Вече 30 години тя е посветена на ранното детско развитие в семейна среда, изпълнена с любов, уважение и позитивно отношение, защото счита, че само по този начин ще имаме хармонично общество и силни лидери

Убеждението, че "когато работиш прозрачно и каузата ти е щастливото детство, всичко е възможно в България", е формирано в продължение на 30 години с натрупването на аргументи и опит.

Този дълъг път за Иванка Шалапатова стартира в началото на демокрацията. Поканена е за преводач на британска организация, от която по-късно ще произлезе фондация "За Нашите Деца". Делегацията идва през 1992 г., за да види какво е състoянието на децата в социалните домове в България. "Когато питах социалните работници как се казва това дете, отвръщаха: "Чакайте да видя в списъка", или ги наричаха "този" и "тази". Сблъсквайки се с тъгата на децата, виждайки начина им на живот в институциите, Иванка Шалапатова не може да остане безучастна. Затова казва на хората от британската организация, че освен да превежда, иска и да знае как да помогне на децата в страната си.

"Сградата зад мен беше пълна с близо 100 деца", припомня си г-жа Шалапатова в разговора ни в двора на Комплекса за ранно детско развитие на фондация "За Нашите Деца" в София. През 2008 г. в същата сграда е бил все още функциониращият и пълен с бебета ДМСГД "Света София". Иванка Шалапатова и днес си спомня как звучи плачът на всички тези бебета. Тя и колегите й слушали съкрушителните гласове на децата всеки ден от първия етаж на сградата, където се разполагал ръководеният от тях Център за обществена подкрепа. Тогава за първи път външни специалисти са допуснати да работят с децата от дома. Между октомври 2015 г. и декември 2017 г. фондацията работи успешно с държавни и обществени институции за реализиране на проекта "Пътят към семейството", като целта била окончателното прекратяване на институционалното отглеждане на деца в дома "Св. София" и създаване на комплекс от услуги за интегрирана подкрепа на деца и семейства в общността.

През 2016 г., на Коледа, фондацията помага да бъде изведено и последното дете. Светлините на дома угасват. През януари 2017 г. Министерски съвет окончателно взема решение да закрие дома, а фондацията получава право за ползване на сградата за 10 години, за да създаде Комплекс за ранно детско развитие. Тази година беше открит и втори - в Пловдив. С помощта и съдействието на общината, местни фирми и дарители.

В двата комплекса се предоставя безплатно подкрепа в първите и най-важни години от живота на всяко дете - тогава все още не е късно да се предотврати изоставянето, да се компенсира забавянето в развитието и да се преодолеят предизвикателствата. "Мисля, че за много родители е ясно, че да имат достъп безплатно до услугата на логопед, на психолог е изключително полезно. Това стана лукс в България. Така че под покрива на комплекса за ранно детско развитие и в София, и в Пловдив, хората могат да намерят подкрепа без въобще да се притесняват за финансовата част". Всеки от двата комплекса обединява 5 центъра, които работят в тясно сътрудничество и предоставят специализирана подкрепа, съобразена с нуждите на децата и родителите. В Комплекса за ранно детско развитие освен пряка работа с деца с увреждания и трудности в развитието и подкрепа на семейства в уязвимо положение, се организират и обучения за кандидат-осиновители, за приемни семейства, както и за превенция на насилието, развитие на родителския капацитет и др.

Непосредствено до комплекса на фондацията в София, на ограда разстояние, е Детската къща. Постъпването в нея е само за деца под полицейска закрила, т.е. преживели насилие. Фондация "За Нашите Деца" подкрепя и близо 40 приемни семейства в София и в Пловдив.

"Има една стара приказка, че доколко е развито едно общество, можем да познаем по грижата за децата и възрастните хора", казва Шалапатова. Споделя още, че ранното детско развитие е от съществено значение и инвестициите в него носят над 10 пъти възвръщаемост за обществото. Това е пътят към изграждане на хармонично общество и силни лидери. "Затова и разбирането ни за дарителството е, че това трябва да е акт на лична ангажираност - ние да създадем заедно такава среда в България, че всички деца да имат равен старт". Дарителството, смята г-жа Шалапатова, е форма на обществена мобилизация и ангажираност с това всеки от нас да каже първо на себе си: "Аз мога да бъда част от решението. Решението на проблема с огромния брой деца, които живеят в детска бедност и в социална изключеност. Имаме 400 000 деца, които са в риск от бедност и живот в материални лишения". В този смисъл за едно дете да живее щастливо в България е предизвикателство.

Иванка Шалапатова смята, че няма да се постигне устойчива промяна за децата в риск, ако гражданските организации продължат да канят хората просто да даряват ресурси. Дарителите трябва да бъдат активни партньори в промяната. "Не е нужно те да бъдат социални специалисти, каквито сме ние, но е важно, когато са инвеститори, те да се интересуват от резултата от нашата дейност, и по този начин да бъдат наши истински партньори". Ролята на бизнеса е значима, смята г-жа Шалапатова, защото е в същата екосистема. "Не може да има успешна компания, ако няма щастливи семейства и деца".

И въпреки че през годините се направи много по отношение на социалните услуги и закрилата на децата, все още се случва периодично да ни стряскат новини за изоставени деца. Защо? Иванка Шалапатова си спомни за думите на колега от западна страна. Преди години й казал, че за жалост трябва да преживеем такива кризисни случаи, за да може да се събудим като общество.

"Знаете ли, че когато аз взех решението да отдам живота си на социалната дейност в България, имаше 38 000 деца в домове. Можем ли сега да си представим като общество тези 24-годишни млади хора, 38 000 на брой, как е започнал техният живот в тези 3 до 5 години? Дали са чували името си в тези домове?" - изтъква г-жа Шалапатова взаимосвързаните процеси. Тя повдига въпроса за семейството като ценност. Това е единственият цивилизован старт, който ние сме длъжни да дадем на всяко българско дете. "Всяко дете заслужава да бъде щастливо и всичко е възможно и в България".

Иванка Шалапатова е четвъртият герой във видео поредицата на IspireHope, стартирана от Dir.bg и "Спортс Мениджмънт България" с идеята да представят хора, които чрез личния си опит и усилия вдъхновяват другите и допринасят за положителната промяна в средата, в която живеем.

Първата окриляваща история в поредицата бе на винаги усмихнатия и изпълнен с надежда Димитър Марианов, който надскочи всякакви предразсъдъци, за да живее мечтата си. Той изпълни песента "Само ако бях" с идола си Йонислав Йотов-Тото от група "СкандаУ".

Второто видео от поредицата "Героите на InspireHope" бе за Десислава Николова - майка на две деца и служител на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". От 2015 г. досега чрез проекта си "Подари щастие" тя е събрала дарения за кувьози и съпътстваща техника за над 150 000 лева, а над 1000 жени за заченали, следвайки съветите в книгата й.

Третото видео, представено в две части, е с писателя Иво Иванов, който казва за себе си, че е просто "пощальон" - изпраща към България разтърсващите истории, на които попада, с надеждата да достигнат тези, имащи нужда от тях. За много от читателите си той е тъкмо писателят, който помага на Бялата лястовица да достигне до необходимата дестинация.