- Каква е прогнозата ви за резултата от изборите и разположението на силите?

- Моята прогноза съм я направил отдавна - тя е 5-4-3-3-2. Това са евродепутатите за различните политически сили. България излъчва 17 евродепутати. ГЕРБ ще има 5 от тях, "Възраждане" - 4, ДПС и ПП-ДБ ще имат по 3 и БСП ще има 2. ИТН в момента ще се разминат с европарламента според сегашните проучвания. Излезе и едно европейско проучване, не знам точно как са го правили и не мога да коментирам неговата достоверност, но то дава 6-3-3-3-2.

Моята прогноза за другите избори, парламентарните, е ПП-ДБ - 50 мандата, "Възраждане" - и те с 50 мандата. ГЕРБ малко над 70, максимум 75. Това е. Няма да има особено големи промени и затова тези предсрочни избори бяха пълна глупост, но ние си я натресохме. Аз имам един принцип - никога не подценявайте човешката глупост. Тя е много по-сериозен фактор в човешките отношения, отколкото ние сме склонни да мислим.

- А кое е по-реалистично да се случи - избори 2 в 1 или или поотделно?

- Като гледам сроковете, са възможни и двете неща. Първо, ние избори 2 в 1 сме правили много пъти. Припомням, че първите демократични избори в новата история на България на 13 октомври 1991 г., преди 33 години, бяха 2 в 1 - тогава имаше местни и парламентарни избори. Тоест, младата българска демокрация тогава, току-що прохождаща, успя да се справи прекрасно с най-сложните избори - местни и парламентарни, а ние тук правим за сравнително леки избори. Защото европейските са най-лесните - и като организация, и като мотивация, и като всичко. Като прибавим и едни стандартни парламентарни, които напоследък ги правим по три пъти годишно, какъв проблем има? Изборната администрация е подготвена, българите свикнаха да ходят на избори, аз проблеми не виждам.

- Възможно ли е и в София да направим избори 3 в 1, защото очакваме на 29 март съдът да се произнесе по проверката на избора на кмет?

- Да, само че ако има касиране, местните избори няма да са насрочени толкова бързо, така поне предполагам. Може и 3 в 1, разбира се, защото то е във Върховния съд, последна инстанция, но не бих разчитал на този вариант. 

- От ГЕРБ днес обявиха, че е нулева възможността Росен Желязков да бъде служебен премиер, защото е председател на парламента. Това какво пречи?

- Той може да излезе в отпуск и да го назначат. Той има заместници. За два месеца все някой ще го замести, не е толкова фатално. Никой от хората от списъка за служебен премиер няма да си загуби мястото - излиза в неплатен отпуск. То така се прави и в момента. Това особено важи за кандидатите. На последните президентски избори ректорът на Софийския университет, който беше кандидат, излезе в отпуск, загуби изборите и се прибра пак като ректор.

- А има ли време да сменим машините за гласуване с други, предвид силно ерозиралото доверие след скандалите и на местните избори?

- Сигурно се повтарям вече за 1111-и път - в Европа машинно гласуване няма, освен в град Брюксел и в България. Толкоз. Повечето държави минаха през машинното гласуване, видяха какъв ужас е и се отказаха от него. А другите само като гледаха какво става, пък не го приеха изобщо, за да не си го причиняват.

- Но имаме ли време да направим промени, предвид това, че парламентът ще бъде действащ и дали очаквате някакви движения в тази посока?

- Не, тук големи технически промени не очаквам да се случат, тъй като няма време. За да смените едни машини, това е много бавен процес. Те трябва да се поръчат, да се изработят, те не стоят някъде готови на склад. Ясно е, че каквито глупости можаха, се направиха, нека да не увеличаваме наличния хаос. Аз лично гласувам с хартия винаги. Българинът не е прост, той е умен човек, ще си избере как да гласува.

- По всичко личи, че служебният кабинет ще е политически, защото всички тези хора от списъка са гласувани от парламента и са предложени от партии. Това няма ли да фаворизира конкретна политическа сила при служебното управление и после при преговорите за кабинет след вота?

- Не, вижте, ако хората си гледат работата, те трябва да работят обективно и така да се каже, за благото на целия български народ. Така че, не можем да обвиняваме предварително хората, че това, че са от някоя политическа сила, ще действат пристрастно. В крайна сметка, всеки може да има политически предпочитания, той е избран на някаква важна държавна длъжност и да пожелаем на тези хора да изпълнят своя граждански дълг.