Иван Кръстев: България ще плати цена за това, че толкова дълго нямаше редовни правителства

"Голямото разделение в момента е от хора, които се страхуват от края на света, и други, които се страхуват от края на месеца", обясни политологът пред гостите на "Green week 2023"

16:23 | 27 юни 2023 115 6887 Снимка: Иван Коловос

"България ще плати цена за това, че нямаше редовни правителства толкова дълго време и това не е свързано със служебните кабинети". Отрезвителната констатация направи политологът и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена Иван Кръстев по време на участието си в събитието "Green Week 2023", организирано за трета поредна година Dir.bg и 3E-news.

Green Transition

Иван Кръстев, посочен от списание Foreign Policy през 2008 г. за един от 100-те най-влиятелни интелектуалци в света, удостои с изявата си над 2400 гости на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден. В рамките на три дни - от 20 до 22 юни, в конференцията се включиха 184 участници от 15 държави.

В ролята си на keynote speaker Иван Кръстев излезе на сцената непосредствено след президента Румен Радев, който преди това откри "Green week 2023".

В словото си Кръстев подчерта, че цената на политическото безвремие няма общо с работата на служебните кабинети, защото "това, че не е имало редовни правителства, не е вина на президента" и сравни проблема с онлайн обучението на децата по време на пандемията:

"Децата ги харесват, но когато отидат на тест след 1 или 2 години, се виждат пропуски в обучението. Има неща, които не са се случили. Едно от тях е факторът време".

Иван Кръстев изтъкна, че живеем в свят, в който, ако нещо има смисъл в понеделник, вече няма смисъл в четвъртък:

"Отлагането на определен вид политики, особено в една силно конкурентна среда, не позволява неща, които са планирани, да имат същия ефект, за който са планирани. Другото нещо, което е много характерно за България и за Източна Европа, като цяло. Голямото разделение в момента е от хора, които се страхуват от края на света, и други, които се страхуват от края на месеца. Вторите в България са повече. И за тези хора, каквито и да било дългосрочни позитивни ефекти от зелената сделка, ще бъдат пряко свързани с това до каква степен те биха могли да отговорят и на тези си страхове".

Той обясни, че колкото по-краткосрочен е един страх, толкова по-негативен ефект има върху поведението на хората, че "хората реагират много по-негативни новини, но от друга страна много по-бързо забравят негативни опити".

И даде пример:

"Ще чуете всяко нещо, което ви смущава много повече от всяка добра новина, но след 2 или 3 години хора, които са били тотално парализирани от ковид, изведнъж ще забравят, че е имало ковид. В този смисъл да се разчита, че предишни негативни опити ще бъдат достатъчни, за да се мобилизира политическа подкрепа, ми се струва недостатъчно реалистично".

Снимка: Иван Коловос

Иван Кръстев посочи още, че в Западна Европа проблемът със зелените политики е рязко поколенчески, докато в България съвсем не е така. В гласовете за зелените партии най-голямата разделителна линия е кога си роден, докато у нас това не се наблюдава.

"Оказва се, че хората, които са по-млади от 30 години, са най-малко информирани за Зелената сделка. От тази гледна точка в България не съществува естествена група, която да осъществява политически натиск за приемане на зелени политики. Това прави много трудно за политиците да покажат своята политика като отговор на някакъв натиск, който идва отвътре от обществото. Когато този натиск съществува, той е чисто апокалиптичен. Тогава започва "Ние вече губим време, нищо не може да бъде направено". Вижте - ако хората мислят, че нищо не може да бъде направено, то няма да бъде направено", категоричен бе Иван Кръстев.

По време на изказването си той наблегна и на позицията на българските граждани в процеса на планиране от страна на държавата и бизнеса.

"Европейският съвет за външна политика е изготвил и ще публикува доклад през следващите дни, който е на базата на социологическо проучване, за това как реагират хората на зелената сделка. И в него се открояват четири много важни наблюдения", обяви политологът.

Според него първото от тях е, че хората имат много ясни страхове и много неясни надежди.

"Те се притесняват от по-високи цени на услуги, по-високи цени на продукти и затваряне на определени индустрии. А очакванията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, но усещането им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, защото едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената сделка е, ако се разчита на мобилизационната сила на страховете", предупреди Иван Кръстев.

Снимка: Иван Коловос

По думите му човешките страхове се разпростират от катастрофични климатични промени до тежки икономически проблеми, като те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ ефект.

"В този смисъл да мислите, че, понеже са уплашени хората, ще променят рязко начина си на живот или начина на производство - няма да се случи. А няма да се случи и това е факт за цяла Европа, защото по парадоксален начин голяма част от обществата мислят, че правителствата им са се справили сравнително добре, отреагирайки и на ковид кризата и на икономическите последици от войната в Украйна, но това не води до увеличаване на доверието в правителствата. И това е изключително интересен парадокс", добави Кръстев.

Според него хипотетичният отговор на този парадокс е, че преди тези кризи правителствата са повтаряли на хората, че няма никакви пари.

"Дойдоха кризите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - защо, как и откъде. И ако не се обяснява на хората защо, как и откъде се появиха парите, наличието им започва да плаши хората, а не да ги успокоява", каза още политологът.