Тодоровден се отбелязва се винаги в първата събота на Великденските пости. Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Почитането на християнският светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Чества се главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне - кушията, в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите се награждават - конят получава юзда, а стопанинът му - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. И днес този обичай продължава да се изпълнява (линковете долу за Тодоровден).
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща, супа от гъби.
Имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.