12:59 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Константин Вълков: Политическата коректност е бич, с който трябва да се борим

За рицарството и мъжкарството, за това трябва ли да се борим с конкуренцията на "ТикТок" и "Инстаграм" и ще умре ли креативността под напора на прогреса и изкуствения интелект, говори програмният и търговски директор на "Дарик радио"

Снимка: Булфото

Константин Вълков: Политическата коректност е бич, с който трябва да се борим

10:30 | 27 май 2023 | Автор : Елза Тодорова 0 4532 Снимка: Булфото

Традиционните медии осъзнаха, че не могат да изпреварят интернет и вместо това се съсредоточиха да обясняват новините, къде добре, къде лошо. Осъзнаха, че е грешка да мислим, че аудиторията иска лесно смилаеми новини. Напротив, тя е жадна за качествено съдържание и когато ѝ го предложим, тя го консумира настървено. Това споделя Константин Вълков, програмен и търговски директор на "Дарик радио", по повод 25-ата годишнина на Dir.bg. В поредица от интервюта с хората, участвали активно в хода на събитията у нас през този четвърт век, очертаваме посоките в опит да открием добри или лоши се оказват те.

Dir.bg/25

"Днес, в сравнение с преди години, повече ни е страх да наричаме нещата с истинските им имена и да ги казваме такива, каквито са. Ето това е голямата лоша промяна за мен - политическата коректност, било от страх от публичен линч, било от страх, че някой ще ни плесне през ръцете и устата, че казваме нелицеприятни неща. Мисля, че най-важно е в рамките на добрия тон, на морала и етиката всеки да прави каквото си иска, а политическата коректност е бич, с който трябва някак да се преборим", казва още Константин Вълков.

За рицарството и мъжкарството, за това трябва ли да се борим с конкуренцията на "ТикТок" и "Инстаграм" и ще умре ли креативността под напора на прогреса и изкуствения интелект, ето какво смята радио журналистът:

Снимка: БТА

Като човек с широк поглед върху медиите, не само у нас - знаем, че следите и чуждестранната преса, каква е посоката, която поеха през последния четвърт век?

Първото, което ми дойде на ум, когато ме поканихте да говорим по темата, беше, че преди сякаш имаше по-голяма конкуренция между журналистите, ако говорим за България. Не знам дали защото бяхме по-млади, но имаше страшно съревнование между журналистите кой ще направи интервю с чужди, интересни хора, кой за първи път ще направи нещо друго интересно. Докато сега ми се струва, че няма чак такова съревнование. Сега всеки е вторачен в това материалът му да се чете повече, да се харесва във Facebook, да се коментира повече. Преди имаше вътрешна конкуренция, може би защото нещата се правеха за първи път.

Както са казали и колегите преди мен в рубриката Ви за 25 години Dir.bg, тогава имаше и печатни медии, което даваше една отложена наслада от възприятието за новините, тоест не се случваше веднага, а се чакаше следващият ден. Давам за пример боксовите мачове в Щатите, които се провеждаха вечер и всички чакаха какво ще се напише на следващия ден във вестниците.

Сега много бързо и мигновено става всичко. А колкото мигновено става, толкова и бързо отшумява. Това не е много хубаво според мен. Може би тази максима "всяко чудо за три дни" важи изключително, но вече е "всяко чудо за три часа". Всичко много бързо отминава и отшумява, а ефектът е много по-малък. Като че ли преди се навлизаше повече в дълбочина, имаше по-дълги проучвания, разследвания, материали и т.н., докато сега фокусът на вниманието ни е от една пресконференция в 12 часа, в 14 става нещо друго, в 16 - трето. И в крайна сметка, колкото и тъжно да звучи, нищо няма абсолютно никакво значение.

Ако си направите експеримент и например отидете в чужбина за две седмици и не отваряте нищо свързано с това, което се случва, когато се върнете, разбирате, че нищо не се е променило.

Ако сравним потребяването и предлагането на новините днес с бързата мода, според Вас ще последваме ли тенденцията за връщане към устойчивостта?

Да, в някои медии това се наблюдава и се случва с т. нар. обяснение на новините. Хубавото или лошото на социалните мрежи е тяхната бързина - всичко, което се случва, на момента става ясно на максимален брой хора. Традиционни медии като радиото, телевизията, печатните медии по-скоро се опитват да обяснят новината, да влязат в малко по-голяма дълбочина. Защото, за да може един читател или слушател да разбере и да се ориентира какво се случва по дадена тема, независимо дали говорим за радио, телевизия или интернет, той трябва да отвори много източници, което пък идва от поляризацията, че едните подкрепят едни, другите - други.

