Това съобщиха днес децата на Марсо, цитирани от световните агенции. Марсел Мангел е роден в Страсбург, Франция на 23 март 1923 г. Произхожда от еврейско семейство. На въпроса, дали това е оказало някакво влияние върху живота му, Марсо разказва: "Като дете се сблъсквах с антисемитизма. По време на окупацията на Франция моят баща беше депортиран и изпратен в Освенцим, както и хиляди евреи, сред които можеше да бъде Айнщайн, бъдещите създатели на лекарствата срещу рак и СПИН. През 1944 г. баща ми загина в концлагера и аз го оплаквам. Марсел и неговият брат Алаин успяват да избегнат депортирането, вземайки фамилията на генерал от наполеоновата армия - Марсо. Те стават участници във френската съпротива. Марсел е на малко повече от 20 години, когато благодарение на уникалната си дарба да променя моментално изражението на лицето си и походката си, успява да спаси в Швейцария повече от 70 еврейски деца. С риск за живота си той много пъти минава покрай един и същ войник, който всеки път го взима за друг човек.
През 1944 г. заедно с американските войници Марсел Марсо се бори за освобождението на Франция. А между сраженията изнася представления. Едно от тях, играно пред 3000 души, се превръща в повратен момент в живота на Марсел Марсо. Армейският в. "Звезди и пагони" публикува възторжена рецензия, с което започва професионалната му кариера. Марсо посещава Школата за декоративно изкуство в Лимож, а по-късно завършва Школата за драматично изкуство към театъра "Сара Бернар" в Париж. Учи при режисьора Шарл Дюлен и актьора Етиен Декру (именно Декру учи Марсо на изкуството на пантомимата). Дебютът на Марсо е в Париж, на сцената на театър "Сара Бернар", където представя пантомимата "Праксител и Златната рибка".
"Или мим, или нищо" - това е категоричното кредо, с което Марсо тръгва към голямата театрална сцена и през 1947 г. създава своя универсален герой. С Бип френският актьор представя алегоричните си пантомими, пародии на всекидневието. Бип - клоунът с тъжно бяло лице, е трогателен образ на доверчив човек, обичащ хората и живота, на когото не винаги му върви. Той е главен герой на многобройни миниатюри за човешката трагедия: "Клетка", "Давид и Голиат", "Париж се смее, Париж плаче" и много други.
"В пантомимата тялото е инструмент на безмълвната поезия - твърди Марсо. - То може да изрази най-разнообразни състояния на душата. За мен тишината не съществува. Музикантите, певците, които идват на моите спектакли, чувстват, че душата ми пее."
В прочутата 4-минутна миниатюра "Младост. Зрялост. Старост. Смърт" Марсо по един уникален начин показва само в няколко минути живота на един човек. Първо е в позата на ембрион - зараждането на живота. След това човекът се изправя, прави първи крачки и започва все по-уверено да преминава през живота. Постепенно крачките се забавят, фигурата се прегърбва под тежестта на жизнения опит, на годините. Главата е отпусната и накрая пада на безжизненото тяло. В тази творба може да се види целият гений на Марсо, синтез на изкуството му - тъжно и весело.
През 1947 г. създава своя трупа - Сдружението на мимовете, съществувала до 1960 г. През 1978 г. Марсел Марсо открива в Париж международна школа школа. С трупата си Марсо обикаля целия свят.
Марсел Марсо се е снимал в няколко игрални филма. В "Първи клас" изпълнява 17 роли! Веднъж, заминавайки за Рим за снимките на "Барбарела" на Роже Вадим (1967 г.), той случайно вижда на летище "Орли" в Париж своя идол Чарли Чаплин, когото обожава от дете.
"На 6 години взех от баща ми бастунче, нарисувах си мустаци, намерих дълги панталони и станах Чаплин. До 8 години това бе любимата ми роля" - разказва Марсо. На летище "Орли" е първата и последна среща на великите трагикомици. Чарли Чаплин с жена си и внуците си чака самолета за Женева. От дъщерята на Чаплин Жералдин Марсо преди това научил, че Чаплин много ласкаво се изказва за неговите изяви. Затова, преодолявайки смущението си, се приближава до гения на киното и казва: "Станах мим благодарение на Вас."
По-късно Марсо си спомня: "Разказах му, че като бях малък, го копирах и реших да му покажа прочутата походка на Чаплин, опрян на бастунчето. За моя огромна радост, Чарли, който тогава бе на 78 години, се присъедини към мен и ние (двамата Чаплин), смеейки се, минахме така из залата на летището." Почти до края на живота си Марсо играе на сцената, пътува на турнета и обучава млади таланти на изкуството на пантомимата.
Веднъж в интервю на въпроса откъде черпи нескончаемата си енергия, той отговаря: "Работя цял живот, без да спирам. Изнасям по 250 представления на година. Искаш или не искаш ти се налага да се придържаш към дисциплината на танцьора." Хората, които са познавали отблизо Марсел Марсо, разказват, че той е невероятно надарен човек. Безмълвен на сцената, в живота е прекрасен, неуморен разказвач, знае няколко езика. Природата го дарява и с умението да рисува. Най-вече обича да работи върху емайл.
"Дълго се съмнявах какъв да стана - мим или художник - разказва Марсо. - Обичам да рисувам, когато си почивам. Навремето написах книгата "Историята на Бип", която сам илюстрирах. Тя бе преведена на 7 езика." Марсел Марсо е почетен член на няколко европейски академии за изкуство и американски университети (Принстън, Университета на щата Охайо и др.). Марсо има 4 деца от два брака. През последните две десетилетия обаче е разведен и живее сам.
Говорейки за новото, което внася в съвременното изкуство, Марсо казва: "Внесох тишината в света на театъра, където дотогава крале бяха думите и звуците."