Коментари - С прясна питка почетете Света Богородица | Днес.dir.bg

mnogo mi haresa...wnesoh se v razkaza ti...

Честит презник на всички именници! Да бъде свято името им.

Нашата внучка днес става пълнолетна! ЧРД и ЧИД, Мария! Да си ни жива и здрава!

4estit praznik na vsi4ki! Badete jivi i zdravi!

Следващия път какво ще е?Пътепис ли?

Пресвета! Помогни и на мен!Моля те!Да се слави чисстото ти име!на всички здраве и КРОТЪК живот!

Нека Богородица закриля всички! До Гневен много трогателно.

пишеш добре, но не много на място.

Честит празник Братя!!! да бъдем добри Християни и с вяра в Бога напред!!!

Честит празник на всички които имат имен ден!Нека майка Богородица да ви закриля!

Честит празник на всички! Нека Светата наша майка и владичица Богородица бди над нас!

Честит празник на всички, които носят името на Богородица и на тези, които имат светлина и вяра в живота си!

Честит празник на всички българи християни!Нека духът на светата майка Богородица да закриля нас грешните, да ни направлява и помага! Честити празник на всички, които носят нейното име! Нека днес никой не пише лоши неща, да благославя светата майка за благото на всички нам! Амин!

Честит празник.

4estit praznik na vsi4ki imennici s zdrave da si nosite imenata !!!

Марко гледаше ръждясалия катинар върху входните врати на гробищата и болезнено усещаше как мъката гради надгробен паметник в изтерзаната му душа. Живеем във време, когато заключват мъртвите, за да ги пазят от мародерствата на живите. Тази мисъл премина като гърч през ума на младия мъж. Един голям писател беше казал: Често минавай през гробищата, за да разбереш, че си жив! Марко идваше тук, за да се пита защо е жив. Момъкът прескочи желязната ограда и смазан от скръб се запъти към гроба на Мария. По дълбокото небе загадъчно мигаха безброй звезди. Пълноликата луна грееше с призрачна светлина. Из въздуха се носеше мирис на дива мента и прясно окосена трева. Цареше потискаща гробна тишина. Дори щурците, които по това време на годината неуморно се викаха сред гъстите треви, в този момент не нарушаваха безмълвието на надгробните паметници. В този град на мъртвмите, построен от мъката на живите, свършваха природните закони на живота и започваха тайнствените закони на отвъдното. Марко спря до пресния гроб на Мария и коленичи върху меката трева. Ето го късчето земя, към което сега се стремеше всяка фибра живот в тялото на момъка. Тук днес положиха тленните останки на съпругата му. Нелепа смърт беше покосила завинаги младия живот на жената, която беше всичко за него. През деня в суматохата на погребението, а и после вкъщи сред тревожната шетня на близки и роднини, Марко не беше успял да осмисли напълно постигналата го беда. Как щеше да живее без Мария, без своята голяма любов? Бентът на събираната мъка в душата му се отприщи и горкият вдовец се разтресе от безутешни ридания. Защо ме напусна, Мария, защо? - хлипаше той като малко дете. Господи, какво съм съгрешил пред теб, че ме наказваш така? Дево Марийо, майко Богородице, помогни на твоя раб Марко! Божия майчице, върни ми моята Мария! - шепнеше в транс Марко и горещите му сълзи обливаха пресния гроб. Огромен облак, подобен на прилеп, закри луната и остави осиротелите без светлината й звезди да мигат смутено. Над гробовете на мъртвите се понесе странно глухо бучене. Въздухът натежа от мирис на сяра и прясно изкопана гнила пръст. Наблизо жално изкрещя птица. Чу се плясък на криле, леко шумолене на коприна. До Марко се изправи висока стройна жена. Дълъг черен воал закриваше лицето й. Тя докосна нежно рамото на Марко. Момъкът се стресна. Съсипан от мъка, той не можеше да повярва на очите си. До него стоеше Мария, неговата Мария! Богородица беше чула молитвите му. Марко усети до болка как всичко тъжно чезне в душата му. Вече не плачеше, не скърбеше, не мислеше за нищо. Струваше му се, че за първи път в живота си е достигнал съвършената хармония. Воалът на Мария, която Марко притискаше до себе си като безценно съкровище, галеше лицето му и това го караше да изпитва още по-голяма наслада от мига на своето неземно щастие. Отново се чу крясък на птица - пронизителен и жален. Но този път шумоленето на коприна предхождаше плясъка на криле. Странното глухо бучене изчезна под надгробните кръстове. Въздухът отново се изпълни с мирис на мента и прясно окосена трева. Когато пълноликата луна се показа иззад облака, Марко лежеше по очи, разперил ръце върху гроба на Мария, сякаш искаше да полети подир душата на голямата си любов. Така го завари на сутринта жената, която идваше в Дома на покойника да пали кандилото на Дева Мария. Горкото момче! - прекръсти се старицата. - Отишло си е от любов! Де всекиму такава смърт! Богородице, благослови го! Утринникът галеше русия перчем на Марко, в който се беше вплел и се вееше от вятъра красив черен женски воал. ТОЗИ ДЕН БЕШЕ БОГОРОДИЦА! СМЪРТТА НЕ Е ОТСЪСТВИЕ! ТЯ Е ПРОМЯНА В ПРИСЪСТВИЕТО! - Старинен надпис върху стълб на черквата Света Богородица в Ла Гард.

Пресвета Дево, да се свети името Ти! Помагай на България, грешните човеци да се вразумят и да не тичат след идоли като златния телец, пък и на мен, грешния, ако остане нещичко......Просвет семейството ми и не ни оставяй, Блажена...!