Но ако се съсредоточиш в това да обясняваш новините, първо помагаш на хората да се ориентират, второ, навлизаш в дълбочина. Така че, това е едно от хубавите качества - че традиционните медии се осъзнаха, че вместо да изпреварват (защото те не могат да изпреварят интернет), се втурнаха в това да обясняват новините, къде добре, къде лошо.

Как стояха нещата с жълтите медии, когато започвахте кариерата си?

Жълти медии е имало винаги, но преди те бяха някак по-забавни. Спомням си, че си купувахме жълти вестници и ги четяхме открай докрай в компании и се заливахме от смях. Не си спомням добре историята, но ако не се лъжа, жълтите медии са се появили в едно малко американско градче, където един шеф на медия се чудил какво да прави, сложил в една купа имената на половината жители на населеното място, във втора - сложил имената на останалите. Извадил две листчета на случаен принцип, да речем Джордж и Анна, и си казал "Не може да няма нещо между тях, измислете го".

Но с жълтите медии беше по-забавно, докато сега се използват за унищожаване и омаскаряване на някого, тоест имат ясна цел. Преди като че ли беше малко по-романтично, или тъй като за първи път са се случвали в България, ние сме гледали по-романтично на това.

Много е трудно да разбереш, че нищо, което се пише за теб или за някой друг читав човек, или пък публичният линч във "Фейсбук", нямат никакво значение и не трябва да им обръщаш внимание, да не им отговаряш и т.н.

Промениха ли се зрителите, слушателите и читателите през тези 25 години, в които се предполага, че узряваме и демократично в този т. нар. преход?

Според мен вина на медиите е, че мислят, че аудиторията е по-опростачена, грубо казано, че иска по-лесни за смилане новини. Всъщност, когато ѝ предоставиш по-сериозно съдържание и обяснение, тя се оказва жадна и гладна за това и го консумира много настървено. Но тук, пак казвам, вината е на медиите, които си мислят, че ако не поканят еди кой си, няма да имат рейтинг, ако направят дълго интервю от час и половина, то няма да се слуша или гледа, ако напишат дълъг текст в интернет не със скандално заглавие, той няма да се чете. Медиите са вторачени в този бърз успех, в бързите кликове.

Сега има безброй програми и софтуери, имаше ги всъщност още преди 15 години, но си спомням как ни показваха в Ню Йорк веднъж, че като смениш дума в заглавието с друга веднага читаемостта се покачва, спомням си, че в редакциите на "Но Йорк таймс" имаше класации на най-четените материали и журналистите всеки ден в 17 часа виждат кое е четено, кое не. Тоест има едно излишно съревнование. Не искам да оспорвам този прогрес, но си мисля, че вътрешният инстинкт на журналистите също е важен, а сме вторачили много в техническите данни - какво се чете, коя тема си мислим, че ще се говори и зарязваме всичко останало.

Снимка: Личен архив

Как да отговорим на конкуренцията на "ТикТок", където е по-младата публика и където две минути са безкрайно дълго време? Можем ли да ги привлечем към важните теми?

Аз мисля, че с годините те сами ще започнат да ги търсят. Но ако поканят някого от нас двамата да отговаря за съдържанието на "ТикТок" в България, ние няма как да поемем тази роля, защото не знаем кое е хубаво, кое е лошо за тази аудитория, кое ѝ харесва или не ѝ. Ако тръгнем по нашия начин, може би ще загубим техния интерес. Нямам представа как да бъдем конкуренти, но си мисля, че през годините за много неща в индустрията и технологиите се е твърдяло, че ще умре, че ще загине, виждаме, че има неща, които завинаги остават едни и същи. Просто трябва да правим това, което можем да правим - радиото си е радио, телевизията - телевизия, тоест не е нужно да се превръщат в "ТикТок", в "Инстаграм" или в нещо подобно.

Виж още Бойко Василев: Лъжата ще стане основно човешко право, несъвършенството ни прави хора

Мисля, че спасението е в обяснението на новините, пак казвам. Тъй като има толкова много кратка и разнопосочна информация по една и съща тема, функцията на по-сериозните и по-стари медии е да обясняват новините. Тогава те ще слушат и гледат повече. А с "ТикТок" не можем да се преборим и не съм сигурен дали една традиционна печатна медия трябва има канал в тази социална мрежа. Медията трябва да прави това, което прави най-добре. Не съм сигурен и дали един журналист трябва задължително да има "Фейсбук" профил, в който непрекъснато като ненормален да изразява мнението си и т.н. Например водещият на "Панорама" Бойко Василев, когото сте интервюирали по-рано, смея да твърдя, че няма никаква причина той да има "Фейсбук" страница, а мисля и че няма. Няма никаква причина да участва през 15 минути в "Туитър", да поства снимки от предаването си в "Инстаграм". Няма причина за това, не е важно, не е значимо по никакъв начин, на никого не носи нищо. Така мисля аз.

