На среща в Министерския съвет, инициирана от Сергей Станишев, премиерът Николай Денков пое ангажимент да продължи усилията на евродепутат в приотизирането на борбата с демографската криза като нова национална цел на България и прие предложените мерки. В разговора участваха също министърът на здравеопазването Христо Хинков и министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

Присъстваха още и доц. д-р Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет към СУ "Св. Климент Охридски", д-р Таня Андреева, бивш министър на здравеопазването и член на Съвета по акушерство и гинекология към министъра на здравеопазването, Радина Велчева, основател на фондация "Искам бебе", д-р Мефтуне Шефкетова, ръководител на Центъра за асистирана репродукция в Аджибадем Сити Клиник, ДКЦ Токуда и д-р Александър Кобаков, началник на Диагностично-консултативен блок по АГ в МБАЛ "Света София".

Срещата беше продължение на конференцията "Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата", организирана в началото на 6 октомври от Делегацията на българските социалисти в ЕП, начело със Сергей Станишев. Инициативата на евродепутата и екипа му ще продължи с разговори с парламентарно представените партии, като за днес е планирана среща с парламентарната група на ГЕРБ.

Николай Денков и Сергей Станишев обсъдиха в МС нуждата от нова демографска политика и повече мерки и средства за тях в Бюджет 2024.

"България е единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст. В половината от това време, сме на първо място, както е и в момента, а населението ни е намаляло с над 2 млн. души. По този начин, към 2040 г. населението на страната ще наброява съответно 4,95 млн. души, по прогнози на експертите от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Делът на населението в трудоспособна възраст ще се запази сравнително непроменен - около 60%, докато този на групата 0-14 г. ще спадне до 10-11%, а на възрастното население (на 65+ г.) се очаква да нарасне докъм 29-30%, което е и една от най-тревожните тенденции в демографското развитие на страната. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване. Сигурен съм, че и Вие сте разтревожен от посланието на цитираните данни. Затова се обръщам към Вас с идеята за подкрепа на предложения в няколко посоки.", посочи Станишев.

Сред предложенията на евродепутата за допълнителни мерки бяха разширяване на Националната програма за майчино и детско здраве към МЗ с мерки за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните жени, въвеждането на Национална профилактична програма за жените и мъжете във възрастовата група 18-40 години. Беше обсъдена и идеята за определяне на висока политическа фигура, която да носи пряка отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тема.

Двамата обсъдиха и въвеждането на хоризонтални, всеобхватни и координирани решения в икономиката, социалната и регионалната политика, здравеопазването и образованието.

"Необходимо е спешното постигане на политически консенсус между партиите в Народното събрание и институциите на Република България за поставянето на демографията във фокуса на нашите национални усилия през следващите десетилетия. Промяната на демографската картина у нас следва да бъде новата ни национална цел. Досегашните мерки са палиативни, а ситуацията изисква неотложни хоризонтални решения на ниво изпълнителна и законодателна власт, особено в икономиката, здравеопазването и образованието. Координирането им е колосална задача, предвид предизвикателствата пред страната в момента. Избирането на нарочен вицепремиер по демографията би било ясен знак за приоритетната роля на тази тема в дневния ред на кабинета и на българското общество като цяло", предложи Станишев.

"Подходът трябва да бъде системен", подчерта премиерът Денков. "Демографската политика трябва да бъде сред най-важните приоритети. Тя би могла и трябва да бъде основа при разработването на управленската програма на правителството за периода след 2024 г.", съгласи се той.

Сергей Станишев защити предложенията на експертите, изразени на конференцията за демографията на 6 октомври и отново подчерта необходимостта от политически консенсус за демографията.Поради напредналата процедура по приемането на бюджета за 2024 г. на срещата бяха коментирани конкретни мерки за репродуктивно здраве.

В България възрастта, на която младите хора имат проблем с репродукцията, пада на 25 години. Това се дължи на много фактори: стрес, начин на живот, вредни навици, ранно полово съзряване, но най-вече на липсата на каквато и да било профилактика. Затова, специалистите в тази област препоръчват въвеждането на Национална профилактична програма за жените и мъжете във възрастовата група 18-40 години.

Експертите предлагат и разширяването на Националната програма за майчино и детско здраве към МЗ с мерки за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните жени. Това включва редица съвременни изследвания, неинвазивна диагностика и скрининг. Общата им сума възлиза на под 30 млн. лв., а тези мерки биха решили във висока степен проблемите с патологичните бременности, менталното здраве на плода и високата детска смъртност в страната.

Николай Денков отчете и какво прави правителството по въпроса за демографията. Той заяви, че последните две редовни правителства са стартирали редица мерки, които да осигуряват по-добри условия за работа, по-високи възнаграждения и подобряване на репродуктивното здраве на българите.

Сред предприетите мерки е увеличаването на размера на минималната работна заплата от 650 лв. през 2021 г. на 933 лв. от 1 януари 2024 г. За да се подпомогнат двойките с репродуктивни проблеми, финансирането от държавата на инвитро процедурите бе увеличено от 5000 на 6000 лв. с бюджета за тази година. Средствата за здравна профилактика също бяха увеличени. От Министерството на здравеопазването (МЗ) разработват и профилактичен календар. В сферата на образованието продължават дейностите по стартиралата през 2022 г. националната програма "Заедно в изкуството и спорта", благодарение на която учениците спортуват, развиват творчески дейности и се социализират. Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища е продължена. За периода 2024 - 2026 г. ще бъдат отпуснати още 240 млн. лв., за да се осигурят достатъчно места за всички деца в детските ясли и градини. Първите резултати от тези мерки се виждат от ръста на коефициента на плодовитост (т.е. средният брой живородени деца на една жена във фертилна възраст) у нас. За периода 2013 г. - 2021 г. той се увеличава плавно от 1,48 на 1,58, а данните на НСИ от миналата 2022 г. сочат съществен скок на 1,78. Коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 г. - 1.09.

Министър-председателят Николай Денков предложи провеждането на национална конференция относно демографските проблеми и техните възможни решения в началото на следващата година с участието на представители на всички партии, социалните партньори и евродепутати. "Търсенето на решения е общонационална задача, а не партийна", подчерта акад. Денков.