Няколко дни по-рано експлозията на Кримския мост отново сложи на пиедестал конфликта между Русия и Украйна в световния дневен ред. Този път обаче началникът на руското следствие намеси името и на нашата държава, посочвайки, че камионът бомба е минал през България. Служебният кабинет категорично отрече да има българско участие в атаката срещу моста. Службите активно работят и събират данни, включително и от Русе, откъдето е минал натовареният с експлозиви камион.

Едновременно с това тече разследване относно течовете по "Северен поток", известните данни от което сочат саботаж. Президентът на РФ Владимир Путин пък обвини Украйна, че е извършила атаки спрямо "Турски поток", заради което сръбският държавен глава Александър Вучич предприе засилени мерки по охраната на газопреносното съоръжение. 

На този фон България отново се тресе от политически спорове за купуване на самолети, въоръжаване на армията и мигрантския натиск, който допълнително утежнява работата на службите. 

Как се осигурява националната ни сигурност, какви са хипотезите за взрива на Кримския мост, има ли пряка опасност за България от руска атака и доколко е готова армията ни за нападение - в специално интервю за Dir.bg обяснява доц. Цвета Маркова - бивш председател на Държавната комисия по сигурността на информацията и настоящ преподавател в катедра "Национална сигурност" към Великотърновския университет.

Настоящият военен министър обяви няколко пъти, че що се отнася до конфликта в Украйна за националната ни сигурност риск има, но няма пряка опасност за страната ни. Променя ли се тази теза, след като името на страната ни беше замесено в случая с Кримския мост?

Не, не мисля, че случаят с Кримския мост би могъл да внесе някаква промяна в тази оценка на риска, която беше направена по-рано. Доколкото публичната информация, е такава, която сочи основно изявления на руските специални служби, считам, че няма безспорни доказателства - даже напротив. Българската държавна агенция "Национална сигурност" опроверга твърденията, че камионът има нещо общо с България по абсолютно категоричен начин.

Известно от римското право е, че този, който твърди един положителен факт, в случая руската страна, би трябвало да го докаже, а не ние да доказваме един отрицателен факт - тоест, че нямаме нищо общо. Така че не мисля, че това внася някаква съществена разлика в оценката на риска преди и след Кримския мост.

Наскоро беше лансирана и тезата, че България вече е цел. Вие как бихте коментирали подобно твърдение? Считате ли, че Русия може да атакува наистина държавата ни? Как тълкувате споменаването на името ѝ - като реални оперативни данни, намек към страната ни, провокация към НАТО или нещо друго?

От атентата в Сарафово е известна констатацията за България като "мека цел". В случая няма нищо по-различно от това, но ми се струва доста преднамерено да бъде използвано едно такова предположение за идентифициране на България като непосредствена цел. Искрено се надявам, че това ще остане на основата на говоренето повече, отколкото на предприемането на някакви реални стъпки или контрамерки по отношение на България.

А можем ли да говорим за държавен тероризъм след взрива на Кримския мост и течовете от "Северен поток"? Ако на Русия е отказан достъпът до разследването за "Северен поток", България може ли да очаква съдействие за случая с камиона бомба, след като е обявена и за неприятелска държава?

Да, напълно логично изглежда да бъде представен такъв отказ, въпреки че в случая с Кримския мост ми се струва малко преувеличено да говорим за държавен тероризъм. А и доколкото предполагаемата роля на България като отправна точка е лишена от каквато и да е било мотивация, считам, че това няма да доведе до обозначаването на България като някаква непосредствена цел.

А можем ли да говорим за тези две събития като ходове от глобалния сблъсък на политики?

Да, може да се каже, че историята с моста много прилича на отговор на случилото се с преносната мрежа на север. Така че е нормално в такава дълга позиционна игра да има действия и контрадействия. По-скоро мисля, че това ще остане в сферата на анализите, на нажежаването на обстановката, но се надявам да не бъде повратната точка за предприемането на някакви действия.

Тоест имате предвид, че едното събитие е извършено от Украйна, а другото от Русия? 

Когато европейските държави говорят за саботаж, са доста деликатни от гледна точка на авторството. Това е едно намекване, че никой не е защитен, никой не е застрахован. Когато всеки от участниците в тази ситуация предприема нещо, трябва да държи сметка, че може да заслужи или да провокира същото по сила и обратното по посока действие спрямо себе си. Единият е направил едното, другият - другото, за да покаже, че в този интегрален малък свят няма застраховани. Никоя от държавите не може да си присвои привилегията на свръхсила, която може да диктува на другите и в същото време да не държи сметка за общите морално-етични и всякакви други правила. 

И Кримският мост е на територията на Русия, и "Северен поток" също минава през държавата - тоест тя трябва да е нанесла сама удар по един от двата важни за нея обекти?

Прокрадват се такива идеи и за двете страни - че понякога си причиняват нещо, но с идеята да бъде приписано на другата страна. Никой не може да бъде абсолютно убеден в авторството на всяко едно от двете събития.

След щетите по "Северен поток" Владимир Путин обвини Украйна, че извършва атака срещу "Турски поток". В тази връзка сръбският президент Вучич усили сериозно охраната на газопреносното съоръжение. Необходимо ли е и България да предприеме такава стъпка?

Считам, че е напълно логично при размяната на такива взаимни обвинения или допускания да се предприемат съвсем нормални и очевидно необходими мерки, за да се преклудира, да се избегне възможността за някакви нарушения или някакви - не ми се иска да употребявам думата "саботажни" действия, защото звучи малко помпозно, но да кажем, че не е изключено във всяка една ситуация да има такива опции.