През тези 25 г. според Вас кое е събитието, което промени не само медиите, но и историята, което да ни отведе в различна посока? Колегите, които попитахме по-рано това, маркираха събития като смъртта на хартиения всекидневник, атентата срещу Кулите близнаци в Щатите, задържането на медиците ни в Либия.

Мисля, че подминаваме с лека ръка грешната реакция на голяма част от обществото за тези събития и за други, включително COVID кризата. Забравяме грешните реакции, но те по някакъв начин остават. Мисля, че това прощаване на грешки, направени и от медиите, и от властимащите по време на такива кризи, не е добра тенденция. Мисля, че прекаленото вторачване в т. нар. либерално отношение към света също не е най-добрият подход. Аз съм малко по-консервативно републикански настроен и по-скоро бих тропнал по масата за някои неща.

Голямата промяна, и тя е свързана с прогреса, етиката и човещината, е, че малко повече ни е страх да наричаме нещата с истинските им имена и да ги казваме такива, каквито са. Било от страх от публичен линч, било от страх, че някой ще ни плесне през ръцете и устата, че казваме някои нелицеприятни и не политически коректни думи. Ето това е голямата лоша промяна за мен - политическата коректност. Мисля, че най-важно е в рамките на добрия тон, на морала и етиката всеки да прави каквото си иска, грубо казано. Политическата коректност за мен е един изключително лош бич, с който по някакъв начин трябва да се преборим.

Тя изглежда, че засяга не само медиите, но както виждаме и книгите, изкуството като цяло. Наскоро Агата Кристи беше цензурирана. Вкъщи пък четем "Приключения на Том Сойер", в която преводачът изрично упоменава, че за чернокож използва думата, ползвана по времето, в което е творил Марк Твен (бел. авт.: "негър").

Да, много ме боли и аз никога няма да спра да говоря това, което искам. И съм бил жертва и на публичен линч, и на лошо отношение и т.н. Но пак казвам, в края на деня всички тези междуличностни скандали и лошо отношение на хората нямат никакво значение, защото просто може да се усмихнеш, да изпиеш чаша вино с някого и да си спокоен. Хората се палят и дърпат за страшни глупости, които пак казвам, нямат никакво значение за развитието нито на света, нито на човечеството, нито на каквото и да е.

А оттук нататък накъде, ако трябва да обобщим това, за което си говорим?

Оттук нататък е ясно, че технологиите не могат да бъдат спрени. Ще дам пример с електрическите автомобили - не ги харесвам повече от старите спортни шумни автомобили, които предпочитам да карам бавно. Но светът се развива, никой не може да спре прогреса. Мисля, че от политическа, културна и обществена гледна точка малко хора разбират това, особено по-възрастните, че непрекъснато трябва да се дава път на младите, на новите технологии, на бъдещето.

От изкуствения интелект не трябва да се плашим, а да се използва по нов начин, да развие критичното мислене на хората, да бъде в помощ. Оттук насетне сме свидетели на това - смяна на заглавията, алгоритми, които правят статията по-четена, технологии за проучване на общественото мнение по нов начин и т.н. Но никога креативността няма да умре, никога изкуственият интелект няма да придобие хумор, иновация и креативност, които има човекът. Така че, според мен трябва да се развиваме и да ползваме всички тези нови неща, но и да следваме инстинкта си и да правим това, което искаме да правим.

И, връщам се пак към темата, но не трябва да забравяме за някои глупости, които са правени, особено по времето на прословутата COVID криза. Тогава бяха направени земетръсни глупости и простихме на много хора, което не съм сигурен, че трябва да се случва. Бяха допуснати страшни грешки, бяха нарушени на много нива етични и морални норми и т.н., а ние забравяме и прощаваме. Не мисля, че това е добре.

Снимка: BulFoto

И като казвате, че забравяме, през тези 25 години изгубихме хора, формирали много преди нас журналистиката, от които малко или много сме се учили. В този смисъл, говорейки с Вас в сградата на Дарик радио, което Радосвет Радев основа, какво завеща той?

Много е трудно да кажа с една дума. Може би това, което научихме, е, че той ни дава сила да продължим напред. Аз много често съм си говорил за какво ли не с него и има нещо, което не съм сигурен дали винаги постигам. Това е т. нар. рицарство или мъжкарство, което той винаги изискваше от мен и хората, и се възхищаваше именно на личности, които го притежават. Но рицарството и мъжкарството са свързани със смелост, с добро отношение към хората и в никакъв случай не са свързани с политическа коректност. Далеч не мисля, че един рицар е политически коректен, напротив той казва това, което е на душата му, не се притеснява, смел е, куражлия е.

ИЗБРАНО