Вече няма политическа аргументация за да откажат, след като в Стара Загора вече го направиха, заяви лидерът на партия "Възраждане" и общински съветник във Варна Костадин Костадинов в интервю за Дир.бг

На следващото заседание на местния парламент в морския град той ще внесе за 11 път предложението си за смяната на наименованията на 215 топоними. Костадинов води тази битка от 2011 досега.

Предложението веднъж бе прието от Общинския съвет през 2013 г. , само че тогава областният управител от ДПС Иван Великов го върна и след прегласуване за един глас не можа да мине.

- Предложението Ви е за смяна на 215 имена на местности на територията на община Варна. Това имена предимно от турски произход ли са?

 - Има едно-две гръцки имена, 3-4 от персийски произход, но основно са от турски-арабски произход.

- А защо Аладжа манастир продължава да носи турско име, въпреки че се е казвал "Света троица". Все пак говорим за християнски манастир, който носи турски име?

- Аладжа манастир не е местност и това име е по-скоро нарицателно, прозвище. Такива манастири има и на други места в България, които носят имена на различни светци, но са познати по-скоро с други прозвища. В този случай не бих казал, че има голям проблем, още повече, че самият манастир не е действащ, той е изоставен, разграбен и разрушен от турците през 15 век. 

Има и една подробност в случая, че до края на 19 в. една голяма част от населението на Варна, макар и християнска, е тюркоезична. Това са т. нар. гагаузи, които са българи, но попаднали в тюркоезична среда, са подложени на силна езикова асимилация, в резултат на което забравят българския език. Те са наричали този манастир Шарения манастир, а аладжа на турски означава шарен.

Наричали са го шарен, защото е издълбан в скала, която е от много бял, искрящ варовик, върху който е имало стенописи, които Карел Шкорпил ги описва. Тези стенописи са създавали една много особена украска на стените, защото една част от тях са били упаднали, друга - запазени. Затова му казвали Шарения манастир, а оттам и Аладжа манастир. Но хората, които са живели във Варненско, не са били турци, а българи християни. Заради натиска, на който са били подложили, обаче, и асимилацията, забравят езика си. За разлика от българите мохамедани, които сменят вярата, но не и езика си, тук, във варненското крайбрежие, имаме обратния процес - те си дават езика, но и е вярата.

Така в един момент на практика местностите около Варна, които са имали български наименования, започват да получават турски названия. Това е процес, който не е естествен, защото преди това са носили български имена и точно по тази причина беше идеята да се възстановят старите български имена, което и направихме през 2013 г. За съжаление обаче, тогава областният управител от ДПС Иван Великов го върна това решение на Общинския съвет и прегласуването с един глас не можа да се приеме.

- Решението на Общинския съвет на Стара Загора да смяна на над 800 имена с турски произход предизвика полемика в обществото, дори от някои етнически среди, се заговори за нов Възродителен процес у нас. Какви са контрааргументите Ви в подкрепа на смяната на тези 215 имена?

- Да, има такива хора, въпреки че не са болшинство, които обясняват, че това било Възродителен процес, че това нарушавало правата на турското етническо население и им се отнемало културното наследство. Но за какво културно наследство говорим, когато това е наше културно наследство, а не турско? Никой не може да каже, че тези имена са били отпреди 5 или 6 века там. Повечето от тях са сменени в началото на 19 век от тогавашната турска община на територията на днешна Варна, а дотогава са били български имена. За това свидетелства и един общински акт от 1833 г., с който се преименуват българските имена. Сега 180 години по-късно връщането на българските имена било Възродителен процес. Значи ние не можем да възстановим собственото си културно наследство в собствената си държава ли? Че ние самостоятелна държава ли сме, ние българите втора ръка категория ли сме и не на последно място това нашата държава ли е, щом има хора, които твърдят, че това на нас не ни се разрешава?

- Идеята Ви за възстановите българските имена на територията на Варна датира още от 2012 г. Бихте ли припомнили как започна всичко това?

- Конкретният повод да дам това предложение през 2012 г. беше свързано с една територия в рамките на града, която предстои да бъде урбанизирана, и която по кадастрална карта се нарича Боклук тарла. Представяте ли си това - да има варненски квартал "Боклук тарла", или улица "Иван Вазов" в кв. "Боклук тарла"?

Отделно от това, да не говоря, че има имена, които сега не звучат по начина, по който са звучали на времето. Например има една местност, която се казва Каменната чешма, само че на турски това се превежда Ташак чешма, как си го представяте това? Има и местност Кокарджа. Името, преведено от турски, означава невестулка. То вярно, че в София има квартал "Дървеница", но поне е дървеница, а не турска дума. За Кокарджа избрахме да се казва "Панорама", защото има много хубава гледка.

