Доц. Михаил Иванов: Старозагорските "преводачи" навредиха на българските национални интереси

Веднага да се прередактира стихотворението "Павлета делия и Павлетица млада". Ама било написано от великия български класик Яворов? Няма значение. Да не е използвал турско-арабската дума "делия"!, с тъжна ирония казва Михаил Иванов

13:24 | 8 юни 2018 | Автор : Валерия Калчева 375 20913 Снимки: Facebook/Shutterstock

Доц. Михаил Иванов е експерт по етническите малцинства в България, като в периода 1990 - 1997 г. е съветник по тези въпроси на президента Желю Желев. По-късно става секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Сега е преподавател в НБУ по "Етническа политика" и "Права на човека."

- Общинският съвет в Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности в Стара Загора. Това се случи по инициатива на "Обединени патриоти". Как ще коментирате този акт, г-н Иванов?

- Като проява на етнонационализъм. Етнонационализмът се основава на разбирането за нация като етническа нация. Ние българите - това е българската нация. За разлика от гражданския национализъм, който е насочен към защита на интересите на всички граждани без дискриминация, етнонационализмът е враждебен към другите етноси.

В предложението за решение, подписано от председателя на общинската комисия по преименуването Михаил Михайлов се казва: "Днес, 140 години след Освобождението, ние българите, стопанисваме тези земи и е наше задължение, като общински съветници да преведем в разбираем вид местностите, носещи турско-арабски имена. Дължим го и на братята Св. Св. Кирил и Методий, основоположници на българската азбука, писменост, култура, образование и национална идентичност, в чест на които внасяме това предложение."

Този текст е типична илюстрация за изявен етнонационализъм. Ние българите (етническите българи) сме стопаните на тази земя и ние ще решаваме как ще се наричат географските обекти на нея! Азбуката, писмеността, културата, образованието и като кулминация - националната идентичност, са ситуирани изцяло в рамките на българската етническа (етнонационална) идентичност.

Това е политика на изключване на другите - на небългарите. Това е отказ от признаване, че "българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, били в каквото било, всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всички народности ще са избере".

Познахте на кого са тези думи, нали? На идеолога на българския национализъм Васил Левски. Комисията с текста на своето предложение и тези, които са гласували за него, са погазили заветите на Апостола. В Стара Загора Левски е забравен и това се прикрива под дълго три километра българско знаме, което видяхме как е носено от български войници в поучителния филм на Адела Пеева "Да живее България".

С решението, против което са гласували само етническите турци в Съвета, старозагорските съветници, които са етнически българи нанасят обида на турците в България, изключват ги, дискриминират ги и по този начин рушат единството на българската гражданска нация. Всички българи в Съвета независимо от своята партийна принадлежност (ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти") са се обединили срещу малцината турци, установявайки диктат на етническото мнозинство над етническото малцинство.

Така те погазват демокрацията в България, която изисква волята на малцинствата да бъде уважавана. За да разберете какво искам да кажа, прочетете още един път думите на Левски, които съм привел по-горе.

Виж още Проф. Иванова: ДПС печели от глупашката акция със смяната на турски имена в Старозагорско

- От Общинския съвет твърдят, че в хода на работата е станало ясно, че в областта има множество неразбираеми за съвременниците наименования, като част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи. Имате ли аргументи в полза или против тези обяснения за преименуването?

- Нима цяла България не се смее над техните преводачески измишльотини? Влезте в социалните мрежи, за да се уверите. Списъкът от преименувани названия е много дълъг и затова ще дам само няколко примера от първите му страници. Халваджийски бунар е станал на Халваджийски кладенец. Нима у нас хората не знаят какво е бунар и какво е халва и от тук какво е халваджия? И двете думи са влезли отдавна в българския език. Ама и освен това бунарът са го прекръстили, но халваджията си е останал халваджия.

Калпазан баир е станал Ялов рид. Някой да не знае какво е баир? (според Тълковния речник на "Наука и изкуство" от 2008 г. - хълм, рид, бърдо, височина). По-интересно е превръщането на калпазан в ялов. Та нали ялов значи безплоден, докато калпазанин е "калпав (пак турцизъм) човек; нехранимайко, непрокопсаник, хаймана (ох, и това е турцизъм), негодник".

По-нататък Хаджиибрямов кладенец става Хаджиев (пак турцизъм) кладенец. Да им е минало през ума, че най-вероятно този кладенец го е изкопал хаджи Ибрям и затова е наречен така. И сега те поругават паметта на един достоен човек, защото да изкопаеш кладенец е нещо достойно.

Още примери: Връх кория става Висока гора. Бойчо бунар - Бойчов кладенец, Кавака - Тополата (министърът на туризма госпожа Ангелкова да се поучи и да преименува веднага любимия ми къмпинг "Каваците" по Черноморието). Дели дере - Луди дол.

Веднага да се прередактира стихотворението "Павлета делия и Павлетица млада"! Ама било написано от великия български класик Яворов? Няма значение! Да не е използвал турско-арабската дума "делия"! Чакър дере - става Чакъров дол. Тук трябва да влезем в положението на старозагорските преводачи. Те от турцизма "чакър" не са могли да се измъкнат, защото буквалният превод би бил "пъстроок дол". Но за това, че са превели Чардак баир на Чардаците нямат оправдание. Как не са се сетили, че е могло тази турска дума "чардаци" да стане на "балкони". Защото, както даже бай Ганьо би се сетил да каже, ние вече по къщите чардаци нямаме, сега се строят само балкони. Балконите не са съвсем същото, защото са дошли от Италия, ама са много близо по смисъл.

Всъщност чардаклиите къщи един поет ги е измислил, за да си докара стихотворението, което е посветено на България. Забравих да спомена обсъжданата със смях в обществото замяна на Бейска кория с Чорбаджийска гора. Защото всички знаят, че чорбаджиите са наречени така, понеже са яли чорба, а пък преди повече от сто години бай Ганьо е обяснил на Иречек, че чорбата е турско ядене. Спирам до тук, защото "стършелите" са ми приятели и не искам да им взимам хляба. От този списък на променени названия, те като нищо ще извъртят един цял брой на вестник "Стършел".

- Преименуване на местности е имало и в миналото, по времето на проф. Александър Цанков. Можем ли да проследим преименуванията в историята ни?

- Преименувания е имало много пъти в историята на Третата българска държава. Главно на селища. Това, за разлика от Западна Европа, е характерно за Балканите, където много селища имат по три имена - Пловдив, Филибе, Филипопол; Константинопол, Цариград, Истанбул; Едирне, Одрин, Адрианопол и т.н.

В ранната 1882 г. Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич, за да се превърне по времето на култа в Толбухин, а сега е отново Добрич. Който се интересува, бих му препоръчал статията на Пело Михайлов "80 години от най-масовото селищно преименуване в България". Има я в интернет. От тази статия ще научим, че първото масово преименуване е било на селища през 1906 г. и то, забележете, главно в тогавашния Старозагорски окръг (сменени са имената на 347 селища).

Трябва да се подчертае, че провежданите в началото на ХХ век международни географски конгреси са се обявявали против промяната на географските имена, защото "с това се внася хаос в географската литература, забравят се имена, пълни със значение, и се пакости на научното изследване".

Въпреки това под влияние на етноцентристките настроения в обществото и на провежданата, особено в периода между двете световни войни, етнонационалистическа държавна политика се стига до внасянето през 1925 г., когато министър-председател е Александър Цанков, на законопроект за промяна на имената на някои селища в Царството. Той е приет на първо четене, но впоследствие е изоставен.

През 1931 г. по време на правителството на Александър Малинов е създадена комисия, която да изготви нов законопроект за преименуване на селища. Нейната работа е била посрещната нееднозначно в научните среди. Особено остри са критиките на Александър Балабанов и Петър Мутафчиев, които макар и по принцип да не са били против, са настоявали за внимателен и научен подход. Окончателно преименуването е осъществено след военния преврат на 19 май 1934 г., когато на власт идва правителството на о. з. полковник Кимон Георгиев. Преименувани са 1875 населени места (32.6%) и 14 града (14.4 %), както и 1019 имена на махали, колиби, заселища, чифлици, местности и ж.п гари.

Следващите по-големи преименувания са през 1942 г. след присъединяването на Южна Добруджа, както и по времето на комунистическото управление през 40-те и началото на 50-те години на ХХ век (времето на култа към личността). По времето на култа към личността Варна става Сталин, Горна Джумая - Благоевград, Перник - Димитрово, Добрич - Толбухин, Шумен - Коларовград, възниква новият град Димитровград и т. н. Непосредствено свързан с т. нар. възродителен процес е приетият през 1975 г. указ на Държавния съвет за наименованията. Той развързва ръцете на режима, който провежда асимилационна политика в областта на географията, имаща за цел да заличи максимално спомена за присъствието на турци и мюсюлмани в българските земи. Днешното топонимотворчество на старозагорските общински съветници продължава традицията на тази указ - не случайно през 2014 г. той изрично е споменат едва ли не като действащ в предложението да се създаде въпросната комисия, а при взимането на решението на Общинския съвет от 31 май г-н Михайлов се позовава на него в своето пламенно слово. Защото целта на това решение е да се заличи всяка следа, че по тези земи са живели и живеят турци.

Виж още Одобрявате ли смяната на турските имена на местности?

- Има уверения от властите, че собствениците на имоти в местностите с променени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. Вярвате, ли че ще мине без сътресения в това отношение?

- Решението на Общинския съвет в Стара Загора безспорно ще доведе до административни трудности, свързани с промени в кадастъра и свързаната с него документация, като и с други информационни системи. Може да се очаква, че старозагорската управа ще се постарае да облекчи затрудненията, пред които ще се изправят хората. Важното е друго. Важното е, че турците (и по-общо мюсюлманите) в България претърпяха още една обида. За пореден път през последно време те почувстваха върху себе си асимилационен натиск и дискриминационно отношение. Това не може да не се отрази върху техните нагласи. Резултатът ще бъде по-нататъшна отчужденост от българската държава, а в отделни случаи е възможно и радикализиране. Решението в Стара Загора нанесе пореден силен удар върху междуетническите отношения в България и с това навреди на българските национални интереси.

- Съществува информация, че преименуване предстои и в Шуменско...

- Да. И в Шумен се е появила такава идея. Изглежда, че е заразно. Известно е, че Европа е заливана от национал-популистки вълни. В България национал-популизмът също е в настъпление. Неговият натиск стана особено силен, когато така наречените "Обединени патриоти" станаха управляващи. И виждаме какво става.

- "Това е своеобразен "възродителен процес", обявиха в декларация от Главното мюфтийство. Силни думи ли са това или има повод за притеснения за демократичния образ на България?

- Напълно съм съгласен с декларацията на Главното мюфтийство, която прочетох много внимателно. Да, това е своеобразен "възродителен" процес. Той е в дисхармония с образа на демократична страна, за каквато искаме да се представим пред външния свят. Смятам, че тази декларация е един разумен и граждански отговорен документ, в който политиците трябва да се вслушат.

ИЗБРАНО