Пламен Киров пред Dir.bg: Ако има избори, Радев би назначил Росен Желязков за служебен премиер

Конституцията не забранява на председателя на НС да оглави служебен кабинет и да бъде едновременно кандидат-депутат, тълкува преподавателят по конституционно право

08:00 | 9 март 2024 | Автор : Ива Капкова 8 5304 Снимка: Булфото

Ако има предсрочни избори, Румен Радев би назначил Росен Желязков за служебен премиер, е прогнозата на конституционалиста Пламен Киров. "Първият в домовата книга, както се изрази президентът, е председателят на Народното събрание. Така че настоящият председател на Народното събрание би бил поканен да бъде служебен премиер. Ако се стигне до тази хипотеза", прогнозира в интервю за Dir.bg ръководителят на катедра "Конституционноправни науки" в Юридическия факултет на Софийския университет - проф. д-р Пламен Киров. Преподавателят по конституционно право коментира, че това няма да попречи на парламентарния председател да бъде едновременно и кандидат-депутат, докато е служебен министър-председател. "Никъде не пише в Конституцията, че не може да участва. Той е български гражданин, с избирателни права и може да бъде кандидатиран", обяснява проф. Киров в коментар на последните конституционни промени. Дори да има избори, КС ще се произнесе по оспорването на текстовете след вота - към края на годината, е прогнозата на конституционалиста.

Парламентът

- Стана ясно, че КС поне до 8 април няма да се произнесе по сезирането за противоконституционност на промените в основния закон, защото дотогава ще се събират само становища, тепърва ще се пишат доклади и ще се вземат решения. И няма риск да се засекат във времето едни предсрочни избори с решение за евентуална отмяна на някои от конституционните промени?

- Ако има предсрочни избори, то КС ще се произнесе след тези избори за конституционосъобразността на конституционните промени.

- Има ли някакво значение от юридическа гледна точка едно такова решение, ако е насред предизборна кампания?

- Действията на решенията на КС в случая ще бъдат занапред, тоест всички действия на държавни органи, които са се съобразили с конституционните промени до обявяването им за противоконституционни от КС, ще бъдат редовни. Тоест, ще произведат правни последици. Едва след решението на КС, то ще действа занапред и ако КС приеме, че има текстове от конституционните промени, които противоречат на основния закон, те няма да се прилагат за в бъдеще.

- Ако изпаднем в тази хипотеза, било в този или в следващ парламент, какво следва като процедура?

- Парламентът няма да върне старото положение, а онези текстове, които КС е приел, че са неконституционосъобразни, няма да се прилагат, все едно че никога не са били приемани. А що се отнася до това дали ще се възкреси старата норма, вече тук има някои разногласия, както в правната теория, така и сред съдиите, доколкото ми е известно. Тоест, съдът ще трябва да прецени дали всички актове и действия са били противоконституционни от самото начало и дали ще се възстановят старите текстове отпреди промяната, извършена от Народното събрание. КС трябва да се произнесе по този въпрос. Тъй като решение №3 от 2020 относно действията на актовете на КС не покрива хипотезата обявяване на противоконституционни изменителни текстове на Конституцията, то тогава КС просто трябва да допълни решение №3.

- Процедурата с консултации и мандати тръгна. Колко време ще отнеме, с оглед на политическите реалности?

- Президентът заяви, че започва консултации в понеделник. Всъщност той няма какво толкова да удължава консултациите, защото разположението на политическите сили е същото, както преди 9 месеца. Ясни са намеренията на политическите сили в парламента. Единствено формално трябва да бъдат осъществени тези консултации, за да може да връчи първия проучвателен мандат на лице, посочено от най-голямата по численост ПГ и тя е на ГЕРБ. Тук няма двусмислие или нещо за чудене, защото е ясно, че това ще бъде кандидатът на ГЕРБ за министър-председател Мария Габриел. След като бъде връчен проучвателният мандат, има седем дни, в които тя трябва да се опита да състави правителство. Очевидно в тези седем до десет дни ще има време коалиционните партньори от досегашната коалиция отново да направят сглобката, да се разберат как ще разпределят министерските постове в новото правителство, начело на което ще бъде Мария Габриел. Тоест, има достатъчно време да се проведат преговори, да се разберат. Ако това все пак е възможно, предвид обстоятелствата, че доста са изострили отношенията си в последните три-четири седмици с тези "мумурандуми" и с желанието на ГЕРБ да се сключи едно класическо коалиционно споразумение.

