Езиковед: На Балканите има практика географските названия да се променят

Не бива да определяме всички названия с непрозрачна етимология като турски, в повечето случаи може да се окаже, че са много по-стари, казва експертът по ономастика проф. д-р Анна М. Чолева-Димитрова

Снимка: Личен архив

Езиковед: На Балканите има практика географските названия да се променят

16:10 | 12 юни 2018 | Автор : Лилия Чалева 29 3174 Снимка: Личен архив

Преименуването на над 800 имена на местности в Стара Загора предизвика силна полемика в обществото. Заговори се за нов Възродителен процес и за политически популизъм. Смяната на имена от чужд произход обаче има своите исторически препратки. До колко е естествен и логичен този процес и доколко това е и държавна политика, Дир.бг потърси мнението на проф. д-р Анна М. Чолева-Димитрова, ръководител на Секцията по ономастика в Института за български език "Проф. Л. Андрейчин" на БАН.

Проф. д-р Анна Чолева-Димитрова е автор на четири книги и над 120 публикации по ономастика (микротопонимия, ойконимия, хидронимия, антропонимия; старинна топонимия), както и над 80 научнопопулярни.

Специализирала е антропонимия и топонимия в Белгия и Германия. Член е на Консултативния научен съвет към изследователското направление в БАН "Културно-историческо наследство и национална идентичност" и др. Преподава в ЮЗУ и е главен редактор на сп. "Балканско езикознание"/"Linguistique balkanique", член на редакционната колегия на сп. "Македонски преглед"/"Macedonian review". Носител е на наградата "Dantesko" (Равена, Италия).

- Кога е нужна или допустима смяната на имена, каква трябва да е мотивацията в процеса на прогонването на чуждиците от имената ни?

Виж още Одобрявате ли смяната на турските имена на местности?

- Първо, трябва да заявя, че аз лично не съм запозната с конкретните 800 географски названия в Стара Загора, затова и не мога да ги коментирам. Тъй като не познавам историята на всяко конкретно название, не бих могла да направя и кардинални заключения. Освен това в България има орган, който отговаря за преименуването на географски обекти - към Президентството съществува "Комисия по наименуване на обекти с национално значение и населени места". Членовете на тази комисия могат да дадат своя експертен отговор по казуса.

Виж още Доц. Михаил Иванов: Старозагорските "преводачи" навредиха на българските национални интереси

За разлика от повечето европейски страни, на Балканите (в т. ч. и България) има практика географските названия да се променят. Смяната на онимите е продиктувана от исторически събития, в по-ново време от политически (напр. у нас след 9. ІХ. 1944 г.). Добре известно е, че нашите южни съседи в началото на миналия век променят всички български названия след прогонването на българското население - не само селищните имена, но и микротопонимите (това е извършено със закони). След Освобождението у нас частично са променяни само селищните названия. Смяната на имената през годините и през различните исторически периоди е и политически въпрос. Като специалист по ономастика (това е наука за произхода, значението и разпространението на имената) мога да взема отношение по научната страна на въпроса.

- Коя е границата в смяната на имена, която не трябва да прекрачваме?

- Държавата и местната администрация имат право да определят граници. Ние можем да бъдем консултанти в конкретни случаи. Например, преди известно време получихме запитване за селищното име Караисен, Павликенско. За българина обикновено като се каже старинно име, въображението му стига до османското владичество (турското робство). Все пак, българската история не започва от ХІV в. След по-подробно изследване на този ойконим се доказва неговата старинност, която е поне десет-дванадесет века по-ранна. Не бива да определяме всички названия с непрозрачна етимология като турски, в повечето случаи може да се окаже, че са много по-стари.

Виж още Варна отново ще решава за смяната на 215 турски имена на местности

- Във Варна преди години също бе подета инициатива за смяна на турските имена на местности в общината, така обаче не се стигна до нея. Как си обяснявате това?

- Да, спомням си. Не съм запозната с подробностите. Местната администрация може да отговори най-точно на въпроса. Там има название Аладжа манастир - това хибридно име е най-малкото странно. Манастирите обикновено имат патрони, в случая това е манастирът "Света Троица" - дори и световната организация за стандартизация на имената препоръчва да се запазват тези по-стари названия. Трябва да се разглежда всеки конкретен оним. Например, когато се изграждат нови жилищни комплекси, квартали и др. селищни образувания българската администрация решава какво да бъде названието. Не е естествено на територията на България в ХХІ в. да се избират турски имена за нови административни единици. Нямаме сведения в южните ни съседки да поставят български имена (стари български названия) в подобни случаи. Плажната ивица е държавна, върху нея няма частни имоти - в тези случаи администрацията е в правото си да определя и названията. Турските названия могат да бъдат поставяни в скоби, като доуточняващи. Изказвам лично мнение. Сега се забелязва тенденция названията на различни нови комплекси, селища от затворен тип и подобни да носят изключително чужди (английски) названия. И тук ярко изпъква българският либерализъм при наименуването.

- Какво ни пречи да намерим верния подход и как трябва да се поучим от грешките си в миналото?

Виж още Проф. Иванова: ДПС печели от глупашката акция със смяната на турски имена в Старозагорско

- Ние правим нещата, като стигаме по средата, не извървяваме целия път. Вероятно се надяваме, че работата може да бъде свършена в друг, отдалечен момент, или от следващите поколения. Основната причина, все пак, си остава непрофесионализмът при разглеждането на проблемите. Въпросът не е точен, би трябвало да се конкретизира - за кои грешки става въпрос? Тук говорим за географски названия. Не бих казала, че в миналото са допускани големи грешки от българска страна - след Освобождението 1878 г., както и през 1934 г. са извършени само частични преименувания на селища - българската администрация съвсем естествено заменя турските названия с по-стари български. Може би трябва да приемем за грешка тази българска половинчатост? От друга страна, това е още едно доказателство, че по-толерантен народ от българския на Балканите едва ли има.

- Как виждате ролята и мястото на държавата в този процес?

Както казах още в началото, има държавни институции, които могат да поемат отговорността по преименуванията, а не отделните учени. Държавата да се обръща по-често към доказани специалисти в тази област, а държавните институции (от които зависи това) да подкрепят приоритетни изследвания. Имената на селищата и други географски обекти са част от културно-историческото наследство на всеки народ. Въпросите за националната идентичност са актуални и днес. Трябва да се обърне по-голямо внимание на остатъците от древната топонимия у нас - тази, която предхожда късната турска топонимия, възникнала по административен път.

ИЗБРАНО