Най-важното нещо преди всяка манипулация е снемането на пълна анамнеза. Когато става дума за деца, информацията се дава от родителя. Ако има и най-малкото съмнение за възможност за алергична реакция, детето се насочва за консултация с детски лекар или с алерголог. Никъде обаче разписано, че тестът преди упойка е 100% задължителен, ако анамнезата не насочи натам.  

Това обясни за Dir.bg главният секретар на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов. Той обаче е категоричен, че няма панацея в медицината, нито методиката или вида лечение. Няма и перфектни закони, но освен това трябва да има и контрол върху прилагането на правилата. 

Поводът за разговора с д-р Миланов е случаят с починалото в Пловдив дете, което издъхна след упойка, поставена му заради операция, свързана с неговото зъболечение. Обстоятелствата все още се изясняват, но докато здравните власти и прокуратурата работят по казуса, ето каква е позицията на Българския зъболекарски съюз и в частност на неговия главен секретар: 

Д-р Миланов, в какви случаи трябва или не трябва да се прави тест за алергия преди анестезия, било то пълна или местна?

Първото и най-важно нещо е да бъде снета една пълна анамнеза. Когато става дума за дете, това се прави от този, който ще изпълни манипулацията, като тези данни се взимат от родителя на детето. И ако има най-малкото съмнение, подчертавам най-малкото съмнение за възможност за алергична реакция, аз съм убеден на 99,9%, че няма колега, който да неглижира такава информация и да не насочи за консултация детето - било с детски лекар или с алерголог.

Тоест не е на 100% задължително, ако анамнезата не покаже някакви съмнения за алергии, да се прави тест?

Точно така. И ще дам още един пример, за да бъда разбран много правилно. Всички деца обичат сладолед. Само че производителите на сладолед са различни, колкото са различни държавите по света, защото те, в крайна сметка, имат своята особеност. Трябва ли преди да купим сладолед на нашето дете да го тестваме за градиентите на този сладолед?!

Имаше коментари, че има проблем със закона, тоест, че няма изрично изискване с деца да работят само стоматолози с педиатърска специалност. Вие намирате ли проблем в закона?

Това е изключително важна тема, първо. И второ, преди да Ви отговоря в конкретика, искам да кажа следното. Посочете ми един закон, който е съвършен, независимо от коя област. Няма такъв. Затова има подзаконови нормативни актове и затова в сферата на здравеопазването има стандарти, има правила за добра практика, които са създадени със закон и съсловните организации трябва да изпълнят и да създадат такива правила. Специално за Зъболекарския съюз са публикувани през март 2021 г. Тоест мисля, че само ние сме изпълнили това разпореждане на закона като съсловна организация. 

Но не това е същината на въпроса. Същината е как се прилагат тези закони и кой контролира. Защото, ако няма спазване и контрол от страна на отговорните за това институции, никакъв закон, колкото и да е добронамерен, сам по себе си не може да подобри ситуацията или да създаде условия да се избегнат такива трагични ситуации.

Второто нещо, което искам да кажа, категорично, че по смисъла на закона за съсловните организации, ние сме длъжни да провеждаме продължаващо следдипломно обучение. Говоря за лекари, зъболекари, фармацевти - всички от тези медицински специалисти, които работят с хора на терен, както е модерно да се казва. Тук е мястото да подчертая факта, че това не е достатъчно, защото пак няма контрол, пак няма ясни отговорности, пак няма санкции, когато нещо не бъде изпълнено така, както го е разписал законът. Ето ги пропуските в закона.

Не на последно място, а по-скоро като част от отговорността на всяка съсловна организация, е когато има подобни ситуации и проблеми, да се проведе дискусия, да се обсъдят с тези, които работят в определените области и да се потърси наистина най-доброто решение - не за лекарите, не за зъболекарите или фармацевтите, а за пациентите.

А на въпроса Ви, в крайна сметка, за това се делим на специалисти и на общо практикуващи лекари. Специалистът е този, който трябва да познава всичко в дълбочина, който трябва да носи пълната отговорност при решаване на трудни и сложни казуси, но по никакъв начин не трябва да се неглижират знанията, дипломата, положените усилия, годините труд на всички онези лекари, които работят. И от тези специалисти, можете ли Вие да посочите един, който работи в малко населено място и се издържа от това?!

И стигаме до начина на регистриране на лечебните заведения по смисъла на закона за лечебните заведения. Това е другата тема. Там ясно са определени категориите и кой какви компетенции има. Тук е и критиката ми към вас като журналисти, тъй като няма как да познавате тези закони в детайли, но пък затова сме ние да се допитате до нас, за да ви обясним, че има съществена разлика между амбулатория за първична дентална практика, медико-дентален център и болнично заведение.