- В тона на изостряне партньорите дори оприличиха Борисов на Радев по честота на критиките срещу общото им правителство. Как се сближават позиции на този фон?

- Партньорите първо да вземат да се огледат в огледалото и да видят какво виждат в него, пък тогава да сипят критики по отношение на своите коалиционни партньори от ГЕРБ и СДС. Защото най-лесно се търси вината в другия.

- При избори по новите правила, кой носи отговорността за изпълнителната власт, след като вече президентът не излъчва министрите, а само служебния премиер?

- Не, той ги назначава с указ, само че те се предлагат от назначения вече служебен министър-председател, като тук президентът е ограничен от самото изменение на Конституцията в кръга от лицата, които могат да играят ролята на служебния министър-председател. И първият в домовата книга, както се изрази президентът Радев, е председателят на Народното събрание. Така че настоящият председател на Народното събрание би бил поканен да бъде служебен премиер, ако се стигне до тази хипотеза, разбира се.

- Не е ли той най-логичният избор на един президент сред останалите - управител на БНБ, шеф на Сметна палата и омбудсман?

- Така ли мислите? Председател на Народното събрание е ярка политическа фигура винаги, без изключение. Освен това, като ярка политическа фигура, този служебен министър-председател и председател на НС, той ще участва ли в следващите парламентарни избори, като кандидат в някоя от листите на ГЕРБ или на която и да е друга партия, ако, примерно, не е от ГЕРБ? Значи той ще бъде и служебен министър-председател, и ще участва от името на политическа партия в изборите.

- Но той има ли право да участва в изборите, ако е служебен премиер?

- Ами никъде не пише в Конституцията, че не може да участва. Той е български гражданин с избирателни права и може да бъде кандидатиран.

- Излиза, че ще бъде едновременно служебен премиер и кандидат-депутат?

- Предполагам, че няма да се самоограничи, защото е нормално да иска да попадне в следващото Народно събрание като ярка политическа фигура. Тогава се получава много интересно. Когато бъде назначен за служебен министър-председател, той не може да остане председател на Народното събрание. Даже той не може да остане и народен представител, тъй като в Конституцията е казано, че когато народен представител стане министър или министър-председател, неговият мандат се прекъсва. Не се прекратява обаче, а само се прекъсва. Тоест, ако той си подаде оставката като служебен министър-председател, ще се върне в Народното събрание. Изобщо тези конституционни промени събуждат много въпроси и създадоха много повече проблеми, отколкото решиха. Но в крайна сметка нека политиците, които ги рекламираха и гласуваха, сега да си блъскат главата в ситуацията, в която ще изпаднат. Ние само ще стоим настрани и ще се забавляваме.

- Очаквате ли КС да отмени тези проблемни, според вас, текстове?

- От съд всичко може да се иска и всичко може да се очаква в България. Както видяхме случаите с джуджета, с нотариуси и всякакви там други зеленчуци и плодни, и т.н. С какво е различен КС? Погледнете състава му - напълни се с магистрати от ВКС и ВАС. В крайна сметка, предстои да видим. Нека да поработят конституционните съдии.

- Като пътна карта кога се очертава да излезе решението им по промените в Конституцията?

- След средата на годината, но те като конституционни съдии трябва да почиват през август месец. Затова по-скоро септември-октомври някъде. Към края на годината е най-подходящо.

- Към ротация ли отиваме, или към избори, как мислите?

- Всичко е възможно, защото България е чудесна държава и в нея непрекъснато се случват чудеса. В крайна сметка, какво ще загубим, ако има избори? Тъй или иначе, на 9 юни ще се гласува за Европейски парламент. Какво толкова ще се случи, ако гласуваме и за български парламент? Когато не могат да си говорят нормално и не могат да сключат едно нормално споразумение, както става навсякъде в Европа. Когато непрекъснато се замерят с обвинения, с компромати, по-добре е да се отиде на избори. Ако могат да бъдат джентълмени, нека да бъдат, не трябва да им пречим на хората да разговарят и да постигнат съгласие. Иначе няма пречка да се проведат двата избора заедно. Червената линия е два месеца назад, тоест от 9 юни да смятаме - 9 април е крайната дата. Все пак има един месец, днес е 9 март. За това време могат да се изтъркалят трите опита за формиране на парламентарно правителство до предизвикване на парламентарна криза и съответно, насрочване на предсрочни избори. Има време за всичко. Има време и да направят нова сглобка. Има време и да се организират нови избори.

ИЗБРАНО