Освен това тези турски имена на местности са изключително непопулярни сред варненци. Тогава правихме анкета, която установи, че от тези 215 имена за смяна, варненци разпознават само 6. Другите не ги знаят, защото те са имена в горския фонд, на ниви, на поляни, на ливади, които ги има на име единствено на кадастралната карта.

- Вариантите за българските имена на тези 215 турски наименования съгласувани ли са с експерти в тази област?

- Да, разбира се. Те бяха обсъдени с местното дружество на краеведите. Аз самият съм историк и тогава бях директор на Регионалния исторически музей на Добрич. В момента съм доктор по етнография към БАН. Така че смея да твърдя, че разбирам от това.

През 2012 г., когато нашето предложение доби национален отзвук, основният мотив за отхвърляне на смяната на имената не бе в предлаганите български наименования. Големият въпрос беше защо си позволяваме да слагаме български имена на местности в България. Оттам насетне се появиха всякакви дебилни писания, че по този начин трябва да сменим и имената на националните си герои. В една от статиите пишеше, че тогава трябва да сменим и името на Стефан Караджа на Стефан Черния. Това показва колко добре е запознат автора по темата, защото караджа не означава черен, а сърна. И така са му казвали, защото е бил бърз и ловък като сърна, това е бил прякор.

И като казах караджа, тук трябва да кажа, че въобще една голяма част от противниците на смяната на имената не знаят, че този процес не е отсега. Например, най-източната част на Средна гора се казвала до 1934 г. Караджа дак и прекръстена след това на Сърнена гора, връх Ботев се е казвал Юмрукчал, Ботевград - Орхание, Стара Загора-  Загралие, Исперих - Кемала, Омуртаг - Осма пазар, Добрич - Хаджиоглу Пазарджик и т. н. Сега водих спор в ефир (б. р. - в петък) с един от противниците на смяната на турските имена и той изтъкна, че ние българските сме били много племена. На въпроса ми обаче, той от кое племе е, така и не получих отговор. Виждате ли за каква елементарна антибългарска пропаганда говорим!

А най-важното е, че когато този акт мине през Общинския съвет не води до някакви последствия за гражданите. Просто се променят имената в кадастралната карта и след 3 дни всичко е приключило. За обикновените граждани няма да има абсолютно никакъв ефект, освен възстановяването на една историческа справедливост.

- Това означава, че няма да им се налага да вадят нови нотариални актове и куп други документи заради новите наименования, нали така?

- Да. Аз живея във Варна. Най-централният булевард в града е "Владислав Варненчик". Преди се наричаше "Карл Маркс". В нотариалните актове на тези, които не са продавали имота си там, пише, че имат апартамент в блок едикой си на бул. "Карл Маркс". А някои от по-старите пише, че имат апартамент на бул. "Карл Маркс" в град Сталин, защото Варна се е казвала така от 1946 г. до 1956 г.  Нотариални актове не се сменят заради смяна на името. Лична карта се сменя само ако се сменя адрес т. е. улица. Но тук не се сменят улици, а местности - ливади и поляни, така че нищо не се сменя, само в кадастралната карта и то по електронен път.

Между другото, връщам лентата назад. През 2009 г. В Община Бургас бяха възстановени българските имена на повече от 400 местности. Тогава нямаше проблеми. А сега ми обясняват някакви български еничари грантаджии, че сме щели да настроим хората един срещу друг.

А в Бургас като се случи това през 2009 г. имаше ли някакви сблъсъци, безредици? Ами 1934 г., когато се прекръстиха имената на 1500 градове, села, планини, реки и т. н., защото това е голямото прекръстване. Някой нещо да каза тогава, не, никакъв проблем. Ами Толбухин като стана Добрич, а Михайловград като си върна името от римско време Монтана, да не би тогава да имаше сблъсъци. Значи ако сменяме едни български имена с други български имена няма проблем, а ако сменяме турско име на някакво забутано поле, място, което никой не знае, не?

Просто една уважаваща себе си държава трябва да спазва собствените си закони. В нашите закони е записано, че имената на местностите, трябва да са с разбираемо значение.

- Очаквате ли политическа подкрепа на предложението за преименуване на тези 215 местности във Варна този път?

- Разчитам на всички нормални българи в Общинския съвет. Това е нещо, което не би трябвало да разчита на политическа подкрепа. Като изключим двамата общински съветници от ДПС, от останалите 49 общински съветници не би трябвало да има някаква съпротива. Макар че позицията на ГЕРБ бе достойна за съжаление през годините. През 2012 г. , когато за първи път внесох предложението, те го отхвърлиха, а бяха на власт. След това, когато през 2013 г. паднаха от власт, аз го внесох отново. Тогава те го подкрепиха. БСП обаче го отхвърли, въпреки че предишния път го подкрепи. През 2014 г. ГЕРБ отново дойде на власт и отново го отхвърли, въпреки че само 6 месеца преди това гласува "за". А причината тогава бе много проста - Варна бе подложена на много сериозен натиск, от страна турския посланик, който пристигна в града.