Важно е да има комуникация и то на всички нива и като казвам това, вие сте медиаторите между специалистите и обществото, между нас и родителите, ако щете в частност. И тук ще отправя още една критика, защото няма панацея в медицината, нито методика, нито вид лечение и т. н. Има обаче неща, които са показани и които са противопоказани. И за да бъда максимално категоричен, ще кажа следното - под обща анестезия в нашите практики се лекуват деца, които са с тежки увреждания. Няма да ги изброявам, всички ги знаем. А там, където има възможност, детето да бъде лекувано, но да бъде обгрижено малко повече, тоест малко повече време да отдели родителят, повече време да отдели и специалистът. Например, ако детето не иска на третия или петия път да си отвори устата, то на седмия или на десетия път ще я отвори, има подход за това. Така че, нещата не са дефинитивни.

Може ли по настояване на родителя да се постави пълна упойка без да има медицинско основание за това?  

Не, това е абсурд. И макар да съм информиран човек, няма да говоря на тази тема, но ще Ви кажа едно - очаквам да излязат меко казано, не интересни, а потресаващи факти. Поне така се говори в нашите среди. Нямам право да коментирам повече от това. Но ако това се окаже истина, повярвайте ми, явно сме много, много закъсали като общество и изобщо като бъдеще.

А може ли да се поставя упойка без родителят да подпише съответния документ за информирано съгласие? 

Абсурд! Абсурд! И това трябва да се подчертае дебело. Родителят е единствено този, който има право върху своето дете, върху неговото здраве, върху това да е нахранено, да спи на топло, да е облечено, да има пособия, да е обучено и т. н. до 18-ата му година и никой друг. И без подписа на самия родител е абсурд някой дори да погали детето, камо ли да му извършва каквато и да е манипулация. 

В случая от Пловдив според Вас остана ли нещо, което още трябва да се изясни, като нямам предвид резултатите от проверките. Говоря, дали не остава в мъгла нещо, което е важно да се подчертае. 

Да, ще подчертая къде се допуска неправилно интерпретиране на фактите. Първо става дума за медико-дентален център. Това е лечебно заведение, което се различава коренно от обикновена амбулатория за дентална практика. Тъй като в него има специалисти, тъй като то е регистрирано, има съответните компетенции съгласно закона за лечебните заведения и носи съответните отговорности.

Второто нещо е, че родителят или който и да е друг може да има претенции, но не може да налага на който и да е специалист определена методика за работа и лечение. Това е записано и в нашия кодекс за професионална етика и е базирано на взаимното доверие, което има между пациента и съответния изпълнител на медицинска дейност. Ако няма такова доверие, по-добре е никой нищо да не предприема, защото това води до сериозни колизии.

Третото нещо е да не се неглижират грижите по отношение на профилактика и личния пример. Наш колега доказа след дълги изследвания, че личният пример "прави като мен" е най-добрата и най-безболезнената рецепта. Това означава да хванеш детето, да си измиеш зъбите пред него, да ядеш плодовете не настъргани, не пасирани и т. н., да ядеш зеленчуците сурови. Всичко това има отношение не само към здравината и почистване на зъбите, но и към н. нар. хранителна диета на детето. А не постоянно със сокове, фрешове, постоянно сладки неща и дори да не накараш детето да изплакне с вода устата си в рамките на 20 минути след като е яло. Децата обичат сладкото и всеки го обича. Така че, това са простичките неща, както, разбира се, и търсенето навреме на помощ от специалист. А в България има достатъчно специалисти.

Вероятно затова и идват сънародници от чужбина да се лекуват на сравнително конкурентни цени. 

Провокирате ме да кажа още нещо - дай Боже всички да сме богати. Дай Боже всички да имаме възможности и да се лекуваме там, където желаем. Дай Боже, защото този труд е изключително скъп и той си заслужава парите. Но не трябва и парите да са водещи, защото те дават възможност, но не компенсират пропуски в лечението и в здравето на човек. Между другото, казвам го и от лична гледна точка.

На фона на всичко онова, което правим за нашите деца - купуваме скъпи телефони, играчки, игри, дрехи, обувки, маратонки и така нататък, а една обикновена четка за зъби в момента е на цена между 1,80 лв. и 2,40 лв. средно. Вие ми кажете колко скъпо е това?! 

Но нещата не са еднозначни. По пакета за деца по Здравна каса, т.е. говоря вече за цена, сме малко над средното ниво, в сравнение със страните членки от Европа. Пакетът дава възможности наистина децата да бъдат обгрижени.

А по отношение програмите за профилактика, съм установил, че най-големият ефект е не какво ще научи детето, бабата, дядото, бащата или майката, а това, че то свиква с атмосферата в нашата практика без да му причиняваме никакви болки и страдания. И когато детето наистина види, че лекарят не го е излъгал първия път, то има доверие в него и когато се налага, идва с усмивка. Една психологична бариера се преодолява чрез тези програми за профилактика. Ето това не може да се разбере също и се говорят глупости.

ИЗБРАНО