Ако бъдат обаче предприети някакви мерки за засилване на охраната на "Турски поток", може ли да се създаде паника в българите? И как трябва да бъде намерен този баланс, така че хем да се засили охраната, хем обществото да остане спокойно?

Не мисля, че това може да доведе до паника в България, считам, че това правилно ще се прецени от населението като една необходима и навременна мярка. Но трябва да уточним, че една мярка е толкова по-ефикасна и толкова по-добра, колкото по-дискретна е тя. Всяка показност на супермерки и на хиперактивност по отношението на охраняване на някакъв обект, има по-скоро предупредително възпиращ ефект върху потенциалните нарушители, но не толкова реално възпиращ ефект.

Така че считам за най-балансирана и най-добра мярка тази, която не е много показна, не е прекалено очевидна още повече за гражданското население. Нека да си вършат работата службите и силите за обществен ред по един дискретен и професионален начин - това ще бъде перфектно и достатъчно.

И когато говорим за службите и силите за обществен ред - последно време много се коментира темата за мигрантския натиск. Какъв е рискът за националната сигурност, когато той очевидно се засилва? Двама полицаи вече загинаха, преследвайки бежанци, а властите не могат да установят възрастта на виновния за тяхната смърт. Как гарантираме националната сигурност, ако седмици наред не можем да разберем основни данни за конкретно лице? Разполагат ли българските служби с механизми, чрез които да установяват граждани на трети страни?

Аз мисля, че това с възрастта вече беше изяснено, включително с антропологични експертизи и с информация от страната по рождение, така че нямам усещане, че това продължава да стои като въпрос и като проблем. 

А мигрантският натиск е един перманентен процес, който на моменти се засилва, на моменти отслабва. Ние трябва да свикнем да живеем с него и с мисълта, че той изисква постоянни и ежедневни усилия, така че никакво отпускане не може да има дори в моменти, в които той изглежда поотслабен. Ние трябва да си знаем, че това е един период, заключен между две вълни. Тепърва ни предстои много да работим и да тренираме и службите, и себе си самите, и своята наблюдателност и способност на всеки един от нас да взима мерки и да бъде адекватен на ситуацията.

Това в още по-голяма степен важи за службите, които трябва наистина, надявам се, вече да са натрупали вече значим кадрови капацитет от 2015 година насам, така че да разполагат с наистина сериозен потенциал за реакция и възпиране или поне намаляване на отражението на тези вълни върху живота на обикновените граждани, а в това число и върху работата на службите.

Не трябва да допускаме никакъв натиск да внася съществено изменение в рутинната работа, която изпълняват нашите служби.

Спекулира се, че ако все пак Путин реши да демонстрира ядрената сила на Русия, бомба може да бъде хвърлена в Черно море. Готова ли е България с бомбоубежища, какви са действията, които трябва да се предприемат за защита на населението?

Имаше по-добри времена, в които България беше значително по-подготвена с бомбоубежища. Този въпрос с по-голям успех би могъл да бъде зададен на главен комисар Николов - доколкото ми е известно под негово ръководство са тези обекти. Ако трябва да отговоря на прима виста, ми се струва, че имаме доста работа да свършим в тази област. 

Все пак си мисля, че тук няма да бъде използвано конвенционално ядрено оръжие, а т.нар. тактическо ядрено оръжие, за което ми се струва, че едва ли би могъл да бъде избран обект като Черно море. По-скоро логично изглежда оръжието да е на територията на военните действия - там, където воюват всъщност двете държави. 

По този начин Путин не рискува ли бомбата да падне близо и до руската територия? Няма ли така да застраши собствения си народ?

Аз лично смятам, че голяма част от предприетата специална операция всъщност реално може да бъде анализирана някога в бъдеще като бумеранг - система от действия, които на практика застрашават собствения народ, в това число и обявената мобилизация. Това вече е преценка на оперативното командване - какво и как е идентифицирало като потенциална цел на т.нар. тактическо ядрено оръжие.

За да се осигури националната сигурност, разбира се, е необходима сериозна поддръжка на въоръжените сили. В това състояние, в което те се намират в момента, ще може ли страната ни да отвърне при евентуална атака? Какво е вашето мнение относно закупуването на допълнителни самолети?

Република България като държава членка на НАТО има определени задължения и като размер на вноска от БВП, и като поддържане на определено ниво на оперативна съвместимост с другите държави от НАТО като съюз, така че ми се струва това да не би трябвало да е дискутабилно на една такава широка основа от хора без необходимата подготовка и без необходимия минимум от опорни точки и то компоненти, които трябва да съобразим.

Аз винаги съм била привърженик на модерната армия, на модерния начин, по който се води съвременна война. Мога да кажа, че, разбира се, технологиите могат да бъдат използвани за сметка на т.нар. жива сила на пехотата - между тях не трябва да има някакво противопоставяне, защото отбраната е функция от нападението. Ние не бихме могли да дадем точен и конкретен отговор каква би трябвало и каква би могла да бъде реакцията на българската армия, без да държим сметка за конкретен вид нападение. Така че ми се струва, че българската армия би се справила в съответствие с подготовката и капацитета, който има към настоящия момент. 

Не споделям страховете и хленченето, че сме прекалено слаби в сравнение с другите, защото се надявам това никога да не се случи и да не се наложи да доказваме какъв висок дух може да има българският войник и каква висока професионална подготовка има, надявам се, също.