Японската организация "Нихон Хиданкьо" - движение, създадено от хора, оцелели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, известни като "хибакуша" - получава тазгодишната Нобелова награда за мир, съобщи норвежкият Нобелов комитет. 

Ето някои факти за историята и усилията на движението.

Атомна бомбардировка на Япония

През 1945 г. Съединените щати пускат две атомни бомби над Япония, за да сложат край на Втората световна война и да избегнат изключително скъпоструващата инвазия на японските острови.

Двете бомби убиват общо около 120 000 души в Хирошима и Нагасаки, а още хиляди умират през следващите години от изгаряния и увреждания вследствие на радиацията. Двете атомни бомби са единствените ядрени оръжия, използвани по време на война.

Организации на местно ниво

За съдбата на оцелелите след бомбардировките в Хирошима и Нагасаки дълго време не се говори публично, особено в първите години след края на войната.

През 1956 г. местни сдружения на "хибакуша", заедно с жертвите на изпитания на ядрени оръжия в Тихия океан, създават Японската конфедерация на организациите на пострадалите от атомни и водородни бомби. Организацията, чието име на японски е съкратено на "Нихон Хиданкьо", се превръща в най-голямата и влиятелна организация на "хибакуша" в Япония.

Снимка: AP/БТА

Свидетелски показания

През годините "Нихон Хиданкьо" е предоставила хиляди свидетелски показания, свързани с преживяното от хората при атомните бомбардировки. Тя публикува резолюции, отправя призиви и всяка година изпраща делегации в организации като ООН и на редица мирни конференции, отстоявайки каузата за ядрено разоръжаване.

Движението спомага за глобалното противопоставяне на ядрените оръжия чрез силата на свидетелствата на оцелелите, като същевременно организира образователни и информационни кампании и отправя строги предупреждения за последиците от разпространението и използването на ядрени оръжия.

Снимка: AP/БТА

Бъдещето

С всяка изминала година броят на оцелелите след двата ядрени взрива в Япония преди близо 80 години намалява, но гражданското движение е изиграло важна роля за опазване на паметта и за предаване на грижата за нея на следващите поколения.