Това пише Роузмъри Райтър в британския "Таймс", предаде БГНЕС. Мъчението им започна през 1999 г., когато стана ясно, че стотици деца в педиатричната болница “Ал Фатих” в Бенгази, където са работели шестимата, са заразени с ХИВ при кръвопреливане. Тези медици се оказаха пионки в безчестна игра, която имаше за цел да покаже, че Либия може да играе на “компенсации”, както и адвокатите на жертвите на либийския тероризъм в Локърби. Кадафи цинично обвини Запада в умишлено заразяване със СПИН и показа тези “западни” конспиратори като доказателство.
В един проточил се законодателен фарс шестимата бяха осъдени два пъти на смърт за умишленото заразяване на 426 деца на база на техните признания, измъкнати с обикновени за Либия методи като гасене на цигари в плътта, изнасилвания, содомия с предмети и електрически шок, толкова силен, че една от сестрите е била частично парализирана. Употребата на насилие не се спомена. Либийският съд оправда насилниците, но след това отхвърли три дела за клевета от тях срещу жертвите им, а така само мълчаливо потвърдиха показанията на обвиняемите.
А какво да кажем за останалите доказателства? Подходяща е само една дума: мръсотия. Болницата в Бенгази е с ужасна хигиена, където замърсените игли се ползват повторно. Адвокатът на българките каза всичко в първото дело. По-късно Люк Монтание, френският лекар, изолирал ХИВ вируса за първи път, свидетелства, че епидемията е била налице преди пристигането на шестимата. Това показа и подробният доклад на международни учени, публикуван ден преди втората присъда. В него се посочва и датира конкретната верига на ХИВ вируса, за която става дума. Експертите са прави, слугите на Кадафи знаят това, а би трябвало да го знаят и семействата на децата, които получиха над 400 млн. долара “кръвнина”.
Защо съм толкова сигурна? Тъй като помещенията за живот в Либия са мръсни. Спомням си тричасова битка, за да принудя един от “луксозните” хотели в Триполи да смени хартията и кърпите, останали не само от предишния наемател на стаята ми, но, както личеше по вида и миризмата, от дълга поредица бивши наематели. Пътят от Триполи до римските руини на Лептис Манга минава през древни маслинови полета и небесносиньо море – и безброй парцаливи либийци, които викат от прозорци на коли.
Като се съгласиха да се преструват, че законовите процедури се следват и като допринесоха за фонда от “кървави” пари, европейските политици се включиха в играта на Кадафи. Неговата цена, за да пусне шестимата, включва още и отпадане на последното плащане за Локърби и връщането на Абдул Басет Али ал Меграхи в Либия. Всичко смърди, точно както и тази болница. А Европа си стиска носа.