В края на октомври на среща в Министерския съвет, инициирана от Сергей Станишев, премиерът Николай Денков пое ангажимент да продължи усилията на евродепутата в приоритизирането на борбата с демографската криза като нова национална цел на България. Повече от 30 години България е в топ 3 на страните с най-висок отрицателен естествен прираст.

За причините за малкия брой новородени, за стотиците хиляди двойки, които разчитат на репродуктивната медицина, за да имат бебе и най-вече за необходимите мерки, които могат да бъдат взети, за да не се стопи българската нация през следващите десетилетия, Dir.bg разговаря с д-р Мефтуне Шефкетова - един от водещите специалисти в репродуктивната медицина у нас.

На каква възраст българите - мъже и жени - за първи път посещават гинеколог и уролог за профилактика на репродуктивното си здраве?

Първото посещение при гинеколог обикновено се препоръчва при настъпване на пубертета или в началото на сексуалната активност, разбира се, ако преди това няма проблем и необходимост за среща със специалист. За мъжете, първото посещение при уролог често е пренебрегвано, но е желателно да се извърши около 18-годишна възраст или при поява на специфични симптоми. Първото посещение при гинеколог или уролог не е задължително да бъде преглед. Понякога е достатъчна консултация или коментар на хормонални изследвания. За съжаление в България нямаме такава практика. Последните данни сочат, че 87% от българското население в репродуктивна възраст не е посещавало лекар специалист - гинеколог или уролог.

Необходимо ли е осигуряването на безплатна профилактика за репродуктивно здраве и грижа за бременните жени?

Безплатната профилактика и медицинска грижа не само подобряват здравето на майката и детето, но и спестяват разходи в дългосрочен план, като предотвратяват заболявания и усложнения. Ненавременното откриване на репродуктивни неудачи би лишило някои двойки от възможността за създаване на свое поколение. Много заболявания, които касаят репродуктивното здраве на жената са напълно безсимптомни, а ако ние не ги търсим целенасочено, в един момент жената може да се окаже с изчерпан яйчников резерв. Аналогично, ако навреме не се установят проблемите в сперматогенезата на даден мъж, в един момент той може да се окаже без налични сперматозоиди. Това е ключов инвестиционен приоритет за всяко общество, което цени здравето на своите граждани.

Според много специалисти, предполагам и вие също сте на това мнение, една от причините процентът на двойките с репродуктивни проблеми да се увеличава все повече е, че хората много късно търсят помощ. На какво се дължи това?

Този проблем често е резултат от липсата на достатъчно информация и образование по отношение на репродуктивното здраве. Съществува и стигма около обсъждането на репродуктивни проблеми, както и недостатъчен достъп до специализирани медицински услуги. Здравната култура в нашата страна, особено сред подрастващите, е доста пренебрегвана. Социално-икономическите фактори също играят роля, както забавянето на желанието за създаване на семейство поради кариерно развитие и други лични приоритети.

Над 150 000 двойки в България не могат да имат деца и разчитат на съвременните технологии за помощ. Какво може да се подобри, за да се раждат повече бебета?

Необходима е по-голяма държавна и обществена подкрепа, включително финансова, както и създаване на информационни кампании, свързани с този проблем. Необходима е и по-широка психологическа подкрепа за тези двойки. От друга страна, убедена съм, че ако имаме адекватни превантивни методи, тази бройка би спаднала.

Държавата отпуска по 6000 лева за ин витро процедура на една двойка с репродуктивни проблеми. Това достатъчно средства ли са?

Сумата от 6000 лв. е значима подкрепа, но често не покрива множеството опити, които могат да бъдат необходими, както и допълнителните изследвания и манипулации, предхождащи процедурите. Също така липсва финансово подпомагане за двойките, които имат нуждата да използват донорски материал. Финансирането би трябвали да бъде гъвкаво и да отразява реалните нужди на двойката.

Трябва ли да има Национална профилактична програма за жените и мъжете във възрастовата група 18-40 години?

Да, такава програма е от съществено значение. Тя би спомогнала за откриване и своевременно лечение на репродуктивните проблеми и би повишила осведомеността за здравословния начин на живот, което е от решаващо значение за подобряване на репродуктивните резултати. В практиката ми ежедневно се срещам с жени, които никога не са изследвали яйчниковия си резерв и мъже, които никога не са правили спермограма. Навременното откриване и опит за предотвратяване на даден здравословен проблем са критични и от решаващо значение за възможността за създаване на бъдещо поколение.

Кои съвременни изследвания, неинвазивна диагностика и скрининг трябва да бъдат включени в Националната профилактична програма?

По мое мнение е редно да се включат показатели за яйчниковия резерв- АМХ, естрадиол, ФСХ, ехографско изследване, изследване за полово преносими заболявания. При мъжете-спермограма и изследване за полово преносими заболявания.

Замразяването на яйцеклетки е скъпо и много от младите жени не са информирани за него. Това може ли да е едно от решенията, ако в бъдеще имат проблем със забременяването?

Замразяването на яйцеклетки предоставя възможност на жените да запазят своята фертилност за бъдещето. При някои състояния това би било всъщност единствената възможност за някои жени да имат свои деца. Страната ни има необходимост от информационни кампании, за да могат жените информирано да вземат решение за своето репродуктивно здраве. В момента в България няма финансова подкрепа за замразяването на яйцеклетки.

Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди в България е на много ниско ниво. Защо според вас е така и нужни ли са и кампании за донорството?

Това ниско ниво би могло да бъде свързано с културни табута, религиозни възгледи, недостиг на информация и финансови стимули. Информационните кампании и образователни програми са от решаващо значение за повишаване на осведомеността и разбирането за важността за донорството.

Едно от притесненията за даряване на подобен генетичен материал е, че това ще са "деца" на дарителите, но ще бъдат отглеждани от чужди хора. Как бихте ги успокоили?

Важно е да разграничим биологичния принос от ролята на родителя. Донорството е благороден акт, който дава възможност за създаване на семейство ,но родителството е процес на отглеждане и възпитание, който формира бъдещето на детето. Епигенетиката дава много отговори относно оформянето на характера и влиянието на семейната и околната среда.

Какъв според Вас е основният и най-важен пакет от мерки, които трябва да бъдат взети в най-спешен порядък, за да се оттласнем от дъното на класацията за раждаемост?

Ключовите мерки включват инвестиции в репродуктивното здраве, образование и предоставяне на достъпни медицински услуги. Също така подобряване на социалната и икономическа подкрепа за семействата, насърчаване на баланса между работа и личен живот и създаване на условия, които да насърчат желанието за дете. Предоставяне на населението на профилактични пакети, които биха допринесли за запазване на фертилните възможности. Това е инвестиция за бъдещето на България.

Д-р Мефтуне Шефкетова e родена в Шумен и е завършила Медицинския университет във Варна. През 2009 г. защитава специалност "Акушерство и гинекология" и "Репродуктивна медицина" в София. Ръководител е на Центъра за асистирана репродукция в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ "Токуда" от началото на 2018 г. Има опит в процедурите, спомагащи диагностицирането на инфертилитета при двойката. В работата си през годините успешно прилага методите на лечение на репродуктивните проблеми. Членува в ESHRE (Европейското общество по човешка репродукция и ембриология), като участва активно в ежегодните му